ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 55

Курс по психоанализа – лекция 55

ХАРАКТЕРОАНАЛИЗА. ПСИХОАНАЛИЗА НА ФАШИЗМА

Дами и господа,

В книгата си „Анализ на характера“ („Charakteranalyse“), публикувана през 1933 г., Вилхелм Райх предлага нова концепция за психоаналитична психотерапия, която нарича характероанализа.

Тази книга, заедно с „Масовата психология и фашизмът“ са сравнително ранни произведения в неговото творчество и според мен са най-ценните в него от гледна точка на приложната психоанализа.

Концепцията е разработена във връзка с наблюдаваните от психоаналитиците явления при психоналитичните сеанси на хаотичност на спомените, на прояви на различни форми на съпротива при преноса (недоверие, съмнение, враждебност) и др.

Заради това, както твърди Вилхелм Райх, при много неврози не може да се постигне нищо заради:

а.) образуваната своеобразна броня, състояща се от много слоеве на психични защити и която фактически представлява характера на пациента;

б.) заради сравнително меките форми и заради пасивния начин на психотерапевтична работа с пациента.

За да бъде психоаналитичната психотерапия по-ефективна, според Райх трябва да анализираме характера, бронята на характера, по неговия израз, на пациента.

Необходимо е да отчитаме още:

– съставящите характера структури на нарцистичните защити,

– застиналата способност за любов,

– втвърдената готовност за омраза и др.

Всички те бронират характера и защитават личността, но в същото време пречат на развитието ѝ.

Това се отнася и за областта на сексуалните пориви.

Основната идея на Вилхелм Райх е, че в психотерапията трябва да бъдат поставени и преследвани цели, свързани с превръщането, преформирането, на защитните механизми от бронята на характера в сублимации, което би дало възможности за преодоляване на възникналите невротични симптоми и евентуално би помогнало за лекуването на психичното страдание.

В своите изследвания по въпроса за структурата на характера (бронята на характера) Вилхелм Райх извежда на преден план:

– гениталността му, гениталните компоненти (при гениталния характер),

– нарцистичните компоненти (при нарцистичния характер),

– мазохистичните компоненти (при мазохистичния характер),

– хистеричните компоненти (при хистеричния характер),

– компулсивните компоненти (при компулсивния характер),

– невротизма (при невротика) и т.н.

В бронята на характера според Вилхелм Райх има три основни слоя (три пласта).

На схемата тези пластове са представени с 1, 2 и 3.

Те обграждат и защитават личността, обозначена с „л“.

Най-външният – „1“ е фасаден; съдържа любезност, етикетност и сдържаност.

По-навътре в бронята е слоят „2“ на вторичните влечения.

А още по-навътре, до същността на личността, е пластът „3“ на първичните влечения и потребности, до които трудно може да се достигне, даже и с психоаналитични средства.

Когато постъпките са продиктувани от най-вътрешния слой, т.е. той пробива до фасадата, тогава говорим за генитален характер.

В психотерапевтичната технология на характероанализата, според Вилхелм

Райх, има три основни момента, и това са:

  • Интерпретация на характеровите нагласи на пациента с цел той да се

освободи от потиснатостта на емоциите си;

  • Сексуално-икономическо трансформиране на невротичното поведение в поведение на човек в добро душевно здраве;
  • Систематично описание и анализ на различните структури и компоненти на характера, както и на конфликтите в битието на пациента (особено в детството).

Да видим сега и втората тема в лекцията – за психоанализата на фашизма.

Другото основно поле на интересите на Вилхелм Райх, както вече казахме, е политиката и обществото.

Неговите интереси са колкото теоретични, толкова и практични. Той, например, през 1929 г. създава „Социалистическо общество за сексуални консултации“, работи в СССР по въпроса и т.н.

Самата му книга почива не върху социологията на обществото, а върху резултати от наблюдения в клиническата практика на автора и наблюдения по улиците на големите градове.

На Вилхелм Райх много му се иска да намери здрава връзка между комунистическите идеи и идеите на психоанализата, но, според мен, не успява.

Може би затова към края на живота си се отказва от марксизма и болшевизма, тъй като остава разочарован от тяхната резистентност към психоанализата.

Даже в параноидните му видения има образ-символ на това разочарование – Моджу. Това е контаминация от Мочениго, предателят на Джордано Бруно (Райх се е идентифицирал и с Джордано Бруно), и от Джугашвили (рождената фамилия на Йосиф Висарионович Сталин).

При психоанализата на фашизма Вилхелм Райх тръгва от бюргерското семейство, което е с много силни протестантски (пуритански) традиции, с много нравствени изисквания, с много норми, с много забрани, с много табута, включително и в областта на секса.

В семейството се ползват репресивни механизми на власт, сплашване, наказания.

Властта на бащата на фамилията, безспорния авторитет, е безпрекословна и безкрайна.

Естествените пориви се потискат.

Вилхелм Райх сочи три инструмента за потисничество – авторитетът, моралът и църквата.

Всички те изграждат тотеми и табута.

В протестантското семейство човек е постоянно потиснат; там действат и трите механизма.

Напълно естествено е в такава пуританска среда да се появи една нова идеология (фашизмът), която в основата си е агресивна, да събере в себе си потиснатата енергия на германците, да я акумулира и да я насочи към определени врагове (обекти на омраза) – евреи, комунисти, цигани, непълноценни раси и т.н.

На практика втвърдената готовност за омраза и застиналата способност за любов оживяват и се превръщат в Омраза към врага (който и да е той) и Обич към Фюрера, символизиращ всичко желано от социума (жизнено пространство, свобода, работа, успехи, чест, дълг и др.).

Освен това фашизмът е облечен в особени езотерични и мистични одежди с историческа обагреност, които допълнително усилват атрактивността му.

Ползват се по най-ефективен начин пропагандата и символиката.

На практика Хилядолетният райх на националсоциализма садомазохира във висока степен своите поданици.

Те всички придобиват екстремни особености на характера си, като освен това в характера се включват още и множество хистероидни компоненти, имащи проекции в обществения живот (главно в агитацията, в масовите ритуали, шествията, факлите, ексцесиите и др.)

В обществената психика избуява волята за власт, маниите за величие, ксенофобията (като компенсаторен механизъм на сподавени импулси), невротичната увереност в себе си и т.н.

В книгата има специална глава, посветена на сексуално-политическата практика, в която Вилхелм Райх вижда бъдещето на обществото, като алтернатива на фашизма и болшевизма.

Книгата завършва със странни препратки към биосоциалните функции на труда и за естествената работническа демокрация.

Тъкмо затова Вилхелм Райх (с творчеството си, с призивите си по отношение на сексуалната свобода и с идеите си за сексуална икономика) става знаме на младежките бунтове в Европа през 1968 г.

И след това, всеки път, когато младежта и студентите решат да изразят своето недоволство и да потърсят радикални промени, Вилхелм Райх се появява в идеологемите им.

Напълно възможно е обществото пак да се обърне към негови „открития“, независимо от това, че е доста трудно да приемем повечето от неговите разсъждения и изводи.

Да ви кажа, дами и господа, реших, че не трябва да ви занимава с другите идеи на Вилхелм Райх, избрах само тези двете – за характероанализата и за фашизма.

Надявам се да не протестирате.

Всичко хубаво!

Related Post