ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 59

Курс по психоанализа – лекция 59

БЯГСТВОТО ОТ СВОБОДАТА. КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ЧОВЕШКАТА ДЕСТРУКТИВНОСТ. ПРИНЦИПЪТ „ДА ИМАШ ИЛИ ДА БЪДЕШ“ В ПРИЛОЖНАТА ПСИХОАНАЛИЗА

Дами и господа,

Както е известно в марксизма, безпощадно критикуващ всичко освен себе си, една от основните тези е за отчуждението на човека в съвременното общество, като има предвид както отчуждаването на хората от плодовете на техния труд, отчуждаването от собствената им работна сила, така и антагонизма и дистанцията на хората помежду им.

За това способстват много фактори – урбанизацията, прогресът, икономически фактори, деморализацията и дехуманизацията и т.н.

По парадоксален начин даже и средствата за масова комуникация и масмедиите също способстват за относителната самота на човека, оставащ все повече с виртуални заместители на реалното човешко общуване, вместо да общува.

И нашия курс е такъв.

Отчужденият човек, според Ерих Фром, всъщност е свободен, даже прекалено свободен.

Няма реални връзки с другите, има все по-малко и по-малко задължения, не го интересуват проблемите на останалите и т.н.

Този феномен е наречен от Ерих Фром „негативна свобода“.

На практика тя е свобода, която е потискаща и от която човек иска да се освободи, да избяга.

Под бремето на свободата човекът изпитва страдания.

И не иска да е свободен по този угнетяващ го и изолиращ го от станалите хора начин.

Иска пълноценно общуване, иска да не бъде сам и изолиран.

Ерих Фром счита, че, подобно на ситуацията при невротиците, където самотата и изолацията угнетява, в обществото също има тенденции за увеличаване на страданията под бремето на свободата и това е основната черта на модерното общество.

Според Карл Маркс присвояваната печалба на експлоататора е възможна заради отчуждението на труда и резултатите му от трудещия си, заради отчуждението на хората от средствата за производство, които са частна собственост на експлоататорите.

Всичко това е основата на останалите форми на отчуждение в обществото.

Отчуждението става база за обществените отношения.

Можем ли да се избавим от отчуждението?

Според комунизма, можем, и това става със социална революция и с кръв.

Ерих Фром предлага друг, по-приемлив и по-цивилизационен път: чрез преустройство на нашия свят.

Това преустройство е от морално-хуманистичен порядък и се изразява в научаване на хората да се държат един към друг по-хуманно, да бъдат добри и отзивчиви помежду си и т.н.

В общи линии, утопичният характер на това предложение ясно се вижда.

Но Ерих Фром има и други решения.

Според него е възможно човек да избяга от свободата, и отчуждението да се победи чрез конформизъм, т.е. като човек се приспособи към другите хора и към условията за живот и се старае да е като всички.

Конформизмът е също бягство от негативната свобода.

Често той всъщност е психична защита и даже има понякога компулсивен характер.

За Ерих Фром съществуват няколко стратегии (няколко механизма, няколко пътя) чрез които може да се избяга от свободата.

Освен конформизмът, това са още:

– авторитаризмът (когато човек ползва властта), който се проявява главно по садистичен начин (садистична форма)

– мазохизмът (чрез прекалена зависимост и безпомощност);

– деструктивизмът, той е и най-разпространеният път за бягство от свободата.

Ерих Фром вижда у човека двойствена природа – в едно и също време човекът иска да бъде независим, но и да бъде свързан с другите хора, да не бъде самотен, отчужден и изолиран от тях.

Тази двойствена природа е в основата на формирането на различни социални типове характер на личността (виж таблицата към тази леция).

ТАБЛИЦА

Характерите по неговата схема, както се вижда там, са пет, като единственият позитивен характер е петият – така нареченият продуктивен тип; другите четири не са.

Да разгледаме концепцията за човешката деструктивност.

Ерих Фром излага своята концепция за деструктивната и склонна към разрушаване човешка природа в своя труд „Анатомия на човешката деструктивност“, който е написан в Швейцария.

Самата книга е твърде еклектична по съдържание, защото включва разработки на доста разнообразни теми, включително палеонтология, разсъждения за поведението на животните, знаменития обстоен психопатологически портрет на Адолф Хитлер, представен като клиничен случай на некрофилия, и др.

Очевидно е, че този труд е посветен на един от основните пътища за бягство от свободата – чрез ползването на разрушаващи и покоряващи средства.

При деструктивизма, като изпитан способ за бягство от бремето на необвързаността и за преодоляване на отчуждението, се ползва прастарата тенденция човек да увеличава чувството си за пълноценност и за собствена значимост за сметка на победата, унищожаването и покоряването на околните.

В книгата си за деструктивизма Ерих Фром разглежда подробно агресията, нейната инстинктивна природа, видовете агресия и връзката на агресията с деструктивността.

В основата на агресията стоят екзистенциалните потребности на човека, които според Фром са пет:

1.) потребност от установяване на връзки,

2.) потребност от преодоляване,

3.) потребност от корени,

4.) потребност от идентичност,

5.) потребност от система възгледи и от преданост.

Но всички те имат своите особености (виж втората таблица към настоящата лекция).

А видовете агресивност на човека според Ерих Фром са следните:

– оправдана,

– злостна,

– игрова,

– нарцистична,

– случайна и др.

Всички те са свързани с бягството от негативната свобода.

Стигнахме до принципа „Да имаш или да бъдеш“ в приложната психоанализа.

Една от последните книги на Ерих Фром, която, както казахме, го прави много известен, е „Да имаш или да бъдеш“ (на немски „Haben oder sein“).

В нея той излага своето виждане за това, че човешкият живот е управляван от два принципа: единият е „Да имаш!“, а другият – „Да бъдеш!“.

Могат да бъдат и: „Имай!“ и „Бъди!“.

Те за навлезли толкова дълбока в човешката психика, че съответните глаголи се употребяват като спомагателни и модални, т.е. с тях се образуват времена, наклонения.

В немския език миналото свършено време и миналото несвършено време при преходните глаголи се образуват чрез глагола haben (в сегашно и минало време), да имам, а непреходните ползват за същата цел глагола sein, да съм.

В български език нещата стоят също по подобен начин – „Имам да ти казвам нещо.“, „Бил съм се бил усмихнал.“…

Виждаме добре особеното значение на тези две глаголни форми.

Според Ерих Фром човек е изправен пред дилемата накъде да тръгне: по пътя на придобиването или по пътя на ставането, да имаш или да бъдеш.

Всеки избран път като че ли изисква компромиси по отношение на другия (неизбран) път, в смисъл, че този, който е избрал да има, трябва да бъде готов да понесе факта, че не може да постигне личностна значимост сам по себе си, т.е. не може да бъде, да е.

Обратно, този, който е избрал да бъде, да е, трябва да очаква проблеми с придобиването, няма да има.

Какъв е изходът?

Кое е правилното поведение на хората в тяхното битие?

В една друга своя книга – „Човекът за самия себе си“, – посветена на феноменологията на човешката душа, Ерих Фром отговаря на тези два въпроса.

Изходът, според него, е в адаптирането и в преориентацията на личността да постигне собствената си идентичност, отличимостта, разликата, в сравнение с другите.

На човека са му нужни здрави истински човешки потребности, трябват му потребности, които са свързани пряко и здраво с неговата природа.

Трябват му и ценности, които произхождат не от несъзнаваното, а от разума.

От разума!

Ясно?

Това, дами и господа, е краят на тази лекция.

Ще се видим след два дни.

Related Post

Курс по психоанализа – лекция 77Курс по психоанализа – лекция 77

НАГОНИ, ИМПУЛСИ, ИНСТИНКТИ. ПРИНЦИП НА УДОВОЛСТВИЕТО И ПРИНЦИП НА РЕАЛНОСТТА Дами и господа, Две от основните понятия на методологическия апарат на клиничната психоанализа всъщност са свързани с мотивационната сфера, с