ВИКТОР ФРАНКЪЛ
Дами и господа,
Създателят на логотерапията Виктор Франкъл се възприема като адлерианец, независимо, че самият той, членувайки в „Обществото за индивидуална психология“, категорично се отказва от принадлежността си към адлерианството.
Но заради търсенето на жизнена линия, заради насочеността към индивидуалността на пациента и неговата екзистенция в, общо взето, почти всички изследвания и трудове на Франкъл, а и заради левите си убеждения, той определено се вписва в линията Адлер – Райх – Фром.
Неговите основни приноси в приложната психоанализа са логотерапията (особено техника за парадоксалната интенция) и предлагането на екзистенциалистки вариант на психоанализата в рамките на неговата концепция за смисъла на живота.
Виктор Франкъл е роден в еврейско семейство във Виена през 1905 г.
През тази година е роден и Жан-Пол Сартр. Германия и Франция започват военен конфликт заради Мароко, руската флота е разбита при Цушима, Айнщайн създава теорията на относителността и предлага знаменитата формула Е = mc2, а в Ню Йорк Дженаро Ломбарди открива първата пицария в Америка.
Бащата на Виктор Франкъл е чиновник. Семейство има приличен стандарт.
От малък Виктор Франкъл се ориентира към лекарската професия и показва забележителни способности в учението.
В юношеството си той се увлича от модерната за онова време тема на световните загадки. Чете Ернст Хекел (Хекел има книга „Световните загадки – човек, душа-Бог, свят“, издадена своевременно и у нас), Сьорен Киркегор, Нитше, Освалд Шпенглер и др.
Още като гимназист се запознава с фройдизма.
Показвайки самочувствие, гимназистът Виктор Франкъл пише възторжено писмо на 66-годишния Зигмунд Фройд, който му отговаря и между двамата започва кореспонденция.
Статия на 19-годишния Виктор Франкъл на тема „За мимическото потвърждаване и отричане“ е публикувана в Международния журнал по психоанализа.
Като студент по медицина във Виенския университет Виктор Франкъл се запознава с Алфред Адлер и става негов ученик.
Членува във „Виенското дружество по индивидуална психология“, но заедно с това става активист на ляво социалистическо младежко движение, ориентирано към комунизма и към… католицизма.
Тази ориентация става причина през 1927 г. за напускане на адлерианското дружество от цяла група млади хора около Франкъл и за разрива в отношенията му с Алфред Адлер.
Енергичният и талантлив Виктор Франкъл създава свой Център за консултиране на младежи (това той го прави на 23-годишна възраст), а после и Академичен съюз по медицинска психология.
С това дава да се разбере, че в психоаналитическото движение се формира нова субшкола.
Основните концептуални стожери на новото формирование са логотерапията и екзистенцанализът (ползвам термина „екзистенцанализ“, защото вече е придобил популярност).
Те, като понятия и термини, от 1930 г. са вече в научно обръщение не само в Австрия, но и в международен мащаб.
Едва ли има друг психоаналитик с толкова ранна реализация като учен и като организатор!
На 25 години Виктор Франкъл става доктор по медицина и започва работа в клиниката по невропсихология към Виенския университет.
Практикува своята психоаналитична психотерапия, която нарича „екзистенцанализ“, провежда изследвания и публикува в научната периодика разработки от областта на психологията и психоанализата.
Чете доклади и лекции пред различни аудитории.
През 1933 г. издава своята книга „Смисълът на живота“, в която съчетава психоанализата с модерните тогава екзистенциалистки идеи.
След завладяването на Австрия през 1938 г. от нацистите Виктор Франкъл и семейството му, като евреи, са поставени в огромна опасност.
Спасението му от концлагер и от крематориум е съвсем случайно – просто служител на нацистките служби, който е бивш негов пациент, го разпознава и го зачерква от списъка, проста работа.
Франкъл става служител, а после и директор на протектираната от властите Виенска ротшилдова болница, и, общо взето, се спасява.
Но това е само временно; през 1942 г. е вкаран в концлагер.
Всъщност той пребивава в четири нацистки концентрационни лагери.
Цяло чудо е, че оцелява.
А той не само оцелява, но и съумява да си води бележки и впоследствие да издаде знаменитата си книга със необичайното заглавие „… въпреки всичко нека кажем Да на живота. Преживяванията на един психолог в концентрационен лагер“.
Това е заглавието ѝ.
След войната и след освобождаването Виктор Франкъл се отдава на работа като психотерапевт и като преподавател, а и на научно творчество.
Веднага след войната (през 1946 г.) става директор на Виенската неврологична болница.
Защитава докторска степен по философия.
Оглавява Австрийското психотерапевтическо общество.
Канят го да чете лекции по логотерапия в различни университети по света.
Публикува много книги.
Освен книгата за концлагерите, това са книгите: „Време и отговорност“, „Психотерапията в практиката“, „Лекарят и душата“, „Психотерапия и екзистенциализъм“ и др.
Някои от тях са ви познати.
Въпреки пределно тежкия си през определен период живот, Виктор Франкъл доживява до достолепната 91-годишна възраст.
Умира през 1995 г. във Виена, където се е родил.
Знам, дами и господа, че много от вас харесват Виктор Франкъл.
Нека се запознаят по-обстойно с книгите му.
Довиждане!