ЕРИК ЕРИКСОН
Дами и господа,
Научното творчество на Ерих Ериксон в много голяма степен отразява неговия духовен свят, без, разбира се, това да е за сметка на анализа на
изследвания от него обект, какъвто и да е той.
А обектите на научния интерес на Ериксон са много и са разнообразни: онтогенезата, обществени и етнически феномени, кризата на младостта, психобиографии на знаменити личности, детската игра, ритуалите и др.
Тази насоченост към идентичността, към кризата на идентичността, която той вижда във всеки възрастов период, има своите корени в биографията на самия Ерик Ериксон.
Както прави впечатление, името на учения е скандинавско и буквално означава „Ерик, син на Ерик“.
Работата е там, че такъв баща с име Ерик не съществува.
Майка му, Карла Абрахамсен, бременна с него, напуска биологичния му баща – неизвестен датчанин, живеещ близо до Копенхаген, – и отива при свои близки в Германия, в Карлсруе.
Там тя ражда син, когото нарича Ерик.
Това става през 1902 г.
През тази година е създадена държавата Саудитска Арабия, срутва се камбанарията на площада „Сан Марко“ във Венеция, Куба става свободна република, в Мартиника изригва вулкан (26 000 жертви), а в Австрия Зигмунд Фройд публикува „Едиповият комплекс“.
Когато малкият полусирак (понеже е без баща) Ерик е на 4 години, майка му се омъжва за педиатъра Теодор Хомбургер, който е евреин и покрай лекарската си работа се грижи за синагогата в Карлсруе.
Причина да се запознае с майка му е самият Ерик, тъй като д-р Хомбургер го е лекувал, когато е бил на три години.
Детския лекар го осиновява и му дава името си Хомбургер.
Малкият Ерик въобще не знае кой всъщност е баща му.
Има чувството, че е евреин по линия на баща си, после смята, че майка му е с еврейски корени.
В края на краищата той приема протестантството и си сменя името (това става през 1934 г.).
Семейната среда, в която расте Ерик Хомбургер, е много благоприятна: хората около него са добронамерени, активни и умни.
Още от малък Ерик вижда с очите си лечението на деца.
Ерик Хомбургер завършва успешно гимназията в Карлсруе, като има очевидни предпочитания към изкуството.
Иска да стане художник.
Както е обичайно за онова време, преди началото на самостоятелния си живот на пълнолетен, той пътешества из Европа цяла година.
Голяма част от маршрута си през Швейцария и Алпите изминава пеш.
Дълго време пребивава в различни градове на хубавата Италия.
Води си дневник. Рисува скици.
След завръщането си в Карлсруе става учител в местното художествено училище.
После посещава Художествената академия в Мюнхен.
Отдава се на живописта и дърворезбата.
Участва в изложби заедно с известния немски експресионист Макс Бекман.
Две години живее във Флоренция – „да намери себе си“, както той сам казва.
Като художник рисува предимно портрети на деца.
На 25 години се установява във Виена като художник на свободна практика.
Неговият приятел Петер Блос, учител в американско експериментално
училище, основано от Анна Фройд, се занимава с четирите деца на американката Дороти Бърлингам.
Тя е наследница на веригата магазини „Тифани” и е много близка с Анна Фройд (двете се възприемат като близначки и са приятелки до самата смърт на Дороти през 1979 г.), близка е и със самия д-р Фройд.
Той я анализира и на практика осиновява четирите й деца, както и нея самата.
Та този Петер Блос препоръчва Ерик Хомбургер за учител в училището, запознава го с Анна Фройд, и чрез нея с психоаналитичното учение на баща ѝ, което безмерно го увлича.
Анна Фройд обръща внимание на работата на Ерик Хомбургер като педагог и му предлага безплатно (понеже е много беден) да го подготви за дидактик-психоаналитик.
В същото време той се запознава и с енергичната американка (канадка, според някои) Джоан Сърсън, която се увлича от социология и от… танци.
Двамата сключват брак през 1929 г.
Ерик Хомбургер пише статии по педагогика.
До 1933 г. изучава психоанализа при Анна Фройд и това е единственото получено от него образование след гимназията в Карлсруе.
Приет е в Виенското психоаналитическо общество (WPV).
Счита се, че е първият мъж, отдал се на детската психоанализа; преди него тя е обект на интерес само на жени-психоаналитички.
Практикува клинична психоанализа под ръководството на Хелене Дойч, Ернст Крис, Хайнц Хартман и други видни психоаналитици от фройдистката школа.
Като млад и перспективен психоаналитик, работещ в областта на детската психоанализа, а и като близък на Анна Фройд, той е поканен да преподава и да практикува детска психоанализа в Бостън, САЩ.
Напускайки Европа, 32-годишният Ерик Хомбургер си сменя името с име, което символично сякаш показва обсебилата го идея са собствената самоличност и идентичност: Ерик Ериксон.
Името внушава: „Аз съм скандинавец по произход и съм само себе си!“
В Америка първите му изследвания, в съответствие с културалистките тенденции там, са с етнопсихологически характер: проучва живота,
социалните взаимоотношения и психиката на индианци (сиукси и юроки) от различни резервати.
В Харвардския университет, в Йелския университет и на другите места, където работи, Ерик Ериксон се запознава с известни и влиятелни психолози: с Маргарет Мид, с Рут Бенедикт и даже със самия Курт Левин.
В Харвардската медицинска школа го зачисляват на докторантура, но след първата година той се отказва.
Създава изследователски център на своето име.
Впоследствие Ерик Ериксон се преориентира от детската психоанализа към юношеската психоанализа и кризата на идентичността по време на младостта.
През 1939 г. Ерик Ериксон се мести първо в Йелския университет, а после
в Калифорния и постъпва на работа в университета Бъркли, където остава 11 години.
От 1942 г. е професор по психология в този университет.
В много от трудовете си Ерик Ериксон значително се отдалечава от класически догми на ортодоксалния фройдизъм (например, за него Азът не е нито инстанция, нито е част от То; инстинктите и нагоните не са с толкова решаващи функции и т.н.), търси нови пътища и нови полета за Его-психологията.
Тази школа е от лоното на американския фройдизъм и е насочено главно към Аза (Егото, по английската психоаналитична терминология).
Тя се интересува от развитието на Аза на личността, заобикаля нагона към смъртта, вторачва се главно от съпротивите, а в психотерапията Азът на пациента се подкрепя чрез силния Аз на терапевта.
Основните представители на Аз-психологията (Его-психологията) освен Ерик Ериксон, са Хайнц Хартман, Ернст Крист, Рудолф Льовенщайн и др.
В изследванията си и в трудовете си, които Ерик Ериксон публикува, сред които е и „Детство и общество“, издадена през 1950 г. като негова първа книга, той проецира собствената си съдба по отношение на идентичността и развитието.
Тази книга го идентифицира като твърде значим представител на Аз-психологията (Его-психологията).
От 1951 г. работи в частен център за възстановителна терапия в Стокбридж, Масачузетс, а от 1960 г. се връща отново в Харвард, където работи до 1970 г.
Освен своите изследвания в областта на психоанализата на развитието, ритуализацията и др., Ерик Ериксон създава множество психобиографии на различни знаменитости – Махатма Ганди, Мартин Лутер, Адолф Хитлер, Зигмунд Фройд и др.
Това той прави след напускането на Харвард.
Най-важният, според мен, труд на Ерик Ериксон „Идентичност: младост и криза“ е публикуван през 1968 г. в Ню Йорк.
В него Ериксон представя своята концепция за психологическата същност на юношеството и младостта и идеята си за кризата на идентичността през този период.
Умира през 1994 г. като уважаван учен, предложил на света нови гледни точки и нови перспективи в приложната психоанализа.
Ето, дами и господа, вече знаете твърде много и за Ерик Ериксон.
Трябва да сте доволни.
Всичко най-хубаво днес и през следващите дни.