ЕРИХ ФРОМ
Дами и господа,
Германският евреин (ешкенази) Ерих Фром заедно с Вилхелм Райх и Херберт Маркузе спада към знаменитата тройка видни последователи на Фройд (неофройдисти), които са ляво ориентирани в по-голямата част от творчеството си и благоговеят пред комунизма и пред Карл Маркс.
Всеки един от тази тройка има своите особености, но общото между тях е съчетаването на психоанализа с марксизъм.
Може би точно затова тези автори са толкова харесвани, превеждани и издавани в страните от бившия социалистически лагер (терминът сам говори за себе си), оставащи си за дълги години посткомунистически, независимо от падането на Берлинската стена.
В България, например, Ерих Фром определено е най-издаваният ориентиран към психоанализата автор – с пълно събрание на съчиненията в единадесет луксозни дебели тома, нещо, което не се е случвало даже със самия
Зигмунд Фройд, а и с никой от гениите на литературата.
От друга страна Ерих Фром е в една доста хомогенна група заедно с Хари Стек Съливан и Карен Хорни, представяща неофройдизма, който въпреки че се основава на учението на Фройд, се развива твърде самостойно и е извън легитимността на IPA.
Ерих Фром освен с ориентацията си към марксизма и към фройдизма (в ревизиран вариант, с отхвърлени идеи за нагон, сексуалност, изтласкване и пренос), впечатлява още и с подчертания синкретизъм (от гръцкото συνκρετισμος – съединяване, свързване, в смисъл обединяване на различни, често противоречиви неща) на своите изследвания и трудове.
А освен това, на четвърто място, – и с откровенно месианския характер на цялостното фромово учение, независимо от неговата съдържателна разхвърляност и културологична еклектика.
Ерих Фром е роден във Франкфурт на Майн през 1900 г., последната година на романтичния красив ХІХ век.
Тогава е роден и Антуан дьо Сент-Екзюпери, авторът на „Малкият принц“.
През същата година Карл Лайдщайнер открива трите групи кръв – A, B и C, анархисти убиват краля на Италия Умберто І, до калифорнийския бряг е монтирана първата нефтена сонда на морското дъно, а на о-в Крит е разкопан дворецът Минос.
Семейството на Ерих Фром и по линия на баща му и по линия на майка му потомствено е ориентирано към юдаизма; много негови предци са равини.
Той е единствено дете и расте в определено юдаистка ортодоксална среда, която, освен всичко друго, е и невротизирана.
Самият Ерих Фром се самоопределя като невротик.
Отрано се запознава с религиозните учения и с религиозните текстове – Талмуда, Тората и Библията (особено пророците, пророк Исайя) – и отрано има месиански наклонности, стреми се към особена лична значимост и предизвестителство на висини.
Записва да учи право във университета в родния си град, но, неудовлетворен, напуска следването в правния факултет и се мести в Хайделберг, където следва социология.
През 1921 г. младият Ерих Фром се запознава с доста по-възрастната от него психиатърка Фрида Райхман, която после открива санаториум за млади
еврейки в Хайделберг и се ориентира към модерната тогава психоанализа на д-р Зигмунд Фройд.
През 1926 г. Ерих Фром се жени за напористата психоаналитичка.
Започва курсове в Берлинския пси- хоаналитичен институт при Теодор Райк и Ханс Захс.
Заедно с Фрида Фром-Райхман (за разлика от при нас, фамилията на съпруга е преди фамилията на бащата), която е нонконформистка, алкохоличка и твърде зависима от цигарите, се местят във Франкфурт и стават съоснователи на Южногерманския институт по психоанализа.
Ерих Фром е избран и в Института за социални изследвания, който е ориентиран към марксизма.
Бракът му не е траен; през 1931 г. той се развежда, вероятно не без основания, не знам.
Бившата му съпруга емигрира в САЩ и започва работа с Хари Стек Съливан, с когото основават психоаналитическо общество (Washington-Baltimore Psychoanalytic Society).
Ерих Фром също се мести в САЩ, отначало в Чикаго (по покана на Франц Александър), а после – в Ню Йорк.
Там контактува с Карен Хорни (анализира дъщеря ѝ, с Клара Томпсън, с Хари Съливан.
Независимо че през 1941 г. излиза първият му (и най-значим, според мен) труд „Бягство от свободата“, който веднага го прави много прочут, той не може да се наложи в американските психоаналитически среди професионално, тъй като няма медицинско образование, а освен това и не спазва задължителните правила на IPA при психоаналитичните сеанси (отказва се от кушетката, предпочита тет-а-тет лечението, ползва групова психотерапия и др.).
Жени се за втори път през 1944 г., но съпругата му Хени Гърланд умира шест години след брака.
Междувременно са публикувани и други важни трудове на Фром – „Психоанализа и етика“, „Психоанализа и религия“, „Приказки, митове, мечти“ и др.
Ерих Фром започва работа като професор в Свободния университет в Мексико сити.
В медицинския факултет създава отделение по психоанализа.
Жени се за Анис Фрийман, третата му поред съпруга.
В Мексико се утвърждава с изследванията си из мексиканските села, с преподавателската си дейност и с публикуваните си научни трудове, които са многобройни и разнообразни.
Създава Мексиканския институт по психоанализа, за гордост на мексиканците.
Даже се опитва да влезе в политиката, но здравословни проблеми заставят семейството да потърси по-спокойна среда в Европа.
И Ерих Фром заедно с третата си жена се местят в Швейцария, където живее до смъртта си.
През 1973 г. Фром публикува знаменитата си книга „Анатомия на човешката деструктивност“, а по-късно (през 1976 г.) и другия си великолепен труд „Да имаш или да бъдеш“, в който настина се проявява като месия и пророк, както си е мечтал в ранната си младост.
Харесвам тази книга!
Тя е става бестселър в областта на психологията и дълго време като литературен успех е в челото на класациите.
Ерих Фром, като че ли вече постигнал това, което иска, умира през 1980 г.
Повече какво?
Ами нищо, дами и господа, свършваме за днес.
Желая ви приятен ден и приятна вечер!