ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 39

Курс по психоанализа – лекция 39

МЕТОДЪТ НА ПСИХОДРАМАТА.
ГРУПОВАТА ПСИХОТЕРАПИЯ

Психодрамата е шедьовърът на Джейкъб Морено, независимо, че и другите две негови основни концепции – за социометрията и за груповата психотерапия – могат да претендират за изключителност в областта на приложната психология.

Той е велик!

По идеята си за взаимодействието на театъра с психоаналитичната психотерапия Морено започва да работи още като студент във Виенския университет, когато е едва на 20 години.

Твърди се, че неговата Нютонова ябълка била ситуацията с една участничка в Театъра на спонтанността.

Тази млада дама в частния си живот била много агресивна и деспотична, въпреки че на сцената играела миловидни, отзивчиви и нежни роли (Жулиета, Лаура и др.).

Морено забелязал, че след като ѝ дал роля на зла и жестока жена на сцената (лейди Макбет), в живота си тя станало по-кротка и по-добра, поведението ѝ се променило.

Според Морено психодрамата е метод за изследване на дълбинни структури в психиката на личността, метод за разбиране отношенията с околните (по-късно той ситуира тази тема в отделна своя концепция за социометрията), за установяване на противоречията и конфликтите в човешките преживявания, за разбиране на емоционалните проблеми на личността, а освен това за коригиране на цяла поредица от психични отклонения и страдания.

Джейкъб Морена дефинира психодрамата като „наука, която изследва истината посредством драматични методи“. Хубава дефиниция!

Според него тази методика има пет компонента:

• сцена (продължение на живота отвъд реалността);

• актьор (протагонист, главен герой);

• водещ (с три функции – продуцент, съветник, аналитик);

• драматични персони (останалите актьори, спомагателни Азове) с три функции – на спомагателен актьор, на съветник на героя, на изследовател на социалната действителност;

• публика (с две роли: да помага на героя и само да получи помощ от психодрамата, когато някой от публиката изрази свой проблем).

Погледната от друг ъгъл психодрамата се доближава до груповата динамика и до ролевите теории в психологията (Курт Левин, Джордж Херберт Мийд и др.), стъпващи на създаваните от жизненото поле мотиви, на единството между субекта и обекта в жизненото пространство и на известната теза в шекспировата комедия „Както ви се хареса“, гласяща категорично, че „Животът е сцена, а хората – актьори“.

Тъй като психодрамата е първият метод за психотерапия, който излиза от схемата „терапевт – пациент“ и се премества в полето на социалната ситуация, където участват и други хора в група, то този прецедент дава основание вече да може да се говори за ново явление в психотерапията – групова психотерапия.

Основател на груповата психотерапия и водач на нейните първи нашествия в огромното поле на психопатологията безспорно е Джейкъб Морено.

Не е нужно пак да изброяваме колко много разновидности (над 600) на психотерапевтични методики има в момента по света.

Много от тях имат за прародител Морено.

Джейкъб Морено счита, че действието предхожда словото и в психодрамата разчита тъкмо на изпълнението чрез действия и поведение на съответните роли.

Самата роля по мнението на Морено е предсказуем модел на поведение, което човекът-актьор реализира в една конкретна социална ситуация.

Хората играят безброй сложни роли.

Някои от тях са типични и обичайни, но други са твърде сложни и комплицирани.

Известно е, че ако ролята не бъде изиграна според очакванията на околните (на социума) и според правилата, то съответният човек е подложен на санкции, които могат да бъдат твърде драстични.

Разминаването между роли и поведение на дадена персона става причина за невротични проблеми, смята Морено.

Психодрамата се появява като спасител тъкмо в подобна ситуация.

В една условна среда (на театъра) ролята може да бъде сполучливо изиграна, което би довело до намаляване на съответната психична напрегнатост, но може и да не е така.

В този смисъл психодрамата изглежда като концептуализация на неврозата на личността.

Фактически психодрамата съчетава театър (като изкуство), контролируемата обстановка на групата и взаимовлиянието на участниците в психодраматичния сеанс, включително и на модератора (водещия, психотерапевта).

В психодраматичните сеанси се изиграват на практика самите невротични конфликтни ситуация, самите личностни конфликти.

Това може да стане многократно.

Самата група е в състав обикновено от 7-8 души и сесиите се провеждат закрито поне два пъти в седмица от по най-много два часа, не повече.

Този който е в центъра на даден сеанс, се нарича протагонист.

Останалите са драматични персони.

Изиграва се въпросната конфликтна ситуация, която е довела психичния проблем на протагониста.

В психодрамата протагонистът заема различни роли – както на самия себе си в конфликта, така и ролите на другите участници в него.

При психодрамата се търси максималната изява на всеки актьор.

Разчита се на коментари, на заключения, на самите действия.

Много важно е тълкуването на поведението в ролята.

Това тълкуване се прави освен по вербален (словесен) начин, но още и чрез действия, миманс, поведение, жестове и др.

Ползват се монолози, представяния на Аза, вербални автопортрети и др.

Психодрамата на Джейкъб Морено, която, както казах, е изключително разпространена, дава добри резултати при брачни проблеми, при примиряването с трудностите на битието, служи добре за снемане на неудовлетвореността от себе си, от други хора или от определено стечение на обстоятелствата и др.

Сега да видим и груповата психотерапия.

Груповата психотерапия като термин е с много значения.

Първо, това е един от двата основни типа психотерапевтична работа – индивидуална психотерапия и групова психотерапия, – към които се причисляват всички практически действия от всички психотерапевтични направления, школи и разновидности без изключения.

Второ, груповата психотерапия може да бъде определена като принцип за психотерапевтична дейност, при която се използва по различен начин група хора.

Трето, груповата психотерапия може да обозначава психотерапевтични действия на психотерапевта спрямо не един, а спрямо група пациенти, т.е. да става дума за терапия ан блок на група пациенти, за извършване на психотерапевтични действия едновременно спрямо няколко пациента.

Четвъртата версия на термина е тази, която нас най-вече ни интересува в настоящата лекция.

Според тази версия груповата психотерапия е вид психотерапевтична практика, при която се използва груповата динамика, т.е. съвкупността от всички вътрешногрупови психични явления, процеси и тенденции, които възникват в битието на една реално съществуваща група хора.

Това става с психотерапевтични цели по отношение на един или на няколко (включително и на всички) членове на групата, която включва в своя състав и самия психотерапевт.

Груповата психотерапия разчита:

– на груповите действия,

– на циркулирането на потоци преживявания,

– на интеракциите (взаимодействията) между участниците в групата,

– на формираните отношения между тях,

– на влиянието,

– на психичното заразяване,

– на подражанието,

– на внушението,

– на действието на колективните норми,

– на груповата сплотеност и т.н.

Всички те се използват от груповата психотерапия за целите на лечението на пациента (или на пациентите).

И в цялата си общност се наричат от Джейкъб Морено Третата революция на психиатрията.

Тук вече самата социална група изпълнява функциите на психотерапевтичен инструмент.

Оказва се, че този инструмент е с много големи възможности и е много ефективен спрямо широк регистър психични проблеми и страдания.

И затова изключително много школи разчитат на груповата психотерапия и си разработват свои методики за работа с пациента (пациентите) по този начин – в група.

Счита се, че групата дава на психотерапията следните фактори за лечение на страданието на пациента:

• групови преживявания (емоции, чувства);

• взаимни въздействия;

• споделяне на информация;

• съветване;

• сплотеност (чувство за част от цялата група);

• универсалност на действията и ефектите;

• близост до други персони;

• предефиниране на действителността и на

проблемите на личността и др.

Гореизброените фактори могат да се видят и като цели на психотерапевтичната работа, а също така и като методи за психотерапевтично въздействие.

Самата групова психотерапия, видяна в еклектичен аспект, си има свои разновидности в зависимост от направлението или психотерапевтичната школа:

• психодинамична групова психотерапия;

• аналитична групова психотерапия;

• психодрама (като уникална разновидност на психоаналитичната психотерапия при срещата ѝ с груповата психотерапия);

• разновидности на семейната психотерапия;

• директивна групова психотерапия (с норми, предписания и изисквания на групата спрямо пациентите);

• гещалтни разновидности на груповата психотерапия (на Фриц Пърлз и др.);

• транзактна групова психотерапия (транзактен анализ);

• бихейвиористка групова психотерапия (търсещи главно редукцията на поведението на пациента) и др.

Груповата психотерапия дава добри резултати при фрустрации, неудовлетвореност от живота, трудности в общуването и взаимодействията, семейни проблеми, психосоматични страдания, при лечение на алкохолизъм и наркомании и др.

По-трудно би могла да се ползва при лечението на фобии, кризисни психични феномени, маниакални състояния, притеснения и др.

Самата групова психотерапия е лесна за провеждане, приятна за участниците, няма особени изисквания за обстоятелства, може да се провежда навсякъде, а освен това е сравнително евтина.

Свършваме тази лекция и с това единадесетата тема, дами и господа.

Ползвайте психодрамата и груповата психотерапия!

Довиждане!

Related Post