ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 48

Курс по психоанализа – лекция 48

АННА ФРОЙД

Дами и господа,

Аннафройдизмът, както съвсем лесно можем да се досетим, е наречен на името на създателката си – Анна Фройд, любимата дъщеря на създателя на психоаналитичното учение д-р Зигмунд Фройд.

Аннафройдизмът стои доста уверено и солидно в регистъра на психоаналитичните школи и учения като самостоятелна парадигма, и се свързва главно с детската психоанализа, с връзката на Аза със защитните механизми и с проблема за психичните травми. Три неща.

Свързва се още и с противопоставянето си срещу клайнианството (7-та тема).

Аннафройдизмът е виенската версия на психоанализата в областта на детската психотерапия в Англия и в САЩ, където се установяват повечето емигрирали психоаналитици от Европа.

Аннафройдизмът държи на класическите постулати на фройдизма за несъзнаваното, за нагоните, за Едиповия комплекс, за ролята на либидото, за изтласкванията, за преноса, контрапреноса и др.

Няма как да не е така.

За разлика от клайнианците, привържениците на аннафройдизма извеждат лечението на психозите от лечението на неврозите, влагайки в него превантивни и социални измерения.

Създателката на концепцията е родена в края на 1895 г. във Виена.

Тогава е роден и легендарният шеф на ФБР Едгар Хувър. През тази година за пръв път в Испания жени участват в корида, започва войната на Италия с Етиопия, американецът Уйлям Морган измисля играта волейбол (volleyball), Мадагаскар става френска колония, а в Париж братята Люмиер прожектират първия филм – „Пристигането на влак в гара Сан Рошел“. В България убиват (посичат с ятаган) Стефан Стамболов.

Анна Фройд е шестото и последно дете в семейството на Зигмунд Фройд.

То не е било желано, казват, нито от майка си, нито от баща си.

Даже заради липса на контрацептиви, след раждането на Анна, Зигмунд Фройд се обрича на целомъдрие.

Името Анна е дадено на детето в чест на най-важния клиничен случай в психоаналитическата практика на Зигмунд Фройд – „Случая Анна О“.

Всъщност истинското име на пациентката е Берта Папенхайм, но то е кодирано като Анна О. Помните.

Ако Анна се беше родила момче, името на новороденото щяло да бъде Вилхелм (на Вилхелм Крис, близък приятел и нещо като двойник на Фройд, който е теоретик на бисексуалността и на мистични и параноидни идеи в психоанализата, като, например, за връзката на носа със секса).

Въпреки че отначало е била подценявана, Анна доста бързо е успяла да убеди баща си в наличието на такива добродетели в нея, каквито той е очаквал от синовете си: страст към учението и науката, смелост, и настойчивост, и, разбира се, висок интелект.

Може би тъкмо с тях (или с част от тях) още в ранна детска възраст тя става любимка на своя баща (което често се случва с най-малкото дете, особено ако е дъщеря).

Анна тръгва на училище през 1901 г. Завършва виенския Котедж Лицеум през 1911 г.

За успешно взетия зрелостен изпит е наградена от баща си с пътуване и летуване в Италия.

После посещава Англия и Лондон, където я заварва Първата световна война.

През 1914 г. Анна Фройд получава частно педагогическо образование.

Мечтата ѝ е да бъде учителка, да се занимава с деца.

Обичайно за жените, нали, уважаеми дами?

Впоследствие тя я реализира както по ординарен начин (става учителка), така и чрез психоаналитичната си дейност и изследванията си в областта на детската психоанализа.

Вероятно е била щастлива, осъществявайки желанията си.

По това време другите две дъщери на Фройд са вече омъжени.

Двадесетгодишната Анна започва да играе важна роля в живота на баща си.

Тя не е красива и изящна като другите дъщери на Фройд, но вече е запозната с психоанализата, а ако имаме предвид и романа ѝ с Ърнест Джоунс, на който роман баща ѝ енергично се противопоставя, вече е замесена в психоаналитическото движение и психоаналитическата общност по най-пряк начин.

Там тя остава до края на живота си, обсебена от учението на баща си, безусловно предана на класическия фройдизъм и защитаваща го всеотдайно с всички средства от всичко и от всички.

До 1920 г. Анна Фройд е учителка; тя не продължава образованието си в университет.

Учениците ѝ са възторжени от нея като личност и като преподавател.

Междувременно се подготвя и като психоаналитик.

Посещава клиниката на Юлиус Вагнер-Яурег, където преди нея са специализирали Хелене Дойч и Хайнц Хартман.

Разчита на помощта на баща си, при когото също се обучава по най-редовния начин – като слуша лекциите му.

Учебната анализа преминава при баща си, въпреки че сега това вече изглежда доста спорно като методика.

През 1918 г. Анна Фройд участва в Международния психоаналитичен конгрес в Будапеща.

През 1920 г. тя получава от баща си пръстена на Тайния Комитет и е първата жена, удостоена с него (после го получават още само три дами: Лу Андреас-Саломе, принцеса Мари Бонапарт и Катерин Йолк, съпругата на Ърнест Джоунс).

Във всички случаи вече бащата е обсебен от дъщеря си и то в такава степен, че, без да говорим за Електра, в едно писмо до Лу Андреас-Саломе сравнява зависимостта си от нея със зависимостта си от тютюна, над която за него няма нищо по-силно и обсебващо.

В резултат на тази двустранна обич между баща и дъщеря се ражда една напълно легитимна и радваща се на признание психоаналитична школа.

Първата научна работа на Анна Фройд за фантазмите и дневните мечтания на едно бито дете, която тя публикува през 1922 г. в ръководеното от Ханс Захс и Ото Ранк списание „Имаго“ ясно показва пътя, който тя е избрала в психоанализата.

По това време Анна Фройд се сприятелява с Лу Андреас-Саломе.

Това може би помага в практически план да се отдаде на клиничната психоанализа.

От 23 март 1923 г. тя вече е правоспособен практикуващ психоаналитик, както се похвалва баща ѝ на Лу Андреас-Саломе в едно свое писмо до нея.

В своята психоаналитична практика Анна Фройд се насочва към пациенти-деца, в съответствие с общата си личностна настройка и образованието си.

Между другото, в във въпросната нагласа (и обсебеност) за работа именно с деца можем да видим хиперкомпенсаторни елементи, доколкото самата Анна Фройд не създава семейство и няма свои деца.

Към областта на детската психоанализа, както знаем, проявява интерес и Мелани Клайн (тя още през 1919 г. чете доклад на тема „Детското развитие“, Хермина Хуг-Хелмут и др., но Анна Фройд, според мен, има предимството на своето педагогическо образование и на своя опит за работа с деца.

Зигмунд Фройд, вече болен, все повече и повече разчита на дъщеря си.

Поръчва ѝ тя да прочете неговия доклад на Международния психоаналитичен конгрес през 1925 г.

За него тя е личен лекар, секретар, колега, приятел.

Анна Фройд участва в създаването и списването на специален „Журнал по психоаналитична педагогика“, който е успешен опит за предлагане на знания по детската тема.

През 1927 г. тя издава първия от няколкото си основни трудове – „Въведение в техниката на детския анализ“, който веднага предизвиква реакции, клайнианците, които са основно в Англия, организират симпозиум на същата тема, на който критикуват възгледите на Анна Фройд.

Това става повод за окончателно влошаване на отношенията между Зигмунд Фройд и Ърнест Джоунс, който е доайен на английските психоаналитици и покровител на Мелани Клайн.

Три години след публикуването на първия си голям труд, Анна Фройд издава „Въведение в психоанализата за педагози“, която става настолна книга и досега на тези педагози, които ползват психоаналитичния метод.

През 1934 г. Анна Фройд вече е заместник-председател на Виенското психоаналитическо общество.

Тя става най-влиятелният човек след Хелене Дойч в Учебния институт по психоанализа.

Три години по-късно Анна Фройд създава „Дом на децата“ във Виена, който се финансира от американката Едит Джаксън, затова го наричат „Джаксъновия дом“ (Jackson House).

След емигрирането (заедно с баща си) в Англия, Анна Фройд работи в Британското психоаналитическо общество.

Организира известния „Хемпстедски детски дом“, работещ по много задачи, включително и терапевтични.

Впоследствие домът (по-точно домовете, защото са няколко) се обзавеждат с клиника и учебен център за обучение по детска психотерапия.

Организира курсове за детски психоаналитици.

Провежда изследвания.

Публикува своите трудове.

Сред тях е „Азът и защитните механизми“, преведен у нас със заглавие „Егото и защитните механизми“.

Горещо ви я препоръчвам.

Книгата има голям успех в САЩ и в континентална Европа, но предизвиква остри реакции на стоящата на други позиции клайнианска школа на Британските острови.

Това, заедно с противоречията по отношение на детската психоанализа, става причина за така наречените Големи спорове между клайнианци и аннафройдисти в Британското психоаналитическо общество (BPS).

Независимо от споровете, през периода 1944-1949 г. Анна Фройд е генерален секретар на IPA.

Полага много усилия да запази единството на международното психоаналитическо движение, особено при противопоставянето между американската и европейската школа, като се стреми да запази основните принципи на класическия фройдизъм.

През 1950 г. отива в САЩ.

Чете лекции, включително и в университета Кларк (в Уорчестер, щат

Масачузетс), там където точно преди 40 години е прочел своите знаменити пет лекции нейният баща.

Става член на Американското психоаналитическо обединение.

Получава огромно признание в световен мащаб (става дума за психоаналитическите среди), през 1959 г. става вицепрезидент на IPA.

През 1965 г., вече 70-годишна, но все така жизнена и настойчива, Анна Фройд публикува своята книга „Норма и патология в детството. Оценки на развитието“.

През 1971 г., след цели 33 години, за пръв път след емиграцията си отпреди войната, като едва превъзмогва у себе си отвращението към всичко немско и австрийско заради нацизма, тя се завръща във Виена и вижда фамилния дом на „Бергщрасе“, №19.

Подарява на създадения Музей на Фройд лични вещи на баща си, шапката, бастуна му.

Умира през 1982 г. на 87-годишна възраст.

Казват за Анна Фройд, че не е била в състояние да разбере и да приеме еволюцията на съвременната психоанализа, но въпреки това, нейното място в Пантеона на великите психоаналитици, редом до баща ѝ Зигмунд Фройд, завинаги ѝ принадлежи.

Свършвам, дами и господа.

Надявам се, че Анна Фройд и вас ви плени, както плени мен, грешния, с добродетелите си и с интелекта си.

До следващата лекция!

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Related Post