ХАРАКТЕРОАНАЛИЗА. ПСИХОАНАЛИЗА НА ФАШИЗМА
Дами и господа,
В книгата си „Анализ на характера“ („Charakteranalyse“), публикувана през 1933 г., Вилхелм Райх предлага нова концепция за психоаналитична психотерапия, която нарича характероанализа.
Тази книга, заедно с „Масовата психология и фашизмът“ са сравнително ранни произведения в неговото творчество и според мен са най-ценните в него от гледна точка на приложната психоанализа.
Концепцията е разработена във връзка с наблюдаваните от психоаналитиците явления при психоналитичните сеанси на хаотичност на спомените, на прояви на различни форми на съпротива при преноса (недоверие, съмнение, враждебност) и др.
Заради това, както твърди Вилхелм Райх, при много неврози не може да се постигне нищо заради:
а.) образуваната своеобразна броня, състояща се от много слоеве на психични защити и която фактически представлява характера на пациента;
б.) заради сравнително меките форми и заради пасивния начин на психотерапевтична работа с пациента.
За да бъде психоаналитичната психотерапия по-ефективна, според Райх трябва да анализираме характера, бронята на характера, по неговия израз, на пациента.
Необходимо е да отчитаме още:
– съставящите характера структури на нарцистичните защити,
– застиналата способност за любов,
– втвърдената готовност за омраза и др.
Всички те бронират характера и защитават личността, но в същото време пречат на развитието ѝ.
Това се отнася и за областта на сексуалните пориви.
Основната идея на Вилхелм Райх е, че в психотерапията трябва да бъдат поставени и преследвани цели, свързани с превръщането, преформирането, на защитните механизми от бронята на характера в сублимации, което би дало възможности за преодоляване на възникналите невротични симптоми и евентуално би помогнало за лекуването на психичното страдание.
В своите изследвания по въпроса за структурата на характера (бронята на характера) Вилхелм Райх извежда на преден план:
– гениталността му, гениталните компоненти (при гениталния характер),
– нарцистичните компоненти (при нарцистичния характер),
– мазохистичните компоненти (при мазохистичния характер),
– хистеричните компоненти (при хистеричния характер),
– компулсивните компоненти (при компулсивния характер),
– невротизма (при невротика) и т.н.
В бронята на характера според Вилхелм Райх има три основни слоя (три пласта).
На схемата тези пластове са представени с 1, 2 и 3.
Те обграждат и защитават личността, обозначена с „л“.
Най-външният – „1“ е фасаден; съдържа любезност, етикетност и сдържаност.
По-навътре в бронята е слоят „2“ на вторичните влечения.
А още по-навътре, до същността на личността, е пластът „3“ на първичните влечения и потребности, до които трудно може да се достигне, даже и с психоаналитични средства.
Когато постъпките са продиктувани от най-вътрешния слой, т.е. той пробива до фасадата, тогава говорим за генитален характер.
В психотерапевтичната технология на характероанализата, според Вилхелм
Райх, има три основни момента, и това са:
- Интерпретация на характеровите нагласи на пациента с цел той да се
освободи от потиснатостта на емоциите си;
- Сексуално-икономическо трансформиране на невротичното поведение в поведение на човек в добро душевно здраве;
- Систематично описание и анализ на различните структури и компоненти на характера, както и на конфликтите в битието на пациента (особено в детството).
Да видим сега и втората тема в лекцията – за психоанализата на фашизма.
Другото основно поле на интересите на Вилхелм Райх, както вече казахме, е политиката и обществото.
Неговите интереси са колкото теоретични, толкова и практични. Той, например, през 1929 г. създава „Социалистическо общество за сексуални консултации“, работи в СССР по въпроса и т.н.
Самата му книга почива не върху социологията на обществото, а върху резултати от наблюдения в клиническата практика на автора и наблюдения по улиците на големите градове.
На Вилхелм Райх много му се иска да намери здрава връзка между комунистическите идеи и идеите на психоанализата, но, според мен, не успява.
Може би затова към края на живота си се отказва от марксизма и болшевизма, тъй като остава разочарован от тяхната резистентност към психоанализата.
Даже в параноидните му видения има образ-символ на това разочарование – Моджу. Това е контаминация от Мочениго, предателят на Джордано Бруно (Райх се е идентифицирал и с Джордано Бруно), и от Джугашвили (рождената фамилия на Йосиф Висарионович Сталин).
При психоанализата на фашизма Вилхелм Райх тръгва от бюргерското семейство, което е с много силни протестантски (пуритански) традиции, с много нравствени изисквания, с много норми, с много забрани, с много табута, включително и в областта на секса.
В семейството се ползват репресивни механизми на власт, сплашване, наказания.
Властта на бащата на фамилията, безспорния авторитет, е безпрекословна и безкрайна.
Естествените пориви се потискат.
Вилхелм Райх сочи три инструмента за потисничество – авторитетът, моралът и църквата.
Всички те изграждат тотеми и табута.
В протестантското семейство човек е постоянно потиснат; там действат и трите механизма.
Напълно естествено е в такава пуританска среда да се появи една нова идеология (фашизмът), която в основата си е агресивна, да събере в себе си потиснатата енергия на германците, да я акумулира и да я насочи към определени врагове (обекти на омраза) – евреи, комунисти, цигани, непълноценни раси и т.н.
На практика втвърдената готовност за омраза и застиналата способност за любов оживяват и се превръщат в Омраза към врага (който и да е той) и Обич към Фюрера, символизиращ всичко желано от социума (жизнено пространство, свобода, работа, успехи, чест, дълг и др.).
Освен това фашизмът е облечен в особени езотерични и мистични одежди с историческа обагреност, които допълнително усилват атрактивността му.
Ползват се по най-ефективен начин пропагандата и символиката.
На практика Хилядолетният райх на националсоциализма садомазохира във висока степен своите поданици.
Те всички придобиват екстремни особености на характера си, като освен това в характера се включват още и множество хистероидни компоненти, имащи проекции в обществения живот (главно в агитацията, в масовите ритуали, шествията, факлите, ексцесиите и др.)
В обществената психика избуява волята за власт, маниите за величие, ксенофобията (като компенсаторен механизъм на сподавени импулси), невротичната увереност в себе си и т.н.
В книгата има специална глава, посветена на сексуално-политическата практика, в която Вилхелм Райх вижда бъдещето на обществото, като алтернатива на фашизма и болшевизма.
Книгата завършва със странни препратки към биосоциалните функции на труда и за естествената работническа демокрация.
Тъкмо затова Вилхелм Райх (с творчеството си, с призивите си по отношение на сексуалната свобода и с идеите си за сексуална икономика) става знаме на младежките бунтове в Европа през 1968 г.
И след това, всеки път, когато младежта и студентите решат да изразят своето недоволство и да потърсят радикални промени, Вилхелм Райх се появява в идеологемите им.
Напълно възможно е обществото пак да се обърне към негови „открития“, независимо от това, че е доста трудно да приемем повечето от неговите разсъждения и изводи.
Да ви кажа, дами и господа, реших, че не трябва да ви занимава с другите идеи на Вилхелм Райх, избрах само тези двете – за характероанализата и за фашизма.
Надявам се да не протестирате.
Всичко хубаво!