ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 37

Курс по психоанализа – лекция 37

БАЗАЛНАТА ТРЕВОЖНОСТ.
ТЕОРИЯ ЗА НЕВРОЗАТА, НЕВРОТИЧНИ КОНФЛИКТИ И НЕВРОТИЧНИ ЗАЩИТНИ СТРАТЕГИИ.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ХУМАНИСТИЧНАТА ПСИХОАНАЛИЗА

Първо – за базалната тревожност.

Идеята за базалната тревога (basic anxiety) е една от оригиналните идеи на Карен Хорни в рамките на нейната теория за неврозите и въобще в цялостна ѝ хуманистична психоаналитична концепция.

Терминът е познат още като базисна тревожност, като основна тревожност, като коренна тревога, базална тревога и др.

Ние ще ползваме термина базална тревожност, тъй като в известен смисъл той се е наложил у нас.

Това понятие е фундаментално в концепцията на Карен Хорни.

Тя го дефинира като „чувството на детето, че е изолирано и безпомощно в потенциално враждебния свят“.

Възниква още с акта на раждането. Излизайки от майчината утроба още в първите минути младенецът усеща дълбока безпомощност, преживява силно чувство на безпокойство, тъй като новият, извънутробният, свят е тъй враждебен.

Това усещане и това преживяване остават за цял живот, до самата смърт на човека.

Оцветяват битието му, фиксират се и стават иманентна черта на психиката на личността.

Тъкмо този феномен е наречен от Карен Хорни базална тревожност.

Той фактически е вроден и съдбоносен.

Въпросното безпокойство (тревожност) поражда естествено желание у малкия (а после и в по-големия) човек да се освободи от него.

И това, според Карен Хорни е основният мотивиращ фактор на поведението и постъпките на човека през целия му живот.

Всичко, което човек върши, всичко, към което той се стреми, е всъщност, според нея, трансформация на базалната тревожност.

Разбира се, през различните възрастови периоди проявленията на базалната тревожност са съвсем различни.

В идеята за базалната тревожност, която в общи линии не се отдалечава много от фройдизма, има нещо ново – противопоставеността между личността и околния свят, между индивид и общество.

За разлика от Зигмунд Фройд известната психоаналитичка стига до извода, че не толкова сексуалните нагони и либидото управляват човешкото развитие и човешкото поведение, а то е под влияние на антагонизма между биологичното и социалното, който е въплътен в базалната тревожност.

Според Карен Хорни базалната тревожност стои в основата на неврозите, които са толкова разпространени сред хората и все повече се увеличават като обществен феномен. Не е ли така?

В социалнопсихичен план това състояние (преживяване) ражда алиенация, води към самоотчуждаване и към дереализация на персоната.

В една от последните си книги – „Неврозата и развитието на личността“, публикувана две години преди смъртта на неофройдистката, – тя подчертава тъкмо тези резултати от базалната тревожност, които досега не са обект на интерес от психоаналитиците (фройдистите).

В книгата си „Нови пътища на психоанализата“ Карен Хорни ползва настоятелно термина „невротична тревога“, като с това подчертава същността и природата на базалната тревожност и нейната връзка с психичната патология.

Базалната тревожност може в известна степен да се редуцира чрез влиянието на майката и семейството.

В голяма степен тя може да се понижи като степен и от действието на различни културни, социални, морални и други фактори и влияния.

Като при всичко това Карен Хорни не допуска никакво универсализиране: отказва се от фройдовите етапи на развитието, отрича вездесъщността на психосексуалните подбуди, елиминира биологизма на ранните психоаналитични конструкции и т.н.

Базалната тревожност участва като основополагащ принцип в цялостната парадигма на Карен Хорни за хуманистичната психоанализа.

Сега ще ви кажа за теорията за неврозата, за невротичните конфликти и за невротичните защитни стратегии.

Както вече посочих, при Карен Хорни темата за неврозата е свързана с базалната тревожност.

По принцип човешкото поведение, според нея, е управлявано от две основни тенденции:

• стремеж към безопасност

• стремеж към удовлетворяване на своите потребности.

Тези две тенденции често влизат в противоречия и стълкновения помежду си.

Това като повтарящ се акт води до създаване на невротична ситуация.

Предразположеният към невроза човек се отличава със сравнително по-остро преживяване на противоречията и с дефицит на възможности да се справи с проявите на базалната тревожност, въпреки ползването на различни защитни механизми.

Карен Хорни дефинира невротикът като човек, който е безпомощен да реши проблема на стълкновението между двете основни тенденции или който ги е разрешил единствено за своя сметка, за сметка на собствената си личност.

В желанието си да се избави от неприятното безпокойство и да и осигури душевен комфорт, личността прибягва до ползването на различни стратегии.

Карен Хорни счита, че по този повод у човека се формират особени невротични потребности, пряко свързан с базалната тревожност.

Отначало психоаналитичката определя десет такива невротични потребности, които в същността си представляват прекомерна насоченост (и фиксация) към определен стил на поведение и към определени действия.

В табличен вид предлагам описаните от Карен Хорни десет прекомерни невротични потребности, както и тяхната проява в поведението на личността. Вижте ги внимателно:

В своите по-късни, и по-зрели, трудове Карен Хорни свежда десетте прекомерни невротични потребности до три основни групи тенденции.

Те изглеждат като типология на видове личности и са следните:

• сервилна личност – със стремеж за скъсяване на дистанцията с околните, с желания да одобрява, да хвали другите, да се привързва към тях, да си партнира с тях и т.н.

• агресивна личност – с нужди да се противопоставя на другите, с потребности да властва, да се налага, да експлоатира, да наказва, да насилва.

Подобен човек има нужда от престиж, от възхищението на околните спрямо него и неговите постъпки и т.н.

• откъсната личност – с нужди да се откъсва от хората, да се усамотява и да се изолира. При такъв човек има потребности от независимост, от съвършенство и дистанциране.

За Карен Хорни това са всъщност защитни стратегии, с които човек се справя (или поне неутрализира донякъде) невротичните импулси и стоящата в тяхната основа базална тревожност.

Работата е там, че веднъж ползваната невротична стратегия сякаш се окопава в психиката на невротика, влияе върху цялостната му личност и е трудно да се промени или да се замени с друг защитен механизъм.

Ето защо можем да говорим за една такава стратегия и като за стил на живот на конкретната личност, който е твърде трудно да се промени.

Фактически тези три невротични стратегии формират трите основни типа личности според Карен Хорни:

– устойчива,

– агресивна,

– обособена.

Теорията на неврозите и концепцията за невротичните потребности, невротичните конфликти и невротичните защитни стратегии е твърде полезна в клиничната практика на психоанализата.

Що се отнася до приложението на хуманистичната психоанализа на Карен Хорни, то е в много области, но най-вече е в сферата на психотерапията.

Първото, което ще подчертая, се съдържа в нейната книга за самоанализата.

Това е систематичният самоанализ, с който достатъчно образованият човек може да постигне определени важни неща по направление на собственото си развитие, на утвърждаването си като личност и на решаването в своя полза на свои собствени психични проблеми.

Друг важен принос е моделът на Карен Хорни за лечение на психични проблеми по методологията на психоанализата.

Този модел има следните четири особености, четири доминиращи характеристики:

• Високо чувство за отговорност от страна на психоаналитика-психотерапевт, базиращо се на неговата самоувереност и на неговите способности сам да се справя с възникващите проблеми;

• Спонтанност, предполагаща открито естествено поведение в сферата на емоционалните взаимодействия и реакции;

• Доверие към себе си, в смисъл, че пациентът изпитва подобно чувство спрямо собствената си персона на основата на ясно видяна своя лична система от ценности и приоритети, както и наличие на умение и мотиви да се разчита на собствените сили и качества;

• Искреност спрямо пациента, означаваща откровено, честно и точно представяне на собствените мнения и позиции и на собствените заключения относно терапията.

В конкретната приложна работа с пациенти е целесъобразно да се ползват и идеите на Карен Хорни за реалния Аз и за идеалния Аз, както и за взаимодействията и отношенията помежду им.

В приложната психотерапия могат с добри успехи да се търсят и да се имат предвид при лечението посочените от Карен Хорни три типа експанзивни решения, някое (или някои) от които бихме могли да открием в системата от защитни реакции на пациента срещу базалната тревожност:

• Нарцистични решения, при които има стремеж за властване над околните чрез постигане на очарованост, възхищение и възторг на другите от персоната на пациента;

• Перфекционистки решения, при които има освен високи стандарти в поведението и работата, но още и специфичен стремеж към безукорност и много високо ниво на педантичност, носещи на пациента удовлетворение и усещане за изключителност.

Надменно-отмъстителни решения, при които са в сила желания за побеждаване, надмогване, разбиване и отмъщение.

• Отстъпчивост. Възможно е да наблюдаваме и противоположния тип решения (и поведение) на пациента, изразяващ се в отстъпчивост (compliant solution), в отстъпчиви решения, чрез които също се преодолява базалната тревога, но освен това едновременно се търси и одобрение от околните хора.

Отстъпчивостта, както знаем, е твърде харесвана и социално одобряема черта на характера и когато някой я притежава и ползва във взаимодействията си с околните, те му се отблагодаряват с потоци симпатия, а ако е нужно и със снизходителност към евентуалните му слабости.

Практикуването на психотерапевтичния модел на Карен Хорни означава да търсим защитните стратегии и да разкриваме техните функции и роля в живота на пациента.

Целта на терапията е да помогнем на пациента да намали до приемлива степен своята базална тревога, да овладее инстинктите и нагоните си.

Той трябва да си върне загубената непосредственост и да намери себе си като пълноценна и адаптивна личност.

Ще посоча още, че приложението на концепциите на Карен Хорни е в сферата на джендърните взаимоотношения, в областта на отношенията между майката и детето, в областта на семейната психология, а така също и в областта на културата и историята.

Вижте отново таблицата с десетте базални тревожности според Карен Хорни, запомнете ги добре, и ги ползвайте в работата си.

Мисля вече да свършим, дами и господа, с тази малко по-дълга, но интересна, мисля, лекция.

Бъдете здрави!

Related Post

Курс по психоанализа – лекция 66Курс по психоанализа – лекция 66

ФРАНСОАЗ ДОЛТО. КОНЦЕПЦИЯ ЗА ДЕТСКАТА ПСИХОАНАЛИТИЧНА ТЕРАПИЯ. ПСИХОАНАЛИЗА НА ТИЙНЕЙДЖЪРА Дами и господа, Днес ще чуете (прочетете) единствената лекция по темата за детската и юношеската психоанализа на Франсоаз Долто. В

Курс по психоанализа – лекция 52Курс по психоанализа – лекция 52

ДОНАЛД УИНИКЪТ Дами и господа, Англичанинът Доналд Уудс Уиникът заема уникално място сред европейските психоаналитици. Първо, той се увлича много силно от детската психоанализа и представлява безспорен корифей в тази