ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 45

Курс по психоанализа – лекция 45

ПРЕЖИВЯВАНИЯ НА ПОДБУДИ.
НЕВРОЗИ И НЕВРОТИЧНИ СТРУКТУРИ.
НЕОАНАЛИТИЧНА ПСИХОСОМАТИКА И ХАРАКТЕРОЛОГИЯ.
ПОТИСНАТИЯ ЧОВЕК.
НЕОАНАЛИТИЧНА ПСИХОТЕРАПИЯ

Дами и господа,

Започваме с преживяванията на подбуди.

Основната идея на Харалд Шулц-Хенке е, че в психичните страдания, в частност по-тежките неврози, преобладават догенитални тенденции, но те не са задължително само от сексуален характер, както се твърди в класическия фройдизъм.

Според него съществуват още ред автохтонни догенитални феномени, което се доказва от клиничната практика и от резултатите при изследването на проблема.

Въпросните феномени в същността си са потребности или, както ги нарича още Харалд Шулц-Хенке, преживявания на подбуди.

Двата термина за него са синоними, което само по себе си очертава доста по-различна картина от фройдистката идея за сексуалните инстинкти и импулси.

Всяка потребност (подбуда), каквато и да е тя, според него, има своя подбуждащ (подбудителен) аспект, който освен всичко друго е и обект на преживявания от страна на личността.

Оказва се, че преживяванията на подбуди всъщност е един от най-значимите психични процеси, имащ своите догенитални корени дълбоко в човешката психика, в несъзнаваното.

По принцип човешките стремежи (подбуди) са главно в три сфери:

1. стремеж към обладаване;

2. стремеж към самоутвърждаване;

3. стремеж към любов.

При реализирането (или нереализирането) на тези догенитални стремежи (подбуди) възникват преживявания, които могат да бъдат много силни.

Харалд Шулц-Хенке щателно разглежда в своя „Учебник по аналитична психотерапия“ шест основни преживявания на подбуди, или по-точно преживявания на шест основни подбуди.

1. Преживяване на интенционална подбуда; с термина интенционална (intentio на латински е намерение, напрегнатост, готовност) подбуда Шулц-Хенке означава вродената заставеност на човек да се обърне към света, вроденото любопитство, вроденият интерес към нещата и т.н.

2. Преживяване на каптативна подбуда; терминът каптативен произхожда от латинското captatio – ловене, хващане, обладаване.

Още от най-ранна възраст младенеца показва тази подбуда да обладава (да хваща, да улавя) нещата от този свят.

3. Преживяване на ретентивна подбуда; (retineo на латински означава задържам, запазвам).

Тази подбуда също се проявява още в младенческа възраст: след хващане и обладаване човек изпитва подбуда (желание) да задържи хванатото, уловеното, притежаваното. Тази подбуда в известен смисъл е близка до аналната фаза и представлява своеобразно пробване на силите, включително и при задържане на фекалиите.

4. Преживяване на агресивна подбуда; терминът агресия произхожда, както знаем, от ad gredi (движение към), при което има разрушаване, разбиване, и съответния триумф от това.

Според Шулц-Хенке има връзка между агресията и стремежа към самоутвърждаване на личността.

Агресията е деструктивен феномен, който в повечето случаи обаче предхожда съзидателната дейност (труда) на човека.

5. Преживяване на уретрална подбуда; това са подбуди, свързани с предходната подбуда за агресия и самоутвърждаване, но реализирани по уретрален начин (чрез пикаене).

Тук се включват и символни моменти, например, високата дъга при пикаене или позволяването да те напикаят има символен смисъл съответно като висок и нисък статус в сравнение с околните, с другите.

6. Преживяване на сексуална подбуда; съответства на либидозните пориви при фройдизма, но по мнението на Харалд Шулц-Хенке е много сложно – свързано е с проява на нежност още в най-ранната възраст, с еротика, както и с някои други преживявания от предходните пет.

Преживяванията на подбудите имат отношение към формирането и развитието на неврозите.

Второто, за което ще говорим в тази лекция, са неврозите и невротичните структури.

Неоанализата приема, че неврозите се формират под въздействието на догенитални (вродени) фактори, сред които са шестте вида преживявания на подбуди, а

освен това зависят в много голяма степен и от външната среда.

Един от главните „виновници“ за невротично състояние на дадена персона е нейната по-висока чувствителност, хиперчувствителност, по отношение на преживяванията на подбудите и въобще в сферата на емоциите и чувствата.

Съгласни сте с това?

Също така влияе и хипермоториката, т.е. прекалената склонност към движения и действия.

Предразположеността към усилено моторно реагиране, според Харалд Шулц-Хенке съдейства също за възникването и развитието на неврозата.

Третият важен фактор е хиперсексуалността, която от своя страна се явява значим причинител на невротичност у дадена личност, тъй като тъкмо по отношение на секса и либидозните пориви в обществото има най-много табуирани неща.

За Шулц-Хенке съчетанието на хиперчувствителност, хипермоторика и хиперсексуалност е в основата на шизофрениите.

Невротични изменения могат да се търсят и с голяма вероятност ще се намерят при наличието на непълноценност в определена област – непълноценни органи, сексуална непълноценност, комуникативна непълноценност и др.

Роля за възникването на невротични проблеми играят фрустрациите, защото самото преживяване на неуспех или на загуба уврежда в някаква степен човешката психика.

Основната идея на Харалд Шулц-Хенке за потиснатостта на човека се вижда и в концепцията му за неврозата.

Според него в детството проявите на прекалена строгост или на глезене на детето до петгодишна възраст водят към процес на затормозяване на развитието, който от своя страна детерминира невротична симптоматика.

В първия случай детето не може свободно да преживее характерните за този период подбуди, преживяванията на подбудите са спънати или блокирани от строгостта.

А във втория случай прекаленото внимание и грижи не дават възможност за развитие на собствени качества и на собствена активност, което в крайна сметка също води до невротизация, особено при среща с проблеми, с които детето не може да се справи поради липсата на опит.

В горните два случая действат още и други фактори.

Това е страхът от наказание (при прекалената строгост).

Това е липсата на любов (при глезенето), която много силно се усеща при свикналото на специално внимание дете.

Това са безпричинните съмнения, негативните нагласи и др.

Както се вижда на фотоса, затормозяването на преживяването на подбудите, което става от страха поради строгостта или от глезенето (прекаленото внимание и грижа), обикновено предизвикват поява на замествания, на свръхкомпенсации или се формира пасивност и инертност.

Инертността от своя страна води до недостатъчно познаване на хората наоколо и до липса (или недостатъчност) на методи за работа в съответното поле.

Всичките тези пет последствия водят до невротична симптоматика, до невротични структури, в психиката на индивида.

Харалд Шулц-Хенке разглежда общо шест невротични структури:

1. Шизоидна структура; тя е в резултат на нарушения в интенционалните подбуди.

2. Депресивна структура; свързана е с оралноагресивните импулси в ранното детство.

3. Обсесивно-невротична структура; възниква при потискане на ретентивните (аналните) и моторно-агресивните подбуди.

4. Хистерична структура; възниква в резултат на затормозяване на уретралните и сексуалните потребности (подбуди).

5. Неврастенична структура; представлява конструкция от предходните четири структури.

6. Смесена структура; при наличието на повече от една от предходните пет структури.

Концепцията на Харалд Шулц-Хенке за неврозата, за механизма на затормозяването и за невротичните структури, като възникващи вследствие на нарушения в преживяванията на подбудите, се оказва, че е твърде полезна за практиката на психотерапията в нейния неоаналитичен вариант, който ще разгледаме в края на лекцията.

Да видим сега неоаналитичната психосоматика и неоаналитичната характерология.

Всеки порив на всяка една от шестте типа подбуди се осъществява едновременно (по принципа на едновременните събития) и психично и соматично.

В своята неоанализа Харалд Шулц-Хенке се старае да намери корелации между определени психични състояния и телесни проблеми, като счита, че връзката е двустранна, т.е. както едните могат да предизвикат появата на другите, така и вторите влияят за пораждането на първите.

В своя „Учебник по аналитична психотерапия“ той дава пример с хистерията, която може да предизвика парализи на отделни части от човешкото тяло.

Представя и една често цитирана система, в която можем да видим кои психични феномени какви соматични страдания могат да предизвикат.

В нея, например, виждаме, че страхът може да породи тахикардия, стенокардия, Базедова болест, депресия и др.

Затормозяването на сексуалните стремежи (подбуди) води често до фобии, фригидност, аритмия, импотенция, астма и др.

Затормозяването на каптативните подбуди по-ражда екземи, диария, колити, запек, язва, гастрит, булимия, анорексия, тикове, кривогледство и др.

Блокирането и затормозяването на подбудите към самоутвърждаване водят до мигрена, енуреза, диария, холицистит и др.

В „Потиснатият човек“ са включени и основите на специфична характерология, в която са описани най-често срещаните типове характери на хора (а следователно и типове личности, доколкото характерът на един човек всъщност го идентифицира като личност).

Харалд Шулц-Хенке, описвайки основните характери, се базира най-вече върху начините на преживяване на подбудите и съответно сочи следните типични характери:

– съзерцателен,

– мистичен,

– аскетичен,

– саркастичен,

– действен,

– темпераментен и др.

Той определя и още типове личности според обладалите ги пороци:

– горделив,

– лаком,

– завистлив,

– ревнив,

– скъперник,

– блудлив,

– избухлив,

– суетен,

– властолюбив и др.

Сочи и типични характери с оглед линията на развитие на личността:

– кариерист,

– ласкател,

– консерватор,

– измамник,

– пророк,

– радикал и др.

Интересно, нали?

По-късно по въпроса работят руснакът Андрей Личко и германецът Карл Леонхард.

Важна тема на неоанализата е темата за Потиснатият човек.

Както подчертахме вече, основната идея в неоанализата на Харалд Шулц-Хенке е тъкмо тази – за потиснатия човек.

По собствено негово признание тази идея всъщност представлява еклектика от схващания на Голямата тройка в психоанализата – Фройд, Адлер и Юнг.

Моделът на личността на потиснатия човек включва изтъкнатите по-горе визии на Шулц-Хенке за преживяване на подбудите и за процесите на тяхното затормозяване (потискане).

Социумът е изобретил редица технологии за потискане на естествените (догенитални) подбуди на човека чрез системите на образованието, на обичаите, на религията, на табуирането и на фетишизирането, на културата, на етикецията и т.н.

Често пъти педагогиката, както и общоприетите изисквания, потискат реални подбуди, водят фактически до невротизиране и до други реални психични проблеми.

Според Шулц-Хенке потискането на подбуди води до дифузни последствия върху редица (може и всички) психични процеси: възприятия, памет, мислене, преживявания, мотивация и др.

Възможно е потиснатостта да ирадиира и да обхване, по един страховит за психичното здраве начин, цялостната личност, да доминира върху нея, да оцвети битието ѝ.

Тук Харалд Шулц-Хенке говори за „празнини в душевния живот“, т.е. за своеобразни ниши, в които няма нищо, има само очакване да има нещо.

В такива случаи човек е депресиран, фрустриран, тревожен и неадекватен.

Няма спор, че в тези случаи този човек се нуждае от психотерапия.

Ето ви няколко подробности за неоаналитичната психотерапия.

Неоаналитичната психотерапия според Харалд Шулц-Хенке включва четири основни гехнологии на процедиране при лечението.

По-скоро става дума за четири стила на провеждане на психоаналитичните сеанси.

Това са :

• Автономно процедиране в терапията; при него има отчитане и съобразяване с реалните подбуди на пациента.

• Номотетично процедиране; (от nomothetic view – подход към личността, търсещ общите закони за функционирането ѝ).

Тук срещаме една егалитаристка концепция на Шулц-Хенке, приписваща личностни качества на всеки нормален човек, а не само на елитни персони, както е при елитарните концепции за човека.

Това процедиране предполага усилване на Аза на пациента, какъвто и да е той, предполага развитие на неговата личност, на неговата нравственост и др.

• Езотерично процедиране; тук се има предвид ползването на техники с мистични и езотерични (само за посветени) техники. Основен еталон са юнгианските техники с мандали, символи и т.н.

• Прагматично процедиране; тази технология е встрани от дълбинната психология и не разчита на разбирането. По-скоро разчита на внушението и на практическите аспекти във взаимодействията на пациента с околната среда и в отношението му към себе си.

Според мен неоанализата (неопсихоанализата) на Харалд Шулц-Хенке вгражда в съвременната психоанализа уникална еклектична парадигма, съчетаваща твърде важни тези в областта на психоанализата и на психотерапията.

В приложен план твърде важни и полезни (а и ползвани) са психосоматичните виждания и разработки на немския неопсихоаналитик, а така също и неговите методологични становища за неоаналитичната психотерапия.

Дами и господа, накрая на лекцията искам да ви призная, че изпитвам особен интерес към концепцията на Харалд Шулц-Хенке.

Препоръчвам ви да се запознаете по-подробно с нея.

Довиждане.

И всичко хубаво!

Related Post

Курс по психоанализа – лекция 139Курс по психоанализа – лекция 139

АНАЛИЗ НА ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА Дами и господа, І. Особености на пациента, чувстващ вина. По принцип чувство за вина само по себе си, ако не е прекалено силно, може да

Курс по психоанализа – лекция 34Курс по психоанализа – лекция 34

ХЕЛЕНЕ ДОЙЧ Дами и господа, В кръга на Юнг я наричат „Хубавата Елена от Троя“. Тя е фаворитка на самия Зигмунд Фройд. После се счита за първата дама на класическия