ФУНКЦИИТЕ НА АЗА
Дами и господа,
Според класическия фройдизъм Азът, както казахме в четвъртата лекция, надявам се, че помните, е къде?, в коя топика?, първата или втората?, да, във втората топика е.
Той е инстанция на разума, въображението, идентификацията и нарцисизма.
В същото време той обхваща феномени и от сферата на предсъзнаваното, вижда се на острова в схемата отпреди два дни. Вижте я пак.
В него постъпват по определен начин и неща, съдържащи се в несъзнаваното.
В Аза ще видим сегменти от То и проекции на Свръхаза, когото Фройд счита за Идеал на Аза.
За Фройд Азът има и друг съществен ракурс – като Аз-тяло, „душевна проекция на повърхността на тялото“, т.е. в определен смисъл е материализиран и реален поне що се отнася до психичния апарат и пси- хичните функции.
За разлика от То, и особено от Свръхаза, Азът е много динамична субстанция.
Той постоянно се изгражда, променя, развива, усъвършенства (или деградира) и т.н.
Всичко това в много случаи е под диктовката на Свръхаза (Идеала на Аза) или под натиска на тъмните и самостойни сили на То.
Възможно е Азът да бъде подтикван към динамика, активност и развитие, но и да бъде тласкан към пасивност и инертност.
Във втория случай това обикновено става под влиянието на безсъзнателни фактори.
За нуждите на приложната психоанализа е важно да сме наясно с функциите на самия Аз, така както ги вижда Зигмунд Фройд.
Тези функции никак не са малко и в повечето случаи се явяват като същностни черти на човешката психика на всеки конкретен индивид, на всеки от нас.
Те ни показват какво прави, какви действия има, на какво е способен Азът.
Най-важната функция, която коренно различава Азът от останалите два компонента на втората топика – То и Свръхаз, – е осъществяването на принципа на реалността.
На практика това означава връзка и интегриране с околния свят, съобразяване с даденостите му и съблюдаване на нормите и изискванията, които по един или друг начин светът налага на човека в неговото битие.
Освен осъществяването на принципа на реалността, Азът изпълнява и друга важна функция – той свързва двата основни принципа в системата на фройдизма, осъществява връзката на принципа на реалността с принципа на удоволствието (Lust Prinzip), доколкото това е възможно при дадена личност.
Тази връзка е нужна с оглед предотвратяване и преодоляване в някаква степен на конфликтите и разцепванията в психиката на личността по повод разминаването между неговите дълбинни импулси и влечения и правилата на съвместното живеене в социалния свят.
На практика острото конфронтиране на двата принципа в определена степен се притъпява и добива по-меки осъзнати (осветени) форми.
Излиза, че в този контекст Азът изпълнява и друга важна функция – той определя недопустимост и парира евентуално появяващи се от безсъзнателното подчинени на принципа на удоволствието възбуди, импулси, желания, влечения, агресии и др.
Разбирате ли?
Друга значима функция на Аза е идентификационната функция.
Азът е извършителят на идентификациите, на определянето от страна на съзнанието кое какво е в този реален свят.
Идентификационната функция може да се види и като реализиране на възможността за съпоставяне на собствената персона спрямо определени параметри, зададени от средата, а също така и за сравняване с други персони.
Следващата важна функция на Аза се отнася до сублимацията.
Тази функция е посредническа.
Чрез посредничеството на Аза, например, сексуалното влечение към конкретен обект (от другия пол при хетеросексуална ориентация, и от същия пол – при нехетеросексуална) се превръща (сублимира) в нещо друго, в друго влечение, в друга дейност, в друга активност.
С една дума Азът функционира като автор на един психичен процес (и то несъзнаван!), при който едно сексуално влечение си намира несексуален обект; сексуалните цели се заменят със също толкова интензивни несексуални цели.
Азът има функции и към нарцисизма – важна категория в класическия фройдизъм.
Фройд даже говори за нарцистично функциониране на Аза.
Нарцисизмът се схваща от него като съществен структурен компонент на личностната психика.
Той е нейна естествена (непатологична) проява.
Тъкмо Азът подържа равновесието и хармонията в сексуалните влечения към самия себе си и сексуалните влечения към външен обект.
Азът е средата на нарцистично либидо, той го подкрепя, т.е. съдейства за едно постоянно еротично вложение на индивида (до достигането на определена ментална и хормонална възраст) в самия себе си (автоеротизъм).
Въпросното нарцистично либидо от своя страна може да сублимира във външни обекти и да насочи сексуалните желания и влечения към обекти извън личността (вторичен нарцисизъм).
Следващата функция на Аза е протектиращата (или протекционната) функция.
Азът създава определени средства за протекция там, където е необходимо.
Тези средства представляват форми на защита и покровителство на вече съществуващи в личностния психичен апарат феномени, които по един или друг начин са подложени на натиск и/или на разрушаващо въздействие от външни (друга персона, авторитет, социални норми и др.) или вътрешни (съвест, идеал на Аза и др.) фактори.
Твърде важна е функцията на Аза в областта на изтласкването.
Азът има способността да реализира въпросния процес на отстраняване на тези влечения, на които поради едни или други причини е отказан достъп до съзнанието и те не могат да бъдат приети в сферата на съзнаваното и разбираното.
Самият термин на немски е представен с две думи: Unterdrückung, което би следвало по-скоро да се преведе като потискане, и Verdrängung – изтласкване. С един смисъл са.
В дефиницията си Фройд подчертава, че същността на изтласкването е в отстраняването и в държането настрана на изтласканото.
Това отстраняване и държане настрана се осъществява от Аза чрез тази негова функция.
Азът е седалище на разума, както казахме.
Азът е разум според Фройд.
Тъкмо той, за разлика от То, което е лоното на страстите, осъществява разумната мисловна дейност на човека.
С горната функция на Аза са свързана и неговите задачи като цензор.
Азът участва в цензурата при двете вътрешни граници при втората топика, следи за недопускането (спирането) на нежелателни психични феномени (желания, влечения, импулси и др.), идващи от сферата на несъзнаваното.
Възможни са промъквания през строгата цензура, но те стават само чрез деформации, чрез конвертиране на представите, чрез пропуски и грешки, чрез изместване, чрез сгъстяване.
От съществено значение за приложния психоаналитик, значи за вас тук, е последната функция на Аза, която ще разгледаме в тази лекция – функцията на седалище и на осъществител на съпротивата.
По принцип съпротивата, според класическия фройдизъм е всичко онова, което пречи и спъва работата на практикуващия психоаналитичен психотерапевт, всичко, което възпрепятства и блокира достъпа му до пациента.
Най-често съпротивата се изразява чрез действието на сили, които сякаш отблъскват възможностите за спомняне, за анализиране и за тълкуване на определени важни за терапията психични феномени, които психотерапевтът иска да установи и да използва, а Азът на пациента в тази своя функция се противопоставя на това.
Това е всичко за функциите на Аза, дами и господа.
Доволни ли сте?
Довиждане. Всичко най-добро.