ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 65

Курс по психоанализа – лекция 65

ЕКЗИСТЕНЦИАЛНИ МОТИВИ В ПСИХОАНАЛИЗАТА. ЛОГОТЕРАПИЯТА

Дами и господа,

С публикуването на първата книга на Виктор Франкъл „Смисълът на живота“ и с книгите, които той пише и издава след войната, се формира едно творческо наследство, което е ориентирано към екзистенциални въпроси – за живота и смъртта, за смисъла на съществуването, за ценностите в живота, за волята за смисъл (Франкъл има точно такъв труд – „Волята за смисъл“, Die Wille zum Sinn, издаден през 1972 г.), за щастието, за любовта, за съкровеното и др.

Още в младостта си той нарича своята концепция в психоаналитичната област екзистенцанализ, като има предвид и психотерапевтичната технология, която той предлага и която по-късно става известна като логотерапия.

Но според мен имаме достатъчно основание да видим два основни сегмента в неговото творчество, които взаимопроникват един в друг, но и се отличават по своята цел.

Първият от тях е именно екзистенциалисткият подход в психоанализата, който доминира, а по моему, и характеризира цялостната визия на Виктор Франкъл за дълбинната психология и за психоанализата.

Вторият сегмент е в приносът на Франкъл в областта на психотерапевтичната практика чрез предложената от него система на лечение на психични страдания, известна като логотерапия (тя ще е обект на втората част от тази лекция).

Според Виктор Франкъл човек има вродена вътрешноприсъща духовност, която няма нищо общо с инстинктите и нагоните на Фройд.

Характерно за екзистенцията на човека е чувството му за отговорност и чувството му за търсене и осъществяване на смисъл.

Съществуването на човека, неговото изживявано битие, е единствено ценното, което той притежава на този свят и което той трябва особено да почита.

Според казаното от Виктор Франкъл в неговата книга „Смисълът на живота“, осъзнаването на този факт е единственият начин, човек да се справи с мъчителните преживявания за тленността на човека, за преходността на човешкия живот.

При екзистенцанализа, или при анализа на екзистенцията, човек трябва да се схваща като екзистенциално нещо, чийто смисъл на съществуването му е въплътен в съчетанието на свободата и отговорността.

Според концепцията за екзистенцанализа на Виктор Франкъл, човешката личност е хомогенна, неделима (тук виждаме влиянието на адлерианството) и уникална, като всяка конкретна личност в своята цялост се съдържа в реалните си действия и състояния.

Освен това, всяка личност си има своите екзистенциални опции, т.е. възможностите си да прави избор, да решава каква е и каква иска да е.

Най-характерното за концепцията на Виктор Франкъл при екзистенциалистката му визия спрямо същността на личността е, че за него трите феномена – личност, смисъл и ценност – взаимопроникват един в друг, корелират помежду си, образувайки уникалността и незаменимостта на конкретния човек.

В тази концепция важни функции, според Виктор Франкъл, има съвестта, която за него е по-скоро орган за търсене на смисъл, по неговия израз.

Произходът на съвестта е трансцендентен; притежаването на съвест е трансценденталност и ни отвежда към Божественото.

Излиза, че за обясняване на човешката личност и на нейното битие, парадигмата за екзистенцията не е достатъчна, а ни трябват още и обяснения от сферата на надчовешкото, на Божественото.

Виктор Франкъл открива у много свои пациенти неосъзнавана религиозност, която го кара да търси освен душата в човешката личност, но още и духа

(Божественото) в нея.

Тук ще ви кажа дефиницията за „дух“ на Св. Августин Блажени: „Духът е душата на душата“.

Така, а сега да поговорим за логотерапията.

Известната логотерапия е развита в много трудове на Виктор Франкъл: „Теория и терапия на неврозите“, „Психотерапията в практиката“, „От психоанализа към логотерапия“ и др.

Терминът „логотерапия“ е избран от Виктор Франкъл с отчитане на по-дълбокото значение на понятието логос (на гръцки λογος – слово), не само като вербален акт, а като носител на смисъл.

За него логотерапия буквално означава терапия чрез смисъл. Запомнете това!

И не бъркайте логотерапията с логопедия!

Според Франкъл повечето психични страдания са поради фрустрации и изтласквания, като са свързани обикновено с деформации или с неудовлетвореност на потребността от смисъл, а и с проблеми при чувството за отговорност.

Той забелязва още, че почти всеки пациент, освен наличните симптоми, заради които е при психоаналитика, изпитва още страх и притеснение заради самите тях, заради това, че те са налице при него, че той ги изпитва.

При тази ситуация Виктор Франкъл предлага гениален по своята простота начин на лечение: пациентът се заставя от терапевта не само да не се страхува и срамува от своите симптоми, но и да ги иска, да ги желае, да се стреми към тях.

Например, ако човек страда от някаква фобия, той трябва да търси страха, да иска да го изпита; ако заеква, нарочно да се стреми да заеква и т.н.

Тази техника е назована от Виктор Франкъл техника на парадоксалната интенция и е една от най-използваните психотерапевтични (логотерапевтични) техники от дълги години насам.

С нея фактически симптомите „се иронизират“, по неговите думи, на Виктор Франкъл.

Другата основна техника на логотерапията на Франкъл е дерефлексията, чрез която фактически същите тези симптоми се игнорират.

Франкъл говори още и за дедемонизиране на неврозата при пациента, т.е. за елиминиране на страха (демоните) от нея.

Във връзка с идеите на екзистенцанализа логотерапията на Франкъл търси лечение чрез духа.

Той счита, че психоаналитикът-логопед е акушер на духовната личност.

С логотерапията се помага на пациентите главно да откриват смисъла на важните за тях неща и отношения, както и да постигат свободата и отговорността на собствената си персона, да коригират мирогледа си.

Освен това при логотерапията пациентът се заставя да се откаже от ролята си на „жертва на съдбата“ и да поеме инициативата за собственото си лечение в свои ръце (разбира се, с помощта на терапевта).

Тук можем да съзрем отчетливи елементи на екзистенциалната психотерапия.

Освен това логотерапията прилага и така нареченото „богодоверяване“ и в този смисъл тази психотерапевтична технология има общи черти с религиозната психотерапия.

Тук трябва още да уточним, че за Виктор Франкъл логотерапията е психиатрична методика, която според него е адекватна на съвременния социален контекст, тъй като всяко време си изисква своя психи- атрия.

Логотерапията е психиатрията на нашето време, счита Франкъл, може би с основание.

С тази констатация, дами и господа, приключваме днешната лекция.

Ще се видим пак след два дни.

Related Post

Курс по психоанализа – лекция 70Курс по психоанализа – лекция 70

СИМВОЛИКА И АРХЕТИПОВИ МОТИВИ В ПРИКАЗКИТЕ. СИМВОЛИКА И ПСИХОЛОГИЯ НА АЛХИМИЯТА. ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИРАЦИОНАЛНОТО И НА РЕЛИГИОЗНОТО По тази тема – за иносказателното и за символиката на приказките – Мари-Луиз

Курс по психоанализа – лекция 53Курс по психоанализа – лекция 53

ОБЕКТНИ ОТНОШЕНИЯ И ПРЕХОДЕН ОБЕКТ. ВЪТРЕШНАТА ПСИХИЧНА РЕАЛНОСТ СРЕЩУ ФАНТАЗИРАНЕТО. ИГРА И ВЛИЯНИЕ В КЛИНИЧНА СРЕДА Дами и господа, В своята студия „Примитивното емоционално развитие“, публикувана през 1945 г., Доналд