ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 41

Курс по психоанализа – лекция 41

ПСИХОСОМАТИЧНАТА КОНЦЕПЦИЯ.
КРИМИНОЛОГИЧНИ ИДЕИ В ПСИХОАНАЛИЗАТА

Дами и господа,

Франц Александър има голям принос в развитието на съвременната психосоматична медицинска теория (от гледна точка на психоанализата) и на терапията на психосоматичните и соматопсихичните страдания.

Много от неговите трудове са посветени специално на този проблем – психосоматичната концепция в психоанализата.

Той не е създател на психосоматиката, но е способствал може би най-много за нейното развитие в контекста на психоаналитичното учение.

Неговата книга „Психосоматична медицина: принципи и приложение“, както и „Медицинската стойност на психоанализата“, от дълги години са настолни книги на всеки, който по някакъв начин има отношение към връзката между медицината, психосоматиката и психоанализата.

Психосоматиката (от ψυχη – душа и σωματος – тяло) като термин обозначава единството на психика и тяло и се употребява обикновено за подход и тенденция в терапията (и в психотерапията).

При психосоматичните страдания имаме предизвикани от психични фактори физиологични (телесни) проблеми и страдания (болести) на личността, а с термина соматопсихично, обратно, обозначаваме психични (психопатологични, психиатрични) симптоми, проблеми и разстройства, които са предизвикани от телесни смущения.

Това го разбрахте, и го запомнихте.

За основател на психосоматичната медицина се смята Георг Гродек, който също е изкушен от психоанализата, а неговата първа теория за психосоматичната същност на болестите е, по моему, доста екстравагантна.

Но този знаменит немски лекар безспорно е учител на Франц Александър.

Още в първите години на своята практика като психоаналитик (и медик) Франц Александър, изследвайки язвата на дванадесетопръстника, открива, че тя корелира с някои психични особености на пациента.

Много по-често тя се появява при притеснени и активни личности, които в детството си са имали неудовлетворена потребност от нежност и покровителство, а по-късно – несъзнавана инфантилност и склонност към регресия.

Когато всичко това встъпи в противоречие с гордостта и желанието за самоутвърждаване на зрелия Аз, настъпва вътрешна борба, при която психични стимули форсират телесни реакции и физиологически процеси (например, силна стомашна секреция), от което следва създаването на язвеното огнище.

Франц Александър предлага съчетано лечение на възникналия психосоматичен проблем: чрез психоаналитични средства плюс органична терапия, тъй като счита самото заболяване за психосоматично.

По-късно се формира становището, че всяко заболяване на човека, каквото и да е то, възниква под действието на психични фактори и е реакция на емоционални преживявания, която е придружена от функционални деформации и физиологична патология.

Да ви кажа, аз не мога да се съглася напълно с тази теза.

А вие?

Психичните фактори, които пораждат болестите от всякакъв тип, могат да бъдат особености на личността, преживявания, психични качества, реакция на травмиращи събития, душевни разстройства и други най-различни соматогенни състояния.

Статистическите данни твърдят, че около 40-42% от пациентите на соматичните кабинети на клиниките всъщност са психосоматично болни.

Това означава, че на практика повечето, ако не всички (има и такива виждания), болести са от соматопсихичен порядък, раждат се от психични фактори.

В същото време пациентите с ясно установени психични проблеми обикновено страдат и от болести, засягащи различни физиологични функции и органи, т.е. тези хора са със соматопсихични проблеми.

Съществуват и психосоматични страдания в по-стеснен смисъл на думата, същински психосоматични болести, които се наричат психосоматози.

Отначало за психосоматози са били считани седем страдания (Holy seven – Светата седмѝца):

– бронхиална астма,

– язва на дванадесетопръстника,

– невродермит,

– артрит,

– есенциална хипертония,

– язвен колит,

– хипертиреоза.

После са добавени и други болести:

– рак в неговите разновидности,

– инфекциозните заболявания,

– инфаркт на миокарда и др.

Психотерапията на пациенти от двата типа – психосоматичен и соматопсихичен, е подчинена според Франц Александър на холизма, според който страдащият и неговото конкретно страдание трябва да се разглеждат в тяхната цялост.

Франц Александър разглежда болестите и страданията от гледна точка освен на психоанализата, но още и на психодинамиката, която търси емоционалните детерминанти на болестта.

Нещо повече, според американския психоаналитик емоциите могат да помогнат за лечението на страданието; той сочи ролята за това на коректиращия емоционален опит (тук виждаме влиянието на Шандор Ференци).

За Франц Александър е неуместно болестите да се делят на две големи групи – соматични и психични.

Той е против дуалистичния подход в медицината (и в психологията).

Споделя монизма.

Според него определени видове емоционални конфликти предизвикват точно определени заболявания на вътрешните органи.

Той казва, че дълго сдържаният гняв има отношение към кардиологичните проблеми, емоциите на зависимост и неприемана подчиненост водят до язва и гастрити, конфликтите в емоционално-сексуалната сфера водят към проблеми в дихателната система (астма, например) и т.н.

Създава свой модел на възникването и протичането на неврозата.

Нарича го Модел на вегетативната невроза, като по този начин свързва психичното страдание с вегетативните функции.

Франц Александър в своята книга „Психогенни фактори при бронхиална астма“ твърди, че астматичният пароксизъм (пристъп), например, е затормозен потиснат пристъп на плач, с който болния (в състояние на регресия) вика майка си, преодолявайки страха, че нея я няма.

Франц Александър разделя емоционалните разстройства (фактори) за психосоматичните страдания на две групи:

• Група на емоциите, свързани с бягството (отказа) от разрешаване на външни за личността жизнени проблеми (тези емоции водят до язви, колити, гастрити, астми и др.);

• Група на емоциите, насочващи се към вътрешния свят на пациента, към дълбинни и силни преживявания (водят до хипертония, артрит, диабет и др.)

Тази класификация произхожда от фройдистката идея за адаптацията, която Фройд разработва с Франц Александър и със Шандор Ференци.

Според тази концепция, при попадане в стресова ситуация личността реагира или с алопластична адаптация (стреми се до промени ситуацията) или с автопластична адаптация (стреми се да промени себе си).

Последователи на Франц Александър в психосоматичното направление даже идентифицират ред емоционални фактори, които са характерни точно за определени заболявания, т.е. намират преки корелации между психични фактори и соматични страдания.

Разработките на Франц Александър в областта на психосоматиката влизат в известни противоречия с ортодоксалния фройдизъм, особено с неглижирането на символиката и на либидозните пориви, но въпреки това може да се твърди, че концепцията му за психосоматиката укрепва психоанализата.

Да видим сега криминологичните идеи в психоанализата.

Друга основна концепция на Франц Александър е в малко разработваната (и малко посещавана) област на деликтите (престъпленията).

Още през 1929 г. той публикува на немски своя студия със заглавие „Престъпникът и неговия съдия“ („Verbrecher und seine Richter“), в която за първи път насочва психоаналитическото внимание към престъплението, към престъпника и неговия Аз, към съдията.

(В скоби ще ви кажа, дами и господа, че моят любим писател Фридрих Дюренмат има великолепна книга с подобно заглавие – „Съдията и неговия палач“, криминален роман, препоръчвам ви го.)

Двадесет и седем години по-късно Франц Александър публикува (в съавторство с Хуго Щауб) отделна книга по този проблем под заглавие „Престъпникът, съдията и пуб- ликата”.

Концепцията на Франц Александър за девиациите и престъпленията, както и за психиката на престъпника, няма нищо общо с италианската психоантропологическа школа на Чезаре Ломброзо и Енрико Фери.

Тук визията и подходите са психоаналитични в пълния смисъл на думата.

Франц Александър твърди в пряк текст, че формирането (създаването) на невротичен симптом определя престъпното поведение и би трябвало да бъде основен обект на интерес от страна на криминалната психология.

Освен това, според него участието на Аза на престъпника в различните ментални и мотивационни процеси, свързани с девиациите и деликтите, също е интересно за изследване както в теоретичен план, така и при приложните действия по превенцията и противодействието на престъпността (като черта на личността, имаме предвид) и на престъпните наклонности при отделната личност.

Франц Александър свързва детерминацията на криминалното поведение с отговорността за него и ги извежда като интегрална характеристика на склонността към престъпление, като включва в този процес още и несъзнателното чувство за вина у престъпника.

Разглежда още и социалнопсихологическите аспекти на наказанието, а така също и конкретни случаи (включително и на убийство), предизвикани от фактори с невротичен характер.

Концепцията му включва и препоръчителни мерки за психиатрични действия по превенцията на престъпността.

Във всички случаи идеите на Франц Александър в областта на криминологията имат стойност като работа на пионер в тази сфера, особено ако имаме предвид и факта, че те са с определено приложен характер, предназначени са за практическо ползване, предназначени са за широка публика.

Край. Толкова за днес, дами и господа.

Желая ви успешен ден и интересна съботна вечер!

Related Post