ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 61

Курс по психоанализа – лекция 61

СТАДИЯТ НА ОГЛЕДАЛОТО. ТОПИКАТА „РЕАЛНО-ВЪОБРАЖАЕМО-СИМВОЛНО“ И РЕЧТА. СЕМЕЙНИТЕ КОМПЛЕКСИ

Дами и господа,

Почваме със Стадия на огледалото, внимавайте!

Запознавайки се основно с трудовете на големия френски психолог Анри Валон за ролята на емоциите като посредник между усещанията и социалния свят и за движещите развитието на личността фактори, които според Валон са вътрешните противоречия, напрежения и конфликти у човека, Жак Лакан възприема и по-късно прилага в своята концепция за стадия на огледалото принципа на диалектиката (по Хегел), ползван от Валон в психологията, а така също и неговите идеи за трансформацията на индивида в субект.

Анри Валон счита, че между шестия и осмия месец в онтогенезата опитът с огледалото, който представлява нещо като обряд, ритуал, вече дава на детето (бебето) представа за себе си, която му позволява да осъзнае себе си, да се самоидентифицира в реалната действителност.

Ползвайки тази идея, Жак Лакан счита, че в онтологичен план съществува специален стадий на огледалото, в който се появява субектът с неговата самоидентификация.

Това е психологически процес, който се осъществява чрез системи на подобие, точно както детето разбира и осъзнава себе си в (чрез) огледалото.

Жак Лакан обяснява специфичното възприемане на самия себе си (субект и обект в едно и също време) посредством идеята за единство на човешкото тяло.

Това единство е желано от детето в периода на ранното детство, а по-късно – и в другите възрастови периоди, тъй като представлява известно неутрализиране на постоянния, според Лакан, страх у човека от заплахата да се разпадне на фрагменти, да престане да бъде себе си. Въпросният страх според френския психоаналитик се появява в шестия месец и на подсъзнателно равнище придружава човека в целия му жизнен път оттук насетне.

Той даже се опитва да обясни стремежа на тоталитарното общество, в частност на нацизма, да установи здрава йерархия чрез този страх, който в случая е близък до охлофобията (страх от тълпата).

С други думи казано, страхът от тълпата води до желанието тя да бъде подчинена и организирана в най-висока степен, достигайки до безопасния автоматизъм на действията и до пълно покорство на Вожда (Фюрера).

Цялостната теория за стадия на огледалото включва разглеждането още на следните проблеми:

– „Аз“ и субект,

– тялото и осъзнаването му,

– образа на тялото,

– образа на двойника,

– удвоения образ,

– близнаците,

– либидо и подчинение,

– нарцисизъм,

– символика на човешкото самопознание и др.

Да видим сега и създадената от Лакан топика „Реално-Въображаемо-Символно“ и нейното отношение спрямо речта.

Жак Лакан изследва основните фройдистки постулати, включително и двете топики на Зигмунд Фройд.

Той, по типично френски маниер, възприема фройдистките тези не като догми, а като база за по-нататъшно развитие на основната идея – психоанализата.

В своята голяма студия „От другата страна на принципа на реалността“ и в своите „Съчинения“, публикувани в основаната от него поредица „Фройдистко пространство“ („Сhamp freudien“) той изследва перцептивните аспекти на формирането на Аза.

Под влияние пак на Анри Валон той установява, че това формиране става по един различен от вижданията на Зигмунд Фройд път: отначало чрез осмисляне на прехода от зрително възприятие към представа, а след това от представа към символно възприемане на самия себе си.

Съответно Втората топика на Фройд за Жак Лакан не може да не се редуцира в схема, в която участва и Реалността.

Жак Лакан въвежда в модерната психоанализа Принципа на реалността, като го включва в самото сърце на класическия фройдизъм.

Самото понятие реалност е дефинирано от Лакан като най-съкровената част от психиката, която винаги се изплъзва от словесното описание и от представната (фантазната) дейност.

Добра дефиниция!

За да опише същността на реалното в психиката на човека, Жак Лакан като човек, изкушен от философията, ползва Кантовото понятие нещото за себе си (Ding an sich).

Освен този съкровен компонент, човешката психика, както знаем, се ползва и от създадени от самата нея образи, т.е. съществува още и въображаемото, нали така?

В онтогенезата си човек непременно преминава през периоди, през които властта на образите над него е много силна.

Това става за първи път в стадия на огледалото, но впоследствие феноменът се повтаря и в други възрастови периоди – например, началото на втората година, в юношеството, а и в дълбоката старост.

Третият феномен е символното.

Това равнище не представлява сбор от символи, ползвани от дадена личност в дадено време, а е изконната потребност, която се появява в живота на човека с цел да обозначава нещата по някакъв непряко представящ ги начин, т.е. човек да ползва символи при своето възприемане на света и при своето отношение към него.

Съответно съчетанието на тези три психични неща (феномени, равнища, психични същности) представлява според Жак Лакан истинската Топика.

Изразено по формален начин, можем да кажем, че Жак Лакан променя Втората топика на Фройд в нова топика.

Това съвсем ясно се вижда на долната схема, на която фройдистката топика се заменя с лаканианска.

Важни функции в топиката на Жак Лакан играе речта, особено речта на другите, така наречената от него „Реч на другия“, която участва във формирането на символния субект.

За Жак Лакан не той, субектът, овладява и притежава реч, а речта го овладява, и го притежава него, символния субект.

Самата реч в същността си е символно нещо и предоставя най-важното за развиващата се личност – връзките със социалния свят.

Тези връзки започват още в младенческата възраст и съпровождат човек до самата му смърт.

Стигнахме до семейните комплекси.

Както казах вече на два пъти, Жак Лакан не е издал сам своя монография освен дисертацията си за случая Еме (параноя и самонаказание), но една от неговите големи студии, публикувана навремето през 1938 г., след цели 46 години, чак през 1984 г., три години след смъртта на Лакан, е оформена, редактирана и издадена в Париж от лаканианеца Жак-Ален Милер в отделна книга като монография.

Тази студия, превърнала се в посмъртно издадена монография, е „Семейните комплекси“ („Les Complexes familiaux“).

Първоначално тя е била поръчана от Анри Валон като глава в тома „Психичен живот“ на Френската енциклопедия.

По мое мнение „Семейните комплекси“, наред с публикуваните Лаканови семинари, са най-ценното в творчеството на френския психоаналитик.

Книгата е издадена и у нас преди няколко години.

„Семейните комплекси“ на Жак Лакан фактически представлява изложение на неговата теория за развитието на човека, което става в семейството, в училището и в професията.

Цялото заглавие, под което е осъществена първата публикация, е „Семейните комплекси при формирането на индивида“.

Жак Лакан е първият, който е съчетал фройдизма с психологията на развитието в съвременния смисъл на думата.

Трудът е съставен от въведение (за семейната институция) и две части:

– първата е за същността на комплекса в семейната психология,

– втората е за семейните комплекси в патологичен план.

Жак Лакан дефинира комплекса по различен начин в сравнение със Зигмунд Фройд: за него комплексът е нещо, което пресъздава известна реалност на обкръжението в особено двояко поставяне: и в сферата на несъзнаваното (като причина за грешки, сънища, сублимации, симптоми), и в сферата на обективацията (комуникация и реални отношения в социума).

Комплексите са обективирани форми, доминирани изцяло от културни (комуникативни) фактори.

А семейните комплекси касаят ролята на семейството за развитието на човека (детето) и са три:

  • Отбиване, прекъсване на най-пряката връзка с майката – кърменето;
  • Натрапване, има го в стадия на огледалото, когато се появява другият,

братът, натрапникът;

  • Едипов комплекс, който при Жак Лакан се състои от тройката „Баща, майка, дете“, като детето е поставено между бащата и майката, за разлика от мнението на Фройд.

Именно спрямо Едиповия комплекс от семейните комплекси Жак Лакан постулира своя известен принцип за годините до зрелостта: „Няма сексуално отношение!

Такова може да има само между зрял мъж и зряла жена, според него.

Жак Лакан не само отрича инстинктивната природа на комплексите, но даже противопоставя комплекса срещу инстинкта.

Комплексът в семейството просто компенсира една жизнена недостатъчност чрез регулиране на определена социална функция.

Жак Лакан изследва ролята на бащиното имаго (образът на бащата) по отношение на семейните комплекси.

Бащата често играе ролята на наставник и на учител по дързост.

Даже има интересни заключения за ролята на брата на майката (вуйчото), който е нещо като социален попечител и пазител на семейните табута и обичаи.

Сигурно ще се съгласите от личен опит с това.

Семейните комплекси имат отношение към любовта, към психозите със семеен пълнеж, към семейните неврози и др., т.е. влияят върху етиологията на психопатологичните изменения и върху най-разпространените психични страдания на личността.

Мисля да свършвам, дами и господа, това е достатъчно за лаканианството.

Довиждане!

Related Post

Курс по психоанализа – лекция 25Курс по психоанализа – лекция 25

КАРЛ АБРАХАМ Дами и господа, Карл Абрахам е признат като първият и най-виден немски психоаналитик. Психоаналитическият център в Берлин вече десетилетия наред носи неговото име – Институт „Карл Абрахам“. Той

Курс по психоанализа – лекция 71Курс по психоанализа – лекция 71

БЛАГОТВОРНИЯТ КРЪГ, ИЛИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО „ТЕОРИЯ – ПРАКТИКА“ В ПСИХОАНАЛИЗАТА Дами и господа, Фройдизмът, респективно психоанализата, възниква всъщност като клинична (медицинска) практика за справяне с психични страдания. Пътят на Зигмунд Фройд