КУЛТУРАЛИСТИЧНИ ПРИНЦИПИ В НЕОФРОЙДИЗМА.
ИНТЕРПЕРСОНАЛНИЯТ МОДЕЛ.
АЗ-СИСТЕМАТА И ИДЕЯТА ЗА ДИНАМИЗМИТЕ.
ПСИХОДИНАМИЧНАТА ТЕРАПИЯ
Дами и господа,
Основната идея на Хари Стек Съливан в психиатрията и в психоаналитичната психотерапия, която в известен смисъл противоречи на фройдистките канони и е повлияна по-скоро от социологически ориентирани школи и учения (Джордж Херберт Мид, Курт Левин, Чарлз Кули), е, че околният свят, социалната среда и културата влияят върху психиката на човека.
Личността е устойчив модел на повтарящи се междуличностни ситуации.
Всичко в този модел е човешко, свързано е с природата на човешкия род.
Хари Стек Съливан изследва живота на индиански племена, за да установи ролята на културата в по-примитивните общества за психичните процеси и за поведението на отделния член на дадена социална общност и да намери характерните различия между „автентичните”, по неговия израз, и съвременните модерни култури, включително американската, европейската, азиатската и др.
Открива, че е напълно възможно една примитивна култура да се окаже на по-високо равнище по отношение на автентичността на човешките преживявания и потребности, докато модерната култура, включително и съвременният морал, в много голяма степен „задушават“ човешкото у човека, с което стават причина за възникването на психични страдания (в частност неврози и шизофрении).
Езикът (като елемент на културата), изкуството, и различните културни феномени при отделните етноси според Съливан формират „подводна система“, налагаща на хората стереотипи на мислене и поведение, които ги отдалечават от човешкото в тях и определят общуването и междуличностните взаимодействия и отношения.
Тази идея за действието на културални принципи измества във фройдистката парадигма ролята на сексуалността (либидото) и на несъзнаваните пориви и инстинкти, на инфантилните фази в онтогенезата.
Връзката на човек с околния свят чрез културата е толкова силна, според Съливан, че сравнително малките нарушения на взаимодействието с културните феномени (в широкия смисъл на думата) – езиковото общуване, обичаите, нравствените порядки и др. – могат да доведат до значителни проблеми от психичен порядък (например, депресия, негативни преживявания, тревожност, неврози, налудности).
Основен елемент в действието на културалистките принципи, видени през призмата на психоанализата, е свързан практически с интерперсоналните от- ношения.
Интерперсоналният модел и неговата теория за интерперсоналните отношения е другият основен концептуален принос на Хари Стек Съливан към приложната психоанализа.
Интерперсоналната теория на Хари Съливан „се основава на теорията за развитието, ориентира се към теорията на полето и използва принципите на операционализма”, както обяснява той.
Човек в своя живот, по мнението на Съливан, още от младенческа възраст, изпитва две неща:
• вродена потребност от нежност и ласка;
• стремеж към безопасност, желание за избягване на тревожността (тук виждаме влиянието на Карен Хорни).
И двете основни потребности, запомнете ги!, имат предимно социален характер.
Вторият тип потребности се проявяват, разбира се, и като органични потребности (храна, дрехи, подслон, топлина и др.), но също така имат и социален характер, проявяват се в социални потребности, формирани още с раждането.
Въпросните социални потребности всъщност визират междуличностни отношения, отначало с майката, после с по-широк кръг хора.
Всеки един от нас, според Съливан, фактически представлява своеобразна уникална Aз-система (Self-system), която се създава и зависи от социални (културни) фактори още от ранното детство, изгражда се и се развива от мненията на околните.
Излиза, че другите личности около нас са в основата на цялостния ни психичен живот и, евентуално, предизвикват психични отклонения и страдания.
Тази теза е изложена много подробно в книгата на Съливан „Междуличностна теория в психиатрията”.
За да удовлетвори своите основни потребности, човек още от ранно детство прибягва до помощта на околните, с които влиза (главно заради това, според Хари Съливан) в интерперсонални отношения: майката, роднините, близките, съучениците, колегите и т.н.
Съливан счита, че тези отношения са продукт на инстинкти.
Вродени са и трудно се преформират.
В този смисъл можем да погледнем на интерперсоналните отношения, на интерперсоналната зависимост на личността от други персони като неминуем и фатален (определен от съдбата) факт в битието на хората.
Освен това, за Съливан патерните на интерперсоналното поведение на личността произхождат не от вътрешни интрапсихични антецеденти, а се дължат на феномени от областта на полето (по Курт Левин).
В това поле на социални взаимодействия работи принципът на еднородността, който според Хари Стек Съливан е в преобладаването на фундаментални те човешки свойства над многообразните отклонения в поведението на хората, т.е. човешкото (като характеристика на човешкия род) доминира над всичко останало.
И хората, независимо от разнообразието и уникалността си, фактически са еднородни по отношенията и взаимодействията помежду си.
Интерперсоналното обкръжение на човека (влизащо в Аз-системата) изисква определени адаптивни действия на всеки етап от онтогенезата.
Хари Съливан поставя акцент на връзката на интенционалното поведение на детето в ранна детска възраст с интерперсоналното му обкръжение.
Ако социалната среда е благоприятна, детето се развива без проблеми в психичната сфера. А ако това не е така, можем да очакваме нежелани резултати и последствия, нуждаещи се от психотерапевтична и психиатрична помощ и лечение.
Важен принцип в теориите на Хари Съливан е и принципът на нежността, който произхожда (и удовлетворява) вродената основна потребност на човека от нежност и ласка.
Този принцип изразява интеграцията на човека, базираща се на подкрепата и на добрите чувства на околните към него в хода на онтогенезата му.
Нежността (Tenderness) е инструмент за намаляване на отрицателните емоции и на страданията заради накърнената безопасност или заради тревожността, възникваща от опасните за личността въздействия от всякакъв род в реалния свят.
Близък до принципа на нежността е принципът на емпатията – идентифицирането с другия в областта на преживяванията (чувствата и емоциите).
Запомнете това определение на емпатията!
Емпатията е свързана с нежността.
Двата феномена взаимно се изискват.
Горепосочените два принципа имат пряко отношение както към Аз-системата и интерперсоналните взаимодействия, но още и към психотерапевтичната практика, предмет на нашия интерес днес тук.
Сега ще ви кажа за Аз-системата и идеята за динамизмите.
Както уточнихме вече, Хари Стек Съливан ползва може би за пръв път в психоанализата системния подход и създава теорията за специфична Аз-система (Self-system).
Използваният термин се нуждае от обяснение.
Всъщност Self означава не точно „Аз“, а „собствената самоличност”, това което Азът е, което аз съм.
Във всички случаи обаче се прилага принципът на системата по Общата теория на системите на Лудвиг фон Берталанфи.
Както знам, една система съществува, само ако ползва достатъчно информация, което в случая с човешкия индивид означава достатъчно интерперсонални отношения в пряк (реално общуване) или в непряк (косвено общуване, например, чрез писмени средства, медии и др.) вид.
Човек си създава Аз-система, която включва (базира се) на интерперсоналните отношения.
С нея той фактически се противопоставя на насочения много често срещу него околен свят.
За Хари Съливан личността е Self-system, която се формира в борбата с враждебния външен свят (при помощта на принадлежащите към него близки и добронамерени хора), в борбата с неизбежното и неизменно безпокойство и с тревожността.
Self-ът на всеки от нас представлява съвкупността от реакциите и преценките на околните от ранното детство до старостта.
Аз-системата е създадена да търси средства за противодействие (избягване) на безпокойството и тревожността, съпътстващи жизнения път на човека.
Човек в различните си възрастови периоди е заставен да търси помощта на различни хора, той трябва да си създаде интерперсонални отношения, на него са му нужни интерперсонални транзакции, за да може да се справи с жизнените си проблеми.
Транзакциите и отношенията влизат в Аз-системата.
Човек е това, което е в общуването си и във взаимодействията си с другите хора.
Във вижданията на Съливан, а и въобще на фройдизма, човек е противопоставен на околния свят.
Той си търси защити.
Длъжен е да ги търси.
Аз-системата може да бъде видяна и като такава мега защита.
Хари Стек Съливан сочи твърде много (повече от всеки друг теоретик на психоанализата) психични феномени, представляващи сами по себе си защити.
Тоест, защитите за него не са само познатите от фройдизма механизми (рационализиране, регресия, преместване, проекция и др.), а са много повече.
Агресията, например, според Съливан също е психично средства за защита и по своя характер е реактивна.
Ситият хищник не е агресивен – сочи като аргумент за своята теза Хари Стек Съливан.
Следователно, агресивността му е само средство за удовлетворяване на органични потребности (в случая от храна).
С други думи, и агресията е защита в очите на американския психоаналитик.
Нещо повече, той счита още, че и познатите ни психични процеси: мислене, памет, волеви процеси и др. също имат в крайна сметка една единствена функция – да служат в един динамичен порядък за избягването на безпокойство и тревожност.
Затова той ги нарича динамизми.
Динамизмите са друга основна категория в концепцията на Хари Съливан за психиката на човека.
Те носят енергията на съпротивата на индивида срещу вредите и опасностите на заобикалящия го свят.
Динамизмите – нашите възприятия, нашето внимание, нашето мислене, паметта ни, волята ни, преживяванията ни и т.н., – ни служат като средство, като инструмент, за да се справим с безпокойството си и с тревожността си, да удовлетворим потребността си от безопасност.
Разбрахте ли го?
Според мен основанията да споделим един подобен възглед не са никак малко, особено ако вникнем в същността на битието ни. На всеки от нас.
Защитите, разбира се, не винаги сработват и работят както трябва, и затова в човешкия живот се появяват трудности от психичен и от поведенски характер.
В контекста на системно-структурния подход и на динамичните аспекти, в концепцията на Съливан се формират уникални и ексцентрични възгледи.
Той счита, например, че човек не е една личност, а е повече личности.
Всеки наистина е себе си (аз съм себе си), но същността на всеки човек се проявява в много личности – толкова, в колкото междуличностни ситуации попада той.
За Хари Съливан личността (Аз-системата) е проекция на интерперсоналните взаимодействия и отношения в момента, а моментите са толкова много!
Нали?
Последно за днес: психодинамичната терапия.
Първото, което ще кажем, е, че за Хари Стек Съливан коренът на всички душевни заболявания е в неудовлетворяването по подходящ начин на двете основни потребности на човека – потребността от нежност и стремежа към безопасност.
Основното и най-характерното за психотерапията на Хари Стек Съливан е доближаването на психиатрията и психотерапията до социалните науки.
Що се отнася до самата практика, то особеното на подхода на Съливан в терапевтичната област е в търсенето на адекватна за неговите идеи (интерперсоналните отношения, Аз-системата, динамизмите и др.) терапевтични техники.
Терапията трябва да бъде активна и динамична.
Трябва да е по-кратка в сравнение с еталоните на фройдистката психоанализа.
Пациентът трябва по подходящ начин да бъде заставен да осъзнае динамизмите си, особено мисловния процес и преживяванията си, да идентифицира тези от тях, които са проблематични, да ги види в истинската им светлина и да се опита да ги промени с помощта на психотерапевта в положителна за него самия посока.
Целта на сеансите е да се намали тревожността на пациента до приемливи граници.
Това най-добре се постига чрез просвещаване на пациента в областта на ирационалните образувания в неговата психика, особено в мотивационната сфера.
Друг механизъм на терапевтична работа е насочен към потиснатата тревожност, която съзнанието на пациента отхвърля и праща в дълбините на несъзнаваното.
Хари Стек Съливан сочи, че в областта на диагнозата „единственият приемлив метод на психиатрията се явява включеното наблюдение с точно обозначена цел – разрешаването на жизнените проблеми на пациента“.
На преден план в психотерапевтичната практика излиза анализът на интерперсоналните процеси, на взаимодействията с околните.
Пациентът трябва да се научи да бъде по- пластичен спрямо динамичния околен свят, да намали ригидността във възгледите си и в поведението си.
Ако трябва, той се обучава от терапевта и как да избягва самоунищожителните форми на реагиране при тревожност и безпокойство.
Фактически интересът на психотерапевта се премества от интрапсихичното (както е при класическия фройдизъм) към екстрапсихичното, към социалното.
Самата система на комуникиране на личността с другите хора се явява важен обект на интерес от страна на терапевта и дава много информация за създаване на стратегията на лечението.
Основни задачи на психотерапевтичните сеанси става създаването на ефективни защитни механизми на личността (включително защити извън познатите от учението на Фройд) и намирането на механизми за добро (адекватно) приспособяване на пациента към обстоятелствата на живота и към социалната среда, в която пребивава.
Адаптирането към социалната среда при много пациенти може да се обозначи като основна цел на терапията.
Като метод за лечение (не за диагностициране) Хари Стек Съливан ползва (и предлага) така нареченото от него „психиатрично интервю“, което има за цел въздействие върху интерперсоналната ситуация, възникнала между лекуващия и пациента, както и върху характера на транзакциите между тях.
Той даже твърди, че на терапията може да се гледа като на провеждане на включено наблюдение и психиатрично интервю, чрез които искаме да запазим съхранените все още истински човешки страни (части) на човешката личност на пациента.
В заключение можем да кажем, че концепциите на Хари Стек Съливан фактически социализират класическия фройдизъм и го правят значително по-приложим (даже и по отношение на психотерапевтичната практика) в условията на съвременния модерен свят.
Мисля, дами и господа, че за днес е достатъчно, уморихте се.
Починете си добре.
Довиждане.