ЖАК ЛАКАН
Дами и господа,
Жак Лакан (рожденото му име е Жак-Мари Емил, но той ползва Жак) е гордостта на френската психоанализа.
Той е един от тълкувателите на фройдизма с безспорно много големи приноси за неговото развитие.
Счита се, че Жак Лакан дава философска основа на учението за психоанализата, а освен това освобождава фройдизма от биологичната му определеност.
Основните му приноси в психоаналитичната теория са:
– теорията му за стадия на огледалото в човешката онтогенеза,
– ревизията на Втората топика,
– извеждането на речта като важен фактор за развитието на психиката,
– теорията за семейните комплекси и др.
Жак–Мари Емил Лакан е роден в Париж през първата година на Двадесетия век. Тогава е роден и джазменът Луис Армстронг. През тази година е създадена Австралийската общност, в Детройт започва серийното производство на автомобили, шведските академици връчват за пръв път Нобеловите награди, а Ойген Холандер прави първата пластична операция за подмладяване.
В семейството му (орлеански търговци на оцет и горчица) е прието към името на детето да се слага и името на Св. Богородица, но Жак Лакан с течение на времето, както казахме вече, се отказва от него.
Семейната среда е доста обичайна за онова време – бащата Алфред Лакан е под влияние на властната си съпруга Емили, която е обсебена от католицизма.
Жак Лакан учи в медицинския колеж „Станислас“ в Париж.
Увлича се от литература и от философия.
Чете Барух Спиноза знаменитата „Етика, доказана по геометричен път“ (много харесвам този труд), френските романтици, Джеймс Джойс, Марсел Пруст.
Влиза в кръг на млади интелектуалци с модерни виждания за света и за изкуството.
Стажува в болницата „Света Ана“ и под влияние на психиатъра Гаетан Клерамбо (Клерамбо е оставил на науката: Закона на Клерамбо за зависимостта на изхода на психичното страдание от възрастта на пациента и от пораженията в главния мозък; Синдрома на Клерамбо, съчетаващ идеи за величие и еротомания; Симптома на Клерамбо, представляващ ехо на собствените мисли) се насочва към психиатрията и впоследствие – към психоанализата.
През 1932 г. започва дидактичната си анализа при Рудолф Льовенщайн,който по-сетне става председател на мощната Американска психоаналитическа асоциация (ApsaA).
Анализата трае шест години.
Завършва с конфликт между двамата.
В същата година публикува дисертацията си върху случаят Еме, един случай на параноя и самонаказание.
Това е единствената книга, която Жак Лакан е написал и издал; другите му трудове са студии, статии, доклади и семинарни текстове.
Тази книга е приветствана от Салвадор Дали, Жан Кокто и други световни знаменитости.
Следващият клиничен случай на Жак Лакан – случаят на сестрите Папен, извършили жестоко престъпление – също става обект на интерес от страна на хора на изкуството: Жан Жьоне пише знаменитата си пиеса „Слугините“, а режисьорът Клод Шаброл прави разкошен филм, потърсете го и го гледайте.
През 1934 г. Жак Лакан се жени за Мари-Луиз Блонден, с която имат три деца.
Става шеф на клиниката към Медицинския факултет.
Запознава се с Жорж Батай, създал така наречения базов материализъм, с Ремон Кено и др.
Това става на семинара по феноменология на духа, воден от Александър Кожев.
Сближава се още и с Анри Валон, чиито трудове по теория на емоциите влияят по-късно на неговата концепция за стадия на огледалото.
Две години по-късно, на конгреса на IPA, предлага доклад по тази концепция.
Председателстващият Ърнест Джоунс обаче му отнема думата само след десет минути.
Жак Лакан започва да пише своя знаменит труд „От другата страна на принципа на реалността“.
Междувременно се влюбва в Силвия Маклес, съпругата на Жорж Батай.
Тя е румънска еврейка. Увлечена е по театъра и поезията, участва в театрална група заедно с превъзходния поет Жак Превер, сюрреслист.
По време на окупацията на Франция от нацистите Силвия е в така наречената „Свободна зона“, която е само за евреи.
Жак я посещава всеки две седмици.
През 1940 г. Жак Лакан попада в доста сложна ситуация: жена му е бременна, но и приятелката му Силвия, която не се е развела с Жорж Батай, също е бременна, и то не от съпруга си, а от него.
И двете раждат момиченца – Сибил и Джудит.
Много по-късно, през 1953 г., Жак Лакан решава семейните си проблеми и се жени за вече свободната Силвия Маклес.
Жак Лакан, който не е приет в психоаналитическата общност, си създава други контакти – с най-известните личности от тези години: Мартин Хайдегер, Клод Леви-Строс, Морис Мерло-Понти, Роман Якобсон и др.
Започва осъществяването на прочутите си семинари, които са 25 на брой (26-тият е мълчалив заради афазията, онемяването, на Лакан).
Имам повечето от тях, като книги.
Това става в продължение на десет години, два пъти в месеца, в една амфитеатрална зала в болницата „Света Ана“ в Париж.
Тези семинари се считат за основа на лаканианството.
Самото лаканианство се счита за една от шестте школи на фройдизма (заедно с аннафройдизма, клайнианството, Его-психологията, Self-психологията и Независимите), но, за разлика от останалите, лаканианството си има собствена реална институция – École freudienne de Paris.
Жак Лакан, казах вече, фактически написва само една книга – дисертацията си по конкретен клиничен случай, – но има огромно множество други публикации, които са с по-малък обем, но са изключително ценни и важни за психоаналитичната наука тъкмо с разнообразието си.
Работи активно в Парижкото психоаналитическо общество (SPP), а после и в Парижката фройдистка школа (EFP), където са радва на много почитатели и ученици (тези организации са много либерални в сравнение с IPA, затова).
Предлага нововъведения в технологията на провеждането на психоаналитическите сеанси.
Към края на живота си Жак Лакан е поразен от сериозни мозъчни увреждания, загубва говора си.
Умира през 1981 г. след неуспешна, уви, операция на тумор.
Това е, дами и господа, за днес.
Приятен ден!