ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 56

Курс по психоанализа – лекция 56

ХЕРБЕРТ МАРКУЗЕ

Дами и господа,

Творчеството на Херберт Маркузе едва ли може да бъде смятано за принадлежащо към психологията и към психоаналитичната област в нея, въпреки че определят Маркузе като представител на фройдомарксизма.

То е по-скоро философско и социологическо учение, но се опира на психоаналитичните концепции на Зигмунд Фройд, на Ерих Фром (на когото е посветена следваща 21-ва лекция), и отчасти на Вилхелм Райх.

На практика представлява съчетаване на фройдизъм и марксизъм (както при Райх) с участието на феноменологическия подход, много модерен по онова време в Европа и твърде любим на Франкфуртската школа, към която принадлежи Херберт Маркузе.

Оригиналните му концепции, базирани на психоанализата, имат своеобразна футурологична насоченост и изследват общественопсихичните феномени в развитото индустриално общество с проекции в постиндустриалното бъдеще на цивилизацията.

В този смисъл концепциите представляват приложение на психоанализата, пак казвам, в сфера, в която допреди Маркузе никой не е навлизал.

Територията на тази област е огромна и твърде важна за битието на човечеството.

Заради това немско-американският авторитетен учен е включен в този курс лекции за приложната психоанализа.

Херберт Маркузе е роден в Берлин в заможно семейство през 1898 г.

През тази година е роден Бертолд Брехт, а умира Луис Керол, авторът на „Алиса в страната на чудесата“. В Чехия е открит първия уранов рудник, в Германия е синтезиран хероин, който се продава като лекарство против кашлица, в Китай започват Стоте дни на реформите, а американецът Калеб Брадхем създава пепси-колата, като средство против диспепсия (стомашно разстройство).

Херберт Маркузе отрано се увлича от философията, социологията и психологията.

Има щастието да бъде ученик на феноменолога Едмунд Хусерл и на екзистенциалиста Мартин Хайдегер.

И двамата му учители са с аспирации към модерната психология.

След следването си даже става асистент на Хайдегер, което само по себе си е ясен знак за качествата на младия тогава учен.

Едмонд Хусерл превръща философската наука в всеобща наука за съзнанието, за която всичко в този свят представлява феномени.

Само чрез феноменологичната редукция на Аза се постигат ейдосите (чистите същности) на нещата, т.е. вечните истини.

За Мартин Хайдегер единственото биващо, което може да разбере битието, е човекът, който постигайки тук и сега нещата от света, всъщност постига себе си.

След края на Първата световна война двадесетгодишният Маркузе се увлича от левите политически идеи и става социалдемократ.

Следва философия в Берлин и във Фрайбург.

От 1919 г. до 1923 г. работи като редактор. Участва в издаването на произведения на Карл Маркс.

Под влияние на своите първи учители, Херберт Маркузе се включва в дейността на Института за социални изследвания (Institut für Socialforschungen) – база на модерната тогава Франкфуртска школа.

По това време в нея съществува тенденция да се анализира състоянието на съвременното общество от различни аспекти, включително и психологически.

Теодор Адорно, един от доайените на института, определя социалната действителност като антихуманна и отчуждаваща; твърди, че човек е загубил своята идентичност и сочи като изход от всичко това пътя на културата и изкуството.

Върху идеите на Херберт Маркузе влияе още и критичната теория на Макс Хоркхаймер, главно с неговите почти марксистки изследвания върху авторитета, семейството и върху предразсъдъците.

С една дума, Херберт Маркузе е получил още в ранна младост изключително добра подготовка в областта, в която той по-късно твори, и то от най-видни авторитети.

По време на нацизма емигрира първо в Швейцария (Женева), а след това се мести зад океана в Ню Йорк.

Зад океана отива и целият Институт за социални изследвания, който се асоциира към Колумбийския университет.

Херберт Маркузе започва работа там.

По време на Втората световна война става агент на американското разузнаване.

Преподава (може би по тази причина) в Руския институт в Колумбийския университет.

После се мести в щата Масачузетс и става професор на университета в Уолдъм.

След това отива още по̀ на юг – в университета в Сан Диего, Калифорния.

През цялото си пребиваване в САЩ той работи в областта на политологията и социологията.

Най-важните му трудове са: „Ерос и цивилизацията“, който е публикуван през 1955 г., „Едномерният човек“ (1964 г.), издаден у нас със заглавие „Едноизмерният човек“, „Краят на утопията“ (1967 г.) и др.

В ранните си трудове Херберт Маркузе се стреми да осмисли проблемите на отчуждението, свободата, труда, зависимостта и др., като търси истинската социална действителност и реализацията на човека в нея.

После, в американския си период, Маркузе се старае да обедини марксизма и фройдизма (в „Ерос и цивилизация“) и разглежда в критичен план тенденциите в развитието на човека и обществото.

Обект на неговия интерес са маргиналните обществени структури и пластове, аутсайдерите, студентите, хората от гетата и т.н.

Той счита, че тъкмо тези хора ще спасят обществото от „прогресиращо брутализиране и кретенизиране на човека“ в този антихуманен свят.

Как ви се струва?

Неговото левичарство е толкова въздействащо, че той също, като Вилхелм Райх, става знаме на левите политически формации, които развяват знамето на трите „М“ – Маркс, Мао, Маркузе.

Неговата школа и неговите привърженици са известни като неомарксисти или като Новите леви, и в пълна степен представят и сега модерната ляворадикална тендеция в политиката и в науката (политология, социология социална психология, психология).

И при нас е пълно с неомарксисти, мисля.

Дами и господа, трябва да свършваме за днес.

Желая ви всичко най-добро!

Related Post