ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 36

Курс по психоанализа – лекция 36

КАРЕН ХОРНИ

Дами и господа,

Карен Хорни е една от значимите фигури в психоаналитическото движение, виден представител (заедно с Хари Стек Съливан и Ерих Фром) е на неофройдизма.

Тя е от тези психоаналитици, които, подлагайки на щателен анализ фройдизма и противопоставяйки му се, стигат до свои собствени концепции, радващи се впоследствие на добър прием и намиращи ревностни последователи в световната психоаналитическа общност.

Без да е привърженик на хуманистичната психология, която принципиално е противопоставена на психоанализата и на фройдизма, Карен Хорни внася в своите теоретични постройки в сферата на психоанализата толкова много хуманистични ракурси (и елементи), че това прави възможно и нужно цялостната ѝ концепция да бъде назована без никакво колебание и без оспорвания хуманистична психоанализа.

Карен (или Катрин) Хорни е от смесен произход.

Майка ѝ е холандка, а баща ѝ – норвежец.

Фамилията на Карен всъщност е Даниелсен; тя е Хорни по мъж.

Самата тя е родена в Айлбек, предградие на от Хамбург, през 1885 г.

Тогава е роден Франсуа Мориак, а умира Виктор Юго. В Америка Джон Пимбъртън измисля рецептата на зелената на цвят напитка кока-кола, кралят на Белгия става суверен на Конго, започва продажбата (и носенето) на слънчеви очила, а в България на 6-ти септември е извършено Съединението.

Семейството на Карен Даниелсен не е от най-добрите: баща ѝ е стар (с 17 години разлика между него и жена му), мрачен и богобоязлив морски капитан. Протестант-лутеранин.

Майка ѝ е недоволна, свободомислеща, конфликтна и… красива.

Оженила се за баща ѝ не по любов, а по сметка и по настояване, нещо съвсем обичайно за онова време.

При това положение съвсем естествено двамата се развеждат, когато дъщеря им Карен е 19-годишна.

Съвсем естествен още е и фактът, че семейната атмосфера влияе на психичното състояние на дъщерята и на нейното бунтарско поведение.

Като дете Карен се е чувствала непълноценна, нещо като „Грозното патенце“ на Андерсен.

В дневника си пише за неувереността и за стеснителността си, за самотата си, за злостните отношения с близките си хора.

Мислите и желанията ѝ са насочени към мъжете.

Като компенсация (и сублимация също) на потиснатостта си по време на девичеството си, Карен Даниелсен се отдава после на множество бурни любовни връзки.

Схемата е една и съща: бурна страст – идеализиране – отдаване – разочарование – депресия – размишления – нова бурна страст и т.н. Позната схема нали, скъпи дами?

Отказва да тръгне по обичайния за девойка път на ортодоксалните протестантки ценности за жената, известен като Трите К – Kinder, Küche, Kirche (деца, кухня, църква).

Записва да следва медицина във Фрайбург (и е една от първите дами-медици), а после се увлича по психоанализата на Зигмунд Фройд.

Същевременно тя не е примамена от идеалите на феминизма, а напротив мечтае за много деца.

Постига тези свои мечти след брака си в Берлин, където се установява да живее с богатия бизнесмен Оскар Хорни: ражда три дъщери.

Междувременно се запознава с Карл Абрахам, при когото ходи на психотерапия заради депресивните си проблеми.

Първите ѝ трудове са в областта на женската психология и женската сексуалност.

В общи линии лечението ѝ е безрезултатно (Абрахам работи по схемата на Фройд с Едиповия комплекс, със завистта към пениса, желанието за дете от собствения баща и т.н.), ако не и опасно за Карен Хорни.

Тя го прекъсва, но тези психотерапевтични сеанси стават сериозно основание в своята психоаналитична теория тя да потърси друга възможност за терапия, чрез самоанализа.

По-късно публикува и специален труд по въпросите на самоанализата.

Присъединява се към психоаналитическото движение.

Става първата практикуваща психоаналитичка, първата жена преподавател по психоанализа (преподава в Берлинския психоаналитичен институт, създаден от Карл Абрахам), и първата, която критикува Зигмунд Фройд за постановките му по отношение на жената и женствеността.

Нейните критики към фройдизма са и в посока на прекомерното биологизиране на психиката от страна на фройдистите за сметка на пренебрегването на социалните фактори.

Карен Хорни работи в Берлин (частна практика и преподаване) 12 години; през 1932 г. нейният студент Франц Александър я кани на висок пост в Чикагския институт по психоанализа.

След две години отива в Ню Йорк, в тамошния психоаналитичен институт.

Но преди да отиде в Ню Йорк, за съвсем кратко време тя е в Балтимор, където пореден обект на нейния любовен афинитет към мъжете е Ерих Фром. Той е с цели 15 години по-млад от нея.

Оттогава имената на двамата често се споменават редом един до друг.

Разбира се, техните отношения са близки и преплетени не само в интимен план, но и в областта на теоретичния неофройдизъм.

Интересното е Мариане, дъщерята на Карен Хорни, избирайки за своя професия психиатрията, също цели четири години се анализира при Ерих Фром.

Междувременно (през 1936 г.) Карен Хорни се развежда с мъжа си, с когото са разделени вече десет години.

Използва развода в Берлин, за да прочете лекция пред Берлинския психотерапевтичен институт, ръководен от брата на хитлеровия фелдмаршал Херман Гьоринг.

Лекцията е имала пропаганден ефект, защото всъщност е била „възхитително антифройдистка“, както казват.

Става член на обществото на психоаналитиците в Ню Йорк – New York psychoanalytical society (NYPS).

Нейното собствено битие ѝ помага да разбере важни аспекти на механизма на неврозите, същността на невротичните конфликти, на невротичната личност (така се нарича една нейна книга – „Невротичната личност на нашето време“, публикувана през 1937 г.) и на невротичните защитни механизми.

Изследванията и публикациите ѝ в тази област, според мен, в тяхната цялост са едно от най-големите постижения в нейното научно творчество.

Становищата ѝ по всички тези въпроси определено формират една специфична теория на неврозите, която е в духа на психоанализата, но е по-различна и е, може да се каже, даже уникална за времето си.

Другите поанти в нейната работа са: концепцията за базалната тревога и интрапсихичните защитни стратегии, а така също и нейният хуманистичен психотерапевтичен модел.

Това са важни сегменти на нейната хуманистична психоанализа (и на теорията за неврозите) и ще бъдат разгледани специално в следващата лекция в тази десета тема.

Цялостната си теория в нейния завършен вид, с всичките и противопоставяния на ортодоксалния фройдизъм, Карен Хорни създава след като се преселва в САЩ.

Тук пише и своя шедьовър „Новите пътища на психоанализата“, публикуван в Америка през 1941 г.

У нас трудът е издаден през 1998 г. под друго заглавие – „Основи на психоанализата (нови пътища в психоанализата“.

В този си труд Карен Хорни излага своята психоаналитична концепция.

Заради него тя е отстранена от Нюйоркското психоаналитическо общество (NYPS).

Казват, че други причини са били завистта към успехите ѝ и съответната ревност от страна на нейните колеги в обществото.

Сред тях главният противник на Карен Хорни е Шандор Радо, тогавашен авторитет в NYPS и в IPA.

Всяко зло за добро, тя създава своя институция – Американски институт по психоанализа (AIP), където е декан до края на живота си.

Освен това създава много популярния „Американски журнал по психоанализа“, чийто редактор е също до смъртта си.

От известен ъгъл главната тема в научното наследство на Карен Хорни може да бъде видяна в отрицанието на фройдовата концепция за неизбежната съдба на човека, определена фатално от неговата анатомия и физиология.

Към края на живота си тя се обръща още и към темата за автореализацията на Аза.

Умира от рак през 1952 г., оставайки завинаги в историята на психоанализата като уникална творческа личност, подарила на поколенията след нея оригинални идеи в областта на приложната психоанализа.

Свършвам тази лекция, дами и господа.

Толкова.

Довиждане.

Related Post