ДОНАЛД УИНИКЪТ
Дами и господа,
Англичанинът Доналд Уудс Уиникът заема уникално място сред европейските психоаналитици.
Първо, той се увлича много силно от детската психоанализа и представлява безспорен корифей в тази област, което, общо взето, освен че е странно, е и неочаквано, тъй като, както знаем всички, много е по-уместно (прегнантно) с деца да се занимават жени, психоаналитички в случая, а не психоаналитици мъже.
Второ, в своето богато теоретично наследство той въвежда без никакво колебание нови понятия в класическата психоанализа и нови концептуални решения в областта на обектните отношения и психотерапевтичната методология, като при това не създава, забележете, собствена школа.
Трето, обръща се към темата за самотата и изследва способността за самота, нещо което никой не си е представял преди него за възможно.
Четвърто, даже и в самото Британско психоаналитическо общество при
Големите спорове (Мелани Клайн срещу Анна Фройд, или по-точно неофройдистите срещу класическия фройдизъм) той не взема страна, както правят почти всички психоаналитици, а остава независим със своя версия по основните проблеми на детската психоанализа, която, както гласи известният трафарет, издържат проверката на времето.
Пето, този психоаналитик през целия си живот не сменя не само града, в който живее, но и даже и работното си място – Падингтънската болница, където работи в продължени на 40 години без прекъсване.
(Аз съм същият, роден съм и и никога не съм напускал и няма да напусна моя град Русе, и родния си дом с градината.)
Доналд Уудс Уиникът е роден в Плимут, Англия, през 1896 г., в същата година, когато се е родил и Микаел Балинт.
През тази година е убит шах-ин-шахът на Персия Насър ед Дин, Анри Бекерел открива радиоактивността на урана, провеждат се първите съвременни олим- пийски игри в Атина, а в Турция започва арменският геноцид.
Баща му е богат търговец и има благородническа титла.
Бил е кмет на Плимут.
Много-много не се интересува от възпитанието на сина си; оставя го в ръцете на майка му и на другите си родственици.
Майка му е властницата на дома.
Доналд е най-малкото дете в семейството. Има две по-големи сестри.
В съседната къща живеят роднини на семейството, включително и петима братовчеди на почти същата възраст.
Можем да си представим обстановката в детството на Доналд Уиникът – тя е доминирана от женско присъствие и белязана от много контакти с връстници, има безгрижие и много игра.
През 1909 г. Доналд Уиникът, тринадесетгодишен, постъпва в елитно училище в Кембридж.
В пансиона неговите взаимодействия с връстници продължават с пълна сила.
След излекуването на фрактура на ключицата си, което го впечатлява много, Доналд Уиникът решава да следва медицина.
Записва се в Джезъс Колидж в Кембридж.
По време на Първата световна война като стажант-хирург служи на кораб-миночистач.
През 1923 г. постъпва в Padington Children’s Hospital, където работи до 1963 г.
През същата година се жени за скромната Алис Тейлър, която се увлича по керамиката и грънчарството. Тя няколко пъти постъпва в психиатрия за лечение.
Доналд Уиникът има сексуални проблеми (импотентност) и започва лечение при Джеймс Стрейчи.
Самият Стрейчи, който е от групата „Блумсбъри“, е хомосексуалист.
Той превежда на английски творчеството на Фройд (24 тома) и е виновникът за англофонизацията (по-точно денемскофонизацията) на фройдизма, защото представя основните понятия с латински думи (Ego, Superego и др.) или с гръцки думи (катексис и др.), но не и с оригиналните немски, както би трябвало да бъде, според мен, след като авторът е от Австрия.
Доналд Уиникът става член на Британското психоаналитическо общество (BPS).
По време на Големите спорове през периода 1940-1946 г., завършили с институционални промени (три направления на британската психоанализа – клайнианство, аннафройдизъм и Независими), не взема, както казах, ничия страна.
Работи през цялото време върху собствени възгледи и концепции в детската психоанализа и в практиката на психоаналитичната терапия.
През 1949 г. Доналд Уиникът се развежда и две години по-късно се жени за Клеър Бритън.
Този път жена му не е пациентка на психотерапията, а има сходна професионална реализация с Уиникът: социална работа и психоанализа.
Клеър Уиникът прави добра кариера и като преподавател.
Най-значимият труд на Доналд Уиникът „От педиатрия към психоанализа“ излиза през 1958 г.
В този труд той излага своите основни възгледи относно детската психика и детската психоанализа.
Там въвежда понятието „идеална майка“, влизайки в противоречие с фройдистките тези за доминацията на бащата и на Едиповия комплекс, анализира обектните отношения в детска възраст и изгражда своя self-концепция.
Доналд Уиникът става много атрактивен и много известен със своите добре приемани от широк кръг лекари и психоаналитици схващания.
Независимо, че предложената от него психотерапевтична технология излиза извън нормите на IPA, той има и сега много последователи, особено сред детските психоаналитици.
Освен това, изглежда на обществеността се харесва независимостта и непримиримостта на Уиникът при отстояването на своите позиции (той се противопоставя, и при това със значими концептуални аргументи, на самия
Зигмунд Фройд, на Ърнест Джоунс, на Мелани Клайн, на Анна Фройд, на Жак Лакан, на Франсоаз Долто и др.), и затова според мен става много популярен.
Хората обичат противопоставянето.
Самотен и независим, но както винаги жизнерадостен и щастлив (между всичките тези четири човешки черти според него няма противоречия), той умира през 1971 г. от сърдечен инцидент след дълго 23-годишно кардиологично страдание.
В същата година излиза и книгата му „Игра и реалност“, в което като факт сякаш има известна тъжно-иронична конотация, ако ме разбирате какво искам да кажа
С това свършваме за днес, дами и господа.
Лекцията не беше дълга, беше лека и приятна, нали?
Довиждане, скъпи мои!