ПРЕЖИВЯВАНИЯ НА ПОДБУДИ.
НЕВРОЗИ И НЕВРОТИЧНИ СТРУКТУРИ.
НЕОАНАЛИТИЧНА ПСИХОСОМАТИКА И ХАРАКТЕРОЛОГИЯ.
ПОТИСНАТИЯ ЧОВЕК.
НЕОАНАЛИТИЧНА ПСИХОТЕРАПИЯ
Дами и господа,
Започваме с преживяванията на подбуди.
Основната идея на Харалд Шулц-Хенке е, че в психичните страдания, в частност по-тежките неврози, преобладават догенитални тенденции, но те не са задължително само от сексуален характер, както се твърди в класическия фройдизъм.
Според него съществуват още ред автохтонни догенитални феномени, което се доказва от клиничната практика и от резултатите при изследването на проблема.
Въпросните феномени в същността си са потребности или, както ги нарича още Харалд Шулц-Хенке, преживявания на подбуди.
Двата термина за него са синоними, което само по себе си очертава доста по-различна картина от фройдистката идея за сексуалните инстинкти и импулси.
Всяка потребност (подбуда), каквато и да е тя, според него, има своя подбуждащ (подбудителен) аспект, който освен всичко друго е и обект на преживявания от страна на личността.
Оказва се, че преживяванията на подбуди всъщност е един от най-значимите психични процеси, имащ своите догенитални корени дълбоко в човешката психика, в несъзнаваното.
По принцип човешките стремежи (подбуди) са главно в три сфери:
1. стремеж към обладаване;
2. стремеж към самоутвърждаване;
3. стремеж към любов.
При реализирането (или нереализирането) на тези догенитални стремежи (подбуди) възникват преживявания, които могат да бъдат много силни.
Харалд Шулц-Хенке щателно разглежда в своя „Учебник по аналитична психотерапия“ шест основни преживявания на подбуди, или по-точно преживявания на шест основни подбуди.
1. Преживяване на интенционална подбуда; с термина интенционална (intentio на латински е намерение, напрегнатост, готовност) подбуда Шулц-Хенке означава вродената заставеност на човек да се обърне към света, вроденото любопитство, вроденият интерес към нещата и т.н.
2. Преживяване на каптативна подбуда; терминът каптативен произхожда от латинското captatio – ловене, хващане, обладаване.
Още от най-ранна възраст младенеца показва тази подбуда да обладава (да хваща, да улавя) нещата от този свят.
3. Преживяване на ретентивна подбуда; (retineo на латински означава задържам, запазвам).
Тази подбуда също се проявява още в младенческа възраст: след хващане и обладаване човек изпитва подбуда (желание) да задържи хванатото, уловеното, притежаваното. Тази подбуда в известен смисъл е близка до аналната фаза и представлява своеобразно пробване на силите, включително и при задържане на фекалиите.
4. Преживяване на агресивна подбуда; терминът агресия произхожда, както знаем, от ad gredi (движение към), при което има разрушаване, разбиване, и съответния триумф от това.
Според Шулц-Хенке има връзка между агресията и стремежа към самоутвърждаване на личността.
Агресията е деструктивен феномен, който в повечето случаи обаче предхожда съзидателната дейност (труда) на човека.
5. Преживяване на уретрална подбуда; това са подбуди, свързани с предходната подбуда за агресия и самоутвърждаване, но реализирани по уретрален начин (чрез пикаене).
Тук се включват и символни моменти, например, високата дъга при пикаене или позволяването да те напикаят има символен смисъл съответно като висок и нисък статус в сравнение с околните, с другите.
6. Преживяване на сексуална подбуда; съответства на либидозните пориви при фройдизма, но по мнението на Харалд Шулц-Хенке е много сложно – свързано е с проява на нежност още в най-ранната възраст, с еротика, както и с някои други преживявания от предходните пет.
Преживяванията на подбудите имат отношение към формирането и развитието на неврозите.
Второто, за което ще говорим в тази лекция, са неврозите и невротичните структури.
Неоанализата приема, че неврозите се формират под въздействието на догенитални (вродени) фактори, сред които са шестте вида преживявания на подбуди, а
освен това зависят в много голяма степен и от външната среда.
Един от главните „виновници“ за невротично състояние на дадена персона е нейната по-висока чувствителност, хиперчувствителност, по отношение на преживяванията на подбудите и въобще в сферата на емоциите и чувствата.
Съгласни сте с това?
Също така влияе и хипермоториката, т.е. прекалената склонност към движения и действия.
Предразположеността към усилено моторно реагиране, според Харалд Шулц-Хенке съдейства също за възникването и развитието на неврозата.
Третият важен фактор е хиперсексуалността, която от своя страна се явява значим причинител на невротичност у дадена личност, тъй като тъкмо по отношение на секса и либидозните пориви в обществото има най-много табуирани неща.
За Шулц-Хенке съчетанието на хиперчувствителност, хипермоторика и хиперсексуалност е в основата на шизофрениите.
Невротични изменения могат да се търсят и с голяма вероятност ще се намерят при наличието на непълноценност в определена област – непълноценни органи, сексуална непълноценност, комуникативна непълноценност и др.
Роля за възникването на невротични проблеми играят фрустрациите, защото самото преживяване на неуспех или на загуба уврежда в някаква степен човешката психика.
Основната идея на Харалд Шулц-Хенке за потиснатостта на човека се вижда и в концепцията му за неврозата.
Според него в детството проявите на прекалена строгост или на глезене на детето до петгодишна възраст водят към процес на затормозяване на развитието, който от своя страна детерминира невротична симптоматика.
В първия случай детето не може свободно да преживее характерните за този период подбуди, преживяванията на подбудите са спънати или блокирани от строгостта.
А във втория случай прекаленото внимание и грижи не дават възможност за развитие на собствени качества и на собствена активност, което в крайна сметка също води до невротизация, особено при среща с проблеми, с които детето не може да се справи поради липсата на опит.
В горните два случая действат още и други фактори.
Това е страхът от наказание (при прекалената строгост).
Това е липсата на любов (при глезенето), която много силно се усеща при свикналото на специално внимание дете.
Това са безпричинните съмнения, негативните нагласи и др.
Както се вижда на фотоса, затормозяването на преживяването на подбудите, което става от страха поради строгостта или от глезенето (прекаленото внимание и грижа), обикновено предизвикват поява на замествания, на свръхкомпенсации или се формира пасивност и инертност.
Инертността от своя страна води до недостатъчно познаване на хората наоколо и до липса (или недостатъчност) на методи за работа в съответното поле.
Всичките тези пет последствия водят до невротична симптоматика, до невротични структури, в психиката на индивида.
Харалд Шулц-Хенке разглежда общо шест невротични структури:
1. Шизоидна структура; тя е в резултат на нарушения в интенционалните подбуди.
2. Депресивна структура; свързана е с оралноагресивните импулси в ранното детство.
3. Обсесивно-невротична структура; възниква при потискане на ретентивните (аналните) и моторно-агресивните подбуди.
4. Хистерична структура; възниква в резултат на затормозяване на уретралните и сексуалните потребности (подбуди).
5. Неврастенична структура; представлява конструкция от предходните четири структури.
6. Смесена структура; при наличието на повече от една от предходните пет структури.
Концепцията на Харалд Шулц-Хенке за неврозата, за механизма на затормозяването и за невротичните структури, като възникващи вследствие на нарушения в преживяванията на подбудите, се оказва, че е твърде полезна за практиката на психотерапията в нейния неоаналитичен вариант, който ще разгледаме в края на лекцията.
Да видим сега неоаналитичната психосоматика и неоаналитичната характерология.
Всеки порив на всяка една от шестте типа подбуди се осъществява едновременно (по принципа на едновременните събития) и психично и соматично.
В своята неоанализа Харалд Шулц-Хенке се старае да намери корелации между определени психични състояния и телесни проблеми, като счита, че връзката е двустранна, т.е. както едните могат да предизвикат появата на другите, така и вторите влияят за пораждането на първите.
В своя „Учебник по аналитична психотерапия“ той дава пример с хистерията, която може да предизвика парализи на отделни части от човешкото тяло.
Представя и една често цитирана система, в която можем да видим кои психични феномени какви соматични страдания могат да предизвикат.
В нея, например, виждаме, че страхът може да породи тахикардия, стенокардия, Базедова болест, депресия и др.
Затормозяването на сексуалните стремежи (подбуди) води често до фобии, фригидност, аритмия, импотенция, астма и др.
Затормозяването на каптативните подбуди по-ражда екземи, диария, колити, запек, язва, гастрит, булимия, анорексия, тикове, кривогледство и др.
Блокирането и затормозяването на подбудите към самоутвърждаване водят до мигрена, енуреза, диария, холицистит и др.
В „Потиснатият човек“ са включени и основите на специфична характерология, в която са описани най-често срещаните типове характери на хора (а следователно и типове личности, доколкото характерът на един човек всъщност го идентифицира като личност).
Харалд Шулц-Хенке, описвайки основните характери, се базира най-вече върху начините на преживяване на подбудите и съответно сочи следните типични характери:
– съзерцателен,
– мистичен,
– аскетичен,
– саркастичен,
– действен,
– темпераментен и др.
Той определя и още типове личности според обладалите ги пороци:
– горделив,
– лаком,
– завистлив,
– ревнив,
– скъперник,
– блудлив,
– избухлив,
– суетен,
– властолюбив и др.
Сочи и типични характери с оглед линията на развитие на личността:
– кариерист,
– ласкател,
– консерватор,
– измамник,
– пророк,
– радикал и др.
Интересно, нали?
По-късно по въпроса работят руснакът Андрей Личко и германецът Карл Леонхард.
Важна тема на неоанализата е темата за Потиснатият човек.
Както подчертахме вече, основната идея в неоанализата на Харалд Шулц-Хенке е тъкмо тази – за потиснатия човек.
По собствено негово признание тази идея всъщност представлява еклектика от схващания на Голямата тройка в психоанализата – Фройд, Адлер и Юнг.
Моделът на личността на потиснатия човек включва изтъкнатите по-горе визии на Шулц-Хенке за преживяване на подбудите и за процесите на тяхното затормозяване (потискане).
Социумът е изобретил редица технологии за потискане на естествените (догенитални) подбуди на човека чрез системите на образованието, на обичаите, на религията, на табуирането и на фетишизирането, на културата, на етикецията и т.н.
Често пъти педагогиката, както и общоприетите изисквания, потискат реални подбуди, водят фактически до невротизиране и до други реални психични проблеми.
Според Шулц-Хенке потискането на подбуди води до дифузни последствия върху редица (може и всички) психични процеси: възприятия, памет, мислене, преживявания, мотивация и др.
Възможно е потиснатостта да ирадиира и да обхване, по един страховит за психичното здраве начин, цялостната личност, да доминира върху нея, да оцвети битието ѝ.
Тук Харалд Шулц-Хенке говори за „празнини в душевния живот“, т.е. за своеобразни ниши, в които няма нищо, има само очакване да има нещо.
В такива случаи човек е депресиран, фрустриран, тревожен и неадекватен.
Няма спор, че в тези случаи този човек се нуждае от психотерапия.
Ето ви няколко подробности за неоаналитичната психотерапия.
Неоаналитичната психотерапия според Харалд Шулц-Хенке включва четири основни гехнологии на процедиране при лечението.
По-скоро става дума за четири стила на провеждане на психоаналитичните сеанси.
Това са :
• Автономно процедиране в терапията; при него има отчитане и съобразяване с реалните подбуди на пациента.
• Номотетично процедиране; (от nomothetic view – подход към личността, търсещ общите закони за функционирането ѝ).
Тук срещаме една егалитаристка концепция на Шулц-Хенке, приписваща личностни качества на всеки нормален човек, а не само на елитни персони, както е при елитарните концепции за човека.
Това процедиране предполага усилване на Аза на пациента, какъвто и да е той, предполага развитие на неговата личност, на неговата нравственост и др.
• Езотерично процедиране; тук се има предвид ползването на техники с мистични и езотерични (само за посветени) техники. Основен еталон са юнгианските техники с мандали, символи и т.н.
• Прагматично процедиране; тази технология е встрани от дълбинната психология и не разчита на разбирането. По-скоро разчита на внушението и на практическите аспекти във взаимодействията на пациента с околната среда и в отношението му към себе си.
Според мен неоанализата (неопсихоанализата) на Харалд Шулц-Хенке вгражда в съвременната психоанализа уникална еклектична парадигма, съчетаваща твърде важни тези в областта на психоанализата и на психотерапията.
В приложен план твърде важни и полезни (а и ползвани) са психосоматичните виждания и разработки на немския неопсихоаналитик, а така също и неговите методологични становища за неоаналитичната психотерапия.
Дами и господа, накрая на лекцията искам да ви призная, че изпитвам особен интерес към концепцията на Харалд Шулц-Хенке.
Препоръчвам ви да се запознаете по-подробно с нея.
Довиждане.
И всичко хубаво!