ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 40

Курс по психоанализа – лекция 40

ФРАНЦ АЛЕКСАНДЪР

Дами и господа,

Франц Габриел Александър е унгарец и се казва всъщност Ференц Габор Александър.

Заедно със Шандор Ференци, Микаел Балинт и Шандор Радо образуват Четворката на великите унгарски психоаналитици.

Роден е в Будапеща през 1891 г.

През тази година е роден и Михаил Булгаков. В Германия е създадена първата в света пенсионна система, Едуар Мишлен патентова пневматичната гума, англичаните започват да продават паста за зъби в тубички, а римският папа Лъв ХІІІ издава енциклика за тежкото положение на работниците.

Бернхард Александър, бащата на Франц Александър, е знаменит унгарски философ, твърде популярен сред своите колеги в Европа.

В дома му често се събират интелектуалци от цяла Европа.

Още от малък Франц има съзнанието на гражданин на света, което по-късно се реализира в неговата страст към пътуванията (пътешествията) и в неговите идеи относно свободата, като необходимо условие за успехи във всяка дейност, включително и в психоанализата.

Франц Александър учи отначало философия.

Негов учител е великият Едмунд Хусерл – основателят на феноменологията.

Както знаем, феноменологията е концепция, която се стреми да ориентира човешкия живот съобразно чистите норми на разума, като позициите на подхода към самите неща на този свят са дадени като феномени в съзнанието на човека.

Може би феноменологичните възгледи мотивират по-късно Франц Александър да се занимава с психосоматичните феномени и да търси приложение на психоанализата към отделни фиксирани проблеми.

Франц Александър учи и медицина в Будапещенския университет.

В Будапеща като студент започва да се интересува от фройдизма.

Запознава се със Шандор Ференци, а после и с Ханс Захс, дошъл от Виена с мисия на пратеник на Берлинския психоаналитичен институт да подготвя психоаналитици.

Още преди да бъдат регламентирани от IPA нормите на дидактичната анализа (това става по-късно, през 1925 г.) Ханс Захс провежда дидактична анализа на Франц Александър.

(Да кажа в скоби: Дидактичната анализа е елемент от задължителната подготовка на един бъдещ психоаналитик и представлява анализиране от страна на психоаналитик-дидактик на желаещия да се посвети на психоанализата човек.)

Франц Александър твърде млад минава през тази процедура и влиза в психоаналитическата общност.

През 1919 г. емигрира в германската столица заради потискащия режим на адмирал Хорти в Унгария.

Приет е в Берлинския психоаналитически институт, създаден от Карл Абрахам.

След завършването си преди да започне психоаналитическата си дейност, а и успоредно с нея, той практикува лекарската си професия.

Междувременно през 1921 т. става член на Германското психоаналитическо общество (DPV).

Усъвършенства подготовката си, практикува психоанализа, сам става дидактик и контроланалитик на мнозина психоаналитици, станали по-късно твърде известни.

Сред тях са:

– Ремон дьо Сосюр (структурен лингвист като баща си Фердинанд дьо Сосюр, приятел на Клод Леви-Строс и на Жак Лакан),

– Мариан Крис, тя после анализира и се сприятелява с Мерилин Монро, която след самоубийството си ѝ завещава огромна сума в полза на психоанализата, Мерилин Монро ценѝ психоанализата), Мариан Крис е приятелка и на Анна Фройд, самият Фройд се обръща към нея с „дъще“,

– Шарл Одие (един от основателите на Парижкото психоаналитическо дружество),

– Франц Александър анализира и Оливер Фройд, сина на Зигмунд Фройд, което като факт говори и за доверието на патриарха на психоанализата към него.

По-късно, след емигрирането на Франц Александър в САЩ, това доверие бързо и значително спада.

Фройд пише на Макс Айтингон, предан на Фройд психоаналитик от Беларус,финансирал издаването на почти всички късни негови работи: „Истинско или престорено, неговото чистосърдечие го отдалечава от мен или пък аз не съм надвил недоверието си към Америка.“

Своите психоаналитически виждания и своята психоаналитическа квалификация Франц Александър свързва с личните си интереси към медицината и към криминологията.

Идеите и разработките му са най-близки до концепцията на Шандор Ференци за биоанализата, което е обяснимо, тъй като Ференци фактически е патрон на Франц Александър в областта на психоанализата.

Без никакво колебание през 1930 г., след първоначално посещение и пребиваване в Бостън, Франц Александър се установява в Чикаго по покана на президента на Чикагския университет Робърт Хътчинс.

Създава после Чикагски институт по психоанализа (Chicago Institut for Psychoanalysis), станал много популярен с динамизма си и с активната си дейност в областта на приложната психоанализа, и е негов ръководител до смъртта си.

Франц Александър кани за лекции в този институт Карен Хорни и Ерих Фром.

Счита се, че Франц Александър е основател на Чикагската психоаналитична школа, открояваща се сред останалите със своя собствена концепция, която по характера си е неофройдистка, и със собствена визия относно практиката на психоаналитическата терапия.

Франц Александър има изключително широки интереси и познания в различни хуманитарни сфери – философия, медицина, физика, литература, религия, театър и др., което прави възможен големият спектър на посоките на практикуване на психоанализата от него и от неговите последователи в Чикагската школа.

Избран е за президент на Американската психоаналитическа асоциация (APsyA) и е на този пост през периода 1938 – 1939 г.

А през 1948 г. става президент на Американското общество за изследвания по психосоматична медицина, което е с много висок статус в медицинските среди.

Отстояването на собствените позиции за технологията на психоаналитичната терапия става причина за конфликта му с Американската психоаналитическа асоциация (APsaA) и последващо напускане.

Франц Александър основава Американска академия за психоанализа (AAP), където принципите на свободата на търсенията се прилагат значително по-добре.

Тя е алтернатива на ApsaA.

Франц Александър работи в болницата Маунт Синаи (Mount Sinai Hospital) в Лос Анжелис.

Става завеждащ психиатричното отделение, а после – и директор на Психиатрическия и психоаналитическия изследователски институт.

Работи неуморно, и освен практиката, организаторската си работа и изпълнението на задълженията си като ръководител на високи постове в психоаналитическото движение в Америка, извършва огромен обем изследователска работа.

Публикува 16 книги и над 200 статии.

Умира през 1964 г. в Палм Спрингс, Калифорния на 73 години.

С това, дами господа, завършвам лекцията.

След два дни, в неделя, ще говорим по-подробно за психосоматичната концепция на Франц Александър и за криминологичните му идеи в психоанализата.

Дотогава!

Related Post