ЛИБИДО
Дами и господа,
Както е известно, класическият фройдизъм се базира в най-голяма степен на теорията на Зигмунд Фройд за сексуалността, която той представя през 1905 г. в знаменитите си „Три студии върху теорията за сексуалността“.
Тогава, през 1905 г., това става далеч преди разработването през 1920-1924 г. на идеята за втората топика (Аз, То, Свръхаз).
И далеч след първото използване през 1895 г. на термина „либидо“ в смисъл на психично либидо в едно писмо на Фройд до Вилхелм Флис.
Самият термин либѝдо има латински произход; libido означава желание, влечение.
Libido sexualis е понятие, което уточнява, че става дума за сексуална аспирация.
За фройдизма либидото представлява енергия, сексуални сили, мощ, които произхождат от сексуалния нагон, от сексуалния инстинкт. Всяко либидо е сексуално.
Фройд не е автор на това понятие. Пръв го употребява Мориц Бенедект. Ползва го и Рихард фон Крафт-Ебинг, известен със своята „Сексуално психопатология“. Има я издадена и на български, интересно четиво!
Бенедикт свързва либидото със своята теза за втория живот (second life) на човека.
Този живот е вътрешен, скрит и потаен.
Там, вътре в него, е либидото на всеки от нас.
Употребата на термина либидо при Фройд търпи много модификации. Което е напълно обяснимо, тъй като точно тази част от фройдизма – за сексуалността – се оказва твърде сложна и спорна.
Най-дразнещото противниците на Фройд нещо във фройдизма е постулатът, че тъкмо либидото е основен определител на човешката психика.
В началото под либидо се разбира обобщената човешка сексуалност, разгледана в енергетичен ракурс в контекста на практикуването на секса.
През 1910 г. Фройд подчертава възможността за сублимирането на сексуалното желание (порив) в други дейности (обекти).
По принцип изместването на либидото, както казахме, може да е по отношение на обекта, а също така и по отношение на целта.
Но освен това, според по-късни фройдови разработки, либидото може да се разпръсне и по отношение на източника на сексуална възбуда.
Става дума за разпръскване на сексуалните влечения в различни ерогенни зони на човешкото тяло.
В този смисъл можем да видим либидото и в основата на определянето на основните стадии в психосоциалното развитие на личността по време на онтогенезата, които са свързани с тези ерогенни зони.
Върху тези стадии ще се спрем в следващата предпоследна за настоящата първа тема седма лекция.
Сублимацията на либидото може да се види в най-различни сфери – творческа, художествена, трудова, в изкуството, в емоционалния живот, войната, спорта, играта и т.н.
Впоследствие към нея се добавя детската сексуалност, а при разсъжденията си върху нарцисизма през 1914 г. (в „Отвъд принципа на удоволствието“) Фройд говори за нарцистично либидо, свързано с автоеротиката.
Либидото се свързва и с нагона към живота (Ерос), противопоставен на нагона към смъртта (Танатос).
В посмъртно издаденото си незавършено последно произведение „Очерк по психоанализа“, публикувано през 1940 г., една година след смъртта на Фройд, той определя либидото като енергия на Ерос.
Казва фразата: „цялата енергия на Ероса, която занапред ще наричаме либидо“.
Почти двадесет години след първото ползване на термина, през 1924 г., Фройд включва либидото в То като негов основен компонент и главен носител на енергия за сексуалните импулси.
За Зигмунд Фройд либидото е динамична проява на сексуалния импулс и има непременно мъжка природа, независимо дали става дума за сексуални пориви при жена или мъж.
Прави се паралел и с образа на Дявола, скрит в известен смисъл вътре в сексуалната природа на човека.
Либидото според класическия фройдизъм е в несъзнаваното, но още е в накакъв смисъл и съзнателен импулс, можем да го намерим и в Аза (вече като символи, сублимации и др.).
Либидото е в основата на Едиповия комплекс както при момчетата, така и при момичетата (Комплекс на Електра).
Освен това с либидото е свързана и самата идея за инцеста (кръвосмешението).
Според Фройд тъкмо незадоволените либидозни пориви са в основата на неврозата, на полиморфните предразположения, на сексуалните перверзии, на хомосексуалността, на бисексуалността.
Фройд даже говори за специфична нарцистична невроза у човека.
Либидото може да бъде изведено извън дадената личност чрез обекта на сексуалното желание, но може и да бъде върнато обратно във вътрешния психичен свят чрез механизма на интроверсията.
Днешната лекция, дами и господа, е по-кратка, но е много важна.
Затова е нужно да ѝ обърнете специално внимание.
Препрочетете я още веднъж, моля.
Аз приключвам за днес, ако нямате нищо против.
Желая ви успехи навсякъде!