ЗАГАДКАТА НА ЖЕНАТА И ЖЕНСКАТА СЕКСУАЛНОСТ.
МАЙЧИНСТВОТО КАТО ОБЕКТ НА ПСИХОАНАЛИЗАТА
Дами и господа,
Първите значими концептуални тези относно женската психика и женската сексуалност предлага, както знаем, Карл Абрахам.
Но всеки разбира, че загадката на жената най-добре може да бъде изследвана и разкрита от представителка на нежния пол в психологията и психоанализата. Някой против това?
После по въпроса пише Мелани Клайн, но нейните позиции излизат извън парадигмата на класическия фройдизъм.
В рамките на ортодоксалната психоанализа на Зигмунд Фройд (и в постфройдизма) най-значимият авторитет в областта на женската психика безспорно е Хелене Дойч.
Още през 1926 г. тя издава своя труд „Психоанализа на женските сексуални функции, в който разработва въпроса в контекста на фройдовото разбиране за функциите на инстинктите и на нагоните и тяхната роля в репродуктивните процеси.
Дълги години след това Хелене Дойч продължава своите изследвания в сферата на женската психология, събира и анализира богат емпиричен материал, обменя идеи с други психоаналитици, дискутира проблемни въпроси и т.н.
Още в увода си на „Загадката на жената“ Хелене Дойч дава ясна картина на своята позиция за изграждането на психологическата личност на жената.
Тази картина е представена на схемата:
Въпросният процес на психологическо съзиждане на женската същност, от една страна, е основан на действието на биологични фактори, за каквито се считат инстинктите и нагоните, а от друга страна зависи от доста голям регистър на социални влияния и въздействия, сред които се открояват по своя принос индивидуалните емоционални преживявания и свързаните с тях конфликти.
Изучавайки загадката на жената, Хелене Дойч тръгва от нормите на душевното здраве, които по своя характер са социални, и от характерните за жената проявления на психична патология.
Тя ползва така наречените невротични трансформации, които представляват междинния елемент между нормалното и патологичното в женската психика.
В своята работа известната психоаналитичка ползва голям брой жизнени и клинични истории на конкретни жени, като не изключва и самонаблюдението (интроспекцията), то по заръка на Зигмунд Фройд би следвало да се използва от психоаналитичките-изследователки, които сами бидейки загадка, трябва да търсят разрешаването на загадката на жената.
Хелене Дойч черпи информация и от… поезията.
„Тя е по-малко обективна, но затова е значително по-правдоподобна“ – твърди за поезията авторката на „Загадката на жената“.
В основни линии нейните изводи се базират освен на всичко посочено по-горе, но и на особеностите в женската онтогенеза от малко момиченце до зряла и после възрастна жена.
Хелена Дойч, в добрите традиции на фройдизма, намира връзка между детската история на една персона от женски пол и състоянието на нейната психика в периода на зрелостта.
Тъкмо в хода на специфичното онтогенетично развитие на жената в структурата на нейната личност се формира женско ядро.
Според Хелене Дойч негови основни съставки са:
• нарцисизъм
• пасивност
• мазохизъм.
Освен това в различните възрастови периоди при развитието на женската психика се наблюдават и наистина загадъчни психични феномени.
Например, в юношеството, девойката не само не се срамува от прояви на мъжественост, но и по особен начин се гордее с тях. „Мъжко момиче“ е комплимент.
Подобно явление при момчетата е изключено; там всяка проява, която само се доближава до женственост, строго се осъжда от околните. „Женчо“ е обида.
В последствие се наблюдава друг феномен на загадката на жената – преминаването към цяла поредица от импулси за еманципация, в които има доста твърди (неженски) компоненти на мислене и поведение.
Хелене Дойч ги нарича с общ термин – маскулинен комплекс.
В него обаче е вмъкната женската еротика. Тоест, при желание за подчертаване чрез неженствена упоритост на женскостта си, девойката (или жената) проявява еротичните си стремежи и нагони.
Искайки да бъде и бивайки жена в своите очи и в очите на околните, както тя се надява, жената се стреми да е сексуално желан обект от страна на мъжете.
Нали е така, дами?
В същото време еротичната жена проявява една от характерните черти на женствеността си – женската пасивност, изразяваща се в принципа на приемането, знаейки, по-скоро инстинктивно чувствайки, че по този начин се отговаря на активния проникващ принцип на мъжествеността.
Това всъщност е и основната характеристика на женската сексуалност.
Според Хелене Дойч това от своя страна води до друга характерна загадка на жената – нейния женски мазохизъм, така характерен за женската сексуалност.
Той се изразява в симетрично отговаряне на мъжкия сексуален (и фалоцентричен) садизъм, който символно се изразява както в любовната игра при хетеросексуалната любовна двойка, така и при самия хетеросексуален коитус, включващ в себе си прояви власт и настойчивост от страна на мъжа.
В „Загадката на жената“ Хелене Дойч разглежда и въпроса за женската хомосексуалност, която като факт е свързана от нея по-скоро с действието на психични фактори, отколкото да се дължи на физиологически антецеденти.
В редица случаи според нея женската хомосексуалност има връзка с маскулинния комплекс в съответния възрастов период, като най-често механизмът сработва в сравнително млада възраст.
Нека да видим сега и визията за майчинството като обект на психоанализата.
Втория основен труд на Хелене Дойч е „Мъдростта на майчинството“, включен в двутомника „Психология на жената“ като негов втори том.
В контекста на цялостния поглед на последователката на Зигмунд Фройд върху женската психика майчинството е също съставна част от Загадката на жената.
Майчинството дава възможност единствено на жената чрез раждането и отглеждането на нов човек да реализира като собствен опит, а освен това и да преживее като най-възвишено чувство, от една страна, вечността (в продължаването на живота), а от друга страна, нищожността на индивидуалността (в отиващото си предходно и преходно поколение).
В репродуктивната функция на жената Хелене Дойч вижда „великото общочовешко колебаене между два полюса: сътворяването и загиването, живота и смъртта“.
В този смисъл в майчинството наистина има извечна (изначална) мъдрост, която фактически показва най-важното в битието на хората. Най-важното!
Според изследванията на психоаналитичката майчинството има две страни:
– първо, социологическа, физиологическа и поведенска страна на отношенията „майка-дете“,
– второ, майчинска нагласа.
При първата страна майчинството (или материнството, както е в българския превод на книгата, не знам защо) включва всички процеси по репродуктивната линия – от зачеването, бременността и раждането до кърменето и последващите майчински грижи за детето в различните им аспекти.
А втората страна – същинското майчинство, – като нагласа, веднъж е черта на характера на жената (с която тя се отличава от мъжа), при това с цялостен отпечатък върху личността ѝ, а след това е съвкупност от емоционални отношения с детето, които визират неговата безпомощност.
Хелене Дойч говори за „феминистичната жена“ и за „майчинската жена“.
Характерно за първия тип е хармоничното взаимодействие между нарцисизма и мазохизма, между женската самовлюбеност и готовността (и желанието) за болезнени страдания и себеотдаване.
При майчинската жена нарцисизмът се трансформира от желанието да бъде харесвана и обичана, от егоистичния Аз на жената, в отдаване само на детето.
В известен смисъл според Хелене Дойч нарцисизмът у жената-майка се запазва под формата на изискване от нея спрямо Съдбата и обстоятелствата те да запазят и закрилят точно нейното дете.
Главният признак на майчината любов, на майчиния инстинкт, на майчината преданост, е нежността – типично женско качество, произхождащо от майчинството, и… любовта.
В българския градски фолклор е известен шлагер, пееше го русенецът Косьо Лунгов, баща на мой приятел, в чийто текст буквално се твърди:
Сал майчино сърце
знае истински да люби на светааа,
сал майчино сърце
знае истински да страаада.
Майчинство е феномен, който засяга, разбира се, и силния мъжки пол.
Детският копнеж по майката под формата на различни символи се проявява във всички възрастови периоди, даже до дълбока старост.
Хелене Дойч казва, че „навсякъде по света, изправени пред смъртна опасност, и най-силните мъже викат майка си“.
Като компонент на майчинството в книгата на Хелене Дойч е разгледан и половият акт, и самата бременност, естествено, и раждането, и следродилният период и т.н., докато се достигне даже до проблематиката на приемната майка, до вълнуващия мит за злата мащеха, до климактериума и до типично женските (майчински) статуси в социума: снаха, тъща, свекърва, баба.
На практика този труд „Мъдростта на майчинството“ е основополагащ за женската психология, като разкрива почти всички полета на изследване (включително и митологичното)? интетесни за фройдистката психоаналитическа наука.
Толкова за днес, дами и господа.
Надявам се, че сте доволни от лекцията.
Довиждане!
