ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 50

Курс по психоанализа – лекция 50

МИКАЕЛ БАЛИНТ

Дами и господа,

Микаел Балинт е един от Голямата четворка на унгарските психоаналитици, заедно със Шандор Ференци, Шандор Радо и Франц Александър.

Той е ярък представител на това направление в психоаналитичната теория и практика, което е насочено към социалните (междуличностните) аспекти и към социалните (междуличностните) феномени в битието на хората, започващи още в младенческата възраст с отношението и контактите с майката.

Освен това Балинт легитимира в най-голяма степен връзката на психоанализата с медицината, „той съумя да внесе психоанализа в медицината“.

Особено внимание унгарският психоаналитик обръща и на хуманистичните ракурси на психоаналитическата практика, като извежда на преден план емпатията и взаимодействието в групите.

Неговият оригинален метод за психотерапевтична практика в Балинт групи го прави много известен в средите на практикуващите психоаналитици.

Затова той и досега има голямо множество последователи в много страни по света.

Микаел Балинт (някъде името му е в английски вариант Майкъл Балинт) по произход е евреин (еврейското му име е Михали Бергсман), който

впоследствие приема унгарско поданство и унгарско име (помаджарява се).

Роден е в Будапеща през 1896 г.

През тази година се ражда и Френсис Скот Фицджералд, в столицата на Унгария е открито първото метро в Европа, Италия е победена от Етиопия и се отказва да я колонизира, а в Ню Йорк е публикуван първият комикс – „Жълтото момченце“ (Yellow Kid), от тук произхожда и терминът „жълга преса“.

Бащата на Микаел Балинт е лекар, който е доста разочарован от битието си, и е строг към сина си.

Майка му е интелигентна и всеотдайна към него.

Въпреки скрития протест спрямо баща си, Микаел Балинт тръгва по неговия път – записва да следва медицина в Будапеща.

Преди това е решил да се приобщи към унгарската нация, сменя еврейското си име и до края на живота си се самоидентифицира като унгарец.

Жизненият път на този унгарски психоаналитик е белязан (а май и определен) от срещите му и от съвместния му живот с много жени.

С първата от тях – Алиса Шекели-Ковач – той се запознава в университета.

Тя следва етнология и е впечатлена от фройдизма и психоанализата.

Причината за това е, че майка ѝ Вилма, развела се с баща ѝ, се омъжва повторно за архитекта Фредерик Ковач, който е пациент на блестящия психоаналитик д-р Валтер Георг Гродек от близкия кръг на Зигмунд Фройд (Гродек е прототип на д-р Кроковски от „Вълшебната планина“ на Томас Ман, любимата ми книга, прочетете я!).

Фредерик Ковач осиновява децата на Вилма, сред които е и Алиса.

Микаел Балинт се дипломира (доктор по медицина) през 1920 г.

На следващата година се оженва за Алиса и младото семейство се премества да живее в Берлин.

И двамата се увличат от психоанализата.

В основата на тази увлеченост, която трае доживот, е съпругата на Балинт.

Двамата с нея минават обучение при Ханс Захс.

Микаел Балинт започва даже първоначална практика като психоаналитик в берлинска болница.

През 1924 г. той става доктор по философия (PhD).

Семейството се връща в Будапеща и довършва психоаналитичното си обучение при Шандор Ференци.

После Балинт става член на Унгарското психоаналитическо обединение.

Провежда психоаналитически семинари за лекари, практикува психоанализа.

През 1935 г. публикува своя труд „За критиката на учението за догениталната организация на либидото“, където показва своя нонконформизъм.

През 1939 г. е принуден заради нацизма да емигрира. Установява се в Манчестер.

За да му признаят правоспособността на лекар следва отново медицина.

За един кратък период Микаел Балинт загубва всички около себе си, всичките си близки, всички, които обича.

Умира Алиса, умира и тъща му Вилма Ковач, към която Балинт е много привързан, родителите му в Унгария се самоубиват заради безизходицата, в която попадат.

Няколко години по-късно Микаел Балинт се жени за Една Оукшот, която също е увлечена от психоанализата.

Бракът им трае кратко.

През 1945 г. става магистър по психология в Англия, а по-късно е член и научен секретар на Британското психоаналитическо общество.

На следващата година Микаел Балинт се жени за трети път.

Третата му жена, Инид, също е обсебена от психоанализата.

Тя именно го запознава с новата техника на case work – работа по случаи, която стои в основата на балинтовата методика в областта на психоаналитичната терапия.

Работи в Тевистокската клиника в Лондон (в психиатричното отделение).

От 1956 г. заедно с Инид (въпреки че са разделени с нея от 1953 г., те работят съвместно) Балинт започва знаменитите Лондонски семинари за лекари, консултанти и социални работници.

Тези семинари стават известни като Балинт групи.

От новата методика се интересуват не само на острова, но и на континента.

Микаел Балинт провежда много семинари във Франция, където въвежда практиката на Балинт групите.

Публикува своя труд „Лекарят, неговия пациент и боледуването“. През 1997 г. тази книга е преведена и издадена у нас.

Във Франция той е подпомаган от Джудит Дюпон, която превежда неговото творчество на френски език.

Тя е член на Френската психоаналитическа асоциация (АPF).

Тя е негова родственица – племенница е на първата му жена Алиса Балинт и е внучка на Вилма Ковач.

По-късно ще се говори за унгарска школа на психоанализата във Франция.

През 1958 г. Микаел Балинт е избран за президент на Британското психоаналитическо общество (BPS).

Този избор показва неговото влияние и признанието към дейността му.

През 1961 г. издава (в съавторство с Инид Балинт) книгата „Психотерапевтични техники в медицината“.

В историята на психоанализата Микаел Балинт е известен, освен като унгарски, но и като британски психоаналитик, няма как да не е така, след като е президент на BPS и е направил толкова много за развитието на психоаналитическото движение в Обединеното кралство.

Но в Англия и в самото Британско психоаналитическо общество него го знаят като „Дивият унгарец“.

Така го наричат заради свободолюбието му и заради ексцентричния му характер.

Дивият унгарец умира през 1970 г. от, както може да се очаква, инфаркт на миокарда.

Достатъчно за днес, дами и господа.

Доволни ли сте?

Related Post

Курс по психоанализа – лекция 30Курс по психоанализа – лекция 30

КЛАЙНИАНСКАТА ДЕТСКА ПСИХОАНАЛИЗА. ТЕОРИЯ НА ОБЕКТНИТЕ ОТНОШЕНИЯ Дами и господа, Клайнианството и детската психоанализа Мелани Клайн изгражда нова система в