ХАЙНЦ ХАРТМАН
Дами и господа,
Хайнц Хартман е много почитан и много критикуван психоаналитик от второто поколение.
Той продължава линията на Фройд и се насочва към разработката на проблеми, които са извън вниманието на класиците преди него.
Такава е неговата теория за Аза, която е известна като Аз-психология (Ще срещнем и наименованието Его-психология.)
Наред с това Хартман е организатор и уважаван ръководител от най-висш ранг в психоаналитическото движение (президент и почетен президент на IPA от 1953 г. до смъртта си през 1970 г.)
Хайнц Хартман се счита за американски психоаналитик, но потеклото му е европейско.
Роден е във Виена през 1894 г., когато е роден и Олдос Хаксли.
През тази година Япония обявява война на Китай заради Корея (и лесно побеждава), в Неапол дебютира великият Карузо, англичаните откриват моста Тауер, а в парижкото кабаре „Мулен Руж“ е представен първият стриптийз.
Семейната среда на Хартман е превъзходна, с традиции в областта на хуманитаристиката, изкуствата и културата.
Единият му дядо е елитен професор по немска литература, поет и либретист.
Бил е депутат в първия немски парламент.
Другият е професор по гинекология и известен виенски лекар.
Той се познава със Зигмунд Фройд и тъкмо той го насочва към сексуалната етиология на хистерията.
Бащата на Хайнц Хартман е учител по история, а майка му е била прекрасна пианистка и се е увличала по живописта.
Самият Хайнц Хартман още от малък се е подготвял по най-елитния начин.
До 14-годишна възраст е обучаван от частни учители, свирил на цигулка и пиано, интересувал се от поезия и от пластичните изкуства.
Негов учител е бил бъдещият кмет на Виена.
В семейството често са се събирали знаменитости и Хайнц Хартман още от малък е свикнал с принадлежността си към знатните обществени кръгове.
След 14-тата си година той посещава училище и блестящо се справя с учението.
Служи в армията и след това се записва да учи медицина във Виенския университет.
През 1920 г. се дипломира.
Решава да специализира психиатрия и постъпва в клиниката на Юлиус Вагнер-Яурег, същият, който получава Нобелова награда за медицина и при когото преди това е работила и Хелене Дойч, говорих за това в 34-та лекция.
След специализацията си, изучава в Берлин теориите на социолога Макс Вебер и на психолога Курт Левин, които по онова време са били твърде модерни.
Публикува първите си научни разработки за кокаиноманията и хомосексуализма, за натрапчивата невроза, за някои феномени при хипнозата и др., които още тогава го представят като учен с твърде широки интереси.
Хайнц Хартман, също като Харалд Шулц-Хенке, преминава дидактичен анализ в Берлинския психоаналитичен институт (BPI) при Шандор Радо, а учебен анализ – при самия Фройд, което е знак на висше благоволение от страна на бащата на психоанализата.
Започва частна практика.
Междувременно е назначен и за редактор на Международния журнал по психоанализа (Internationale Zeitschrift für Psychoanalyse), излизащ на немски език.
През 1927 г. публикува един от основните си трудове – „Основи на психоанализата“.
През 1928 г. Хайнц Хартман се жени за Дора Карплюс, която по професия е педиатър, но впоследствие ще се преориентира към психоанализата.
С нея имат двама сина – Ернст и Лоуренс.
Хайнц Хартман работи и живее във Виена, после в Париж, в Женева, в Лозана.
В Париж е замесен в конфликта с Жак Лакан, като приема да му бъде алтернативна кандидатура в Парижкото психоаналитическо общество (SPP).
Жак Лакан го намразява завинаги; нарича Аз-психологията му „поквара, резултат от непрекъснатите измами на психологизма“.
И тогава е имало омраза и вражда между колеги психолози, както е и сега у нас.
В Швейцария Хайнц Хартман се сприятелява с Ремон дьо Сосюр, който е десет години по-възрастен и който е със солиден статус в европейската психоаналитическа общност (през 1969 г. той ще създаде Европейската федерация по психоанализа (FEP) като контрапункт на американското всемогъщество в психоана- лизата след войната).
Сосюр анализира Франц Александър, Рудолф Льовенщайн и др.
Той помага на Хайнц Хартман (както и на Ерих Фром) да емигрира в САЩ.
През 1938 г. Хайнц Хартман работи по втората топика на Фройд.
Може би от нея взема идеята за създаването на своята Аз-теория.
През 1941 г. Хартман емигрира в САЩ. Установява се в Ню Йорк и работи в тамошния психоаналитичен институт като обучаващ аналитик.
Продължава да се занимава със своите проучвания в неизследвани за психоанализата научни полета.
Създава своята теория за Аза, която е известна като Аз-психология (ще я разгледаме в следващата част на тази тема), включва в обектите си на интерес нравствеността на личността и нейната адаптация и т.н.
Разработва и своя психотерапевтична технология, съобразена с концепцията му за Аза в доусъвършенстваната от него Втора топика.
Издава заедно с Анна Фройд „Psychoanalytikal Study of the Child“.
С нея са водачите на ортодоксалната фройдистка фракция, независимо от това, че самият Хайнц Хартман не споделя всички постулати на класическия фройдизъм и създава нова версия на психоанализата и психоаналитичната психотерапия.
Заради специфичните си възгледи е остро критикуван от редица свои колеги, особено от Хайнц Кохут (ще говорим повече за това в посветената на него предпоследна 26-та лекция на настоящия курс.
От 1948 г. до 1951 г. е директор на Нюйоркския психоаналитичен институт.
Става президент на Нюйоркското психоаналитическо общество, а от 1951 г. до 1957 г. е и президент на IPA.
Остава почетен президент на IPA до самата си смърт, както казах вече.
Междувременно публикува множество свои разработки на различни теми – от детска психоанализа до психоанализа на моралните ценности.
През 1964 г. излиза неговата книга „Есета за Аз-психологията“, в която най-пълно представя теорията си.
В общи линии Хайнц Хартман има твърде много приноси в областта на приложната психоанализа.
Умира през 1970 г.
Край на лекцията, дами и господа.
Довиждане!