ФРАНСОАЗ ДОЛТО. КОНЦЕПЦИЯ ЗА ДЕТСКАТА ПСИХОАНАЛИТИЧНА ТЕРАПИЯ. ПСИХОАНАЛИЗА НА ТИЙНЕЙДЖЪРА
Дами и господа,
Днес ще чуете (прочетете) единствената лекция по темата за детската и юношеската психоанализа на Франсоаз Долто.
В курса по психоанализа само тази тема е с една лекция, другите са с по две, три, пет, даже осем, при Зигмунд Фройд, лекции.
Първо ще видим коя е Франсоаз Долто.
Психоаналитичката Франсоаз Долто след Жак Лакан е другата голяма знаменитост на френската психоанализа.
Нейните основни интереси са в областта на детската и юношеската психоаналитична терапия, в която проявява характерния за френската школа нонконформизъм и свободомислие.
Франсоаз Долто произхожда от богат парижки род във висшите слоеве на обществото.
По рождение тя е Франсоаз Марет.
Ражда се през 1908 г.
През тази година Австрия анексира Босна и Херцеговина, в Париж Мариано Фортени получава патент за плисираната пола, провъзгласена е независимостта на Царство България, а монахът Григорий Распутин става фаворит на руското царско семейство.
Бащата на Франсоаз Марет е инженер с много добри доходи.
Тя расте в охолна, консервативно-добродетелна и богобоязлива среда.
Подложена е на така нареченото „парниково възпитание“, което е с много претенции и с много забрани.
В резултат Франсоаз е с нереални представи за света, инфантилна, невежествена и неестествена.
На седемгодишна възраст, не разбирайки истинското състояние на нещата, тя се смята за годеница на вуйчо си, който е на война и бива убит на бойното поле.
Приема ролята на военна вдовица и дълго време е обсебена от съответните силни мажорни чувства.
В същото време, както всички в семейството, изпитва омраза към немците, има расистки предразсъдъци и е под силно влияние на изповядвания в рода антисемитизъм.
През 1920 г. умира по-голямата сестра на Франсоаз Марет (от рак), което допълнително усилва нейното постоянно скръбно настроение.
За това влияят още меланхолията и депресията на майка ѝ, както и спорадичните ѝ налудни пароксизми (пристъпи).
Нищо чудно няма в това, че когато е на около двадесет години, Франсоаз Марет е без професия, без идентичност, страда от тежка невроза, а вероятно и от булимия, има сексуални страхове.
Тя вижда като изход от ситуацията възможността да придобие професия и се записва да следва медицина.
Като студентка се запознава с Рене Лафорг, който се счита за основател на френското психоаналитическо движение.
По това време той е близък на Зигмунд Фройд, с когото води доста оживена кореспонденция.
С кого ли не ли е писал д-р Фройд!
Тъкмо Лафорг въвежда Франсоаз Марет в психоанализата като научна материя.
А освен това осъществява психоаналитичното ѝ лечение, което трае три години.
Това лечение е напълно успешно и от него Франсоаз Марет излиза съвсем друга жена – самоосъзната, активна, без предразсъдъци, с високо самочувствие, дай боже всекиму!
Младата французойка завързва добри контакти с други видни френски психоаналитици – Едуард Пишон, Жак Лакан (с когото стават много близки), Софи Моргенщерн, Даниел Лагаш и др.
Казват, че двойката „Лакан – Долто“ е инвертирана: в съвместната работа той проявява женски и майчински качества, а тя – мъжки и бащински, много интересно.
През 1939 г. защитава докторска дисертация по медицина на тема връзката между психоанализата и педиатрията, а след три години се омъжва за руския лекар-емигрант от Крим Борис Долто, като оттук нататък носи неговата фамилия.
С него имат три деца, ражда ги самата Франсоаз.
Франсоаз Долто участва активно във френското психоаналитическо движение след войната.
На международния конгрес в Амстердам през 1960 г. чете интересен доклад за женската сексуалност. После издава книга на тази тема.
След това се ориентира главно към детската и юношеската психоанализа.
Работи в Парижката фройдистка школа (EFP) на Жак Лакан.
Създава своя концепция за детската психоанализа, която ще разгледаме сега.
Долто публикува своите знаменити книги: „Основни етапи на детството“, „Пътят на развитието“, „Семинари по детска психоанализа“ и др.
През седемдесетте и осемдесетте години на миналия век Франсоаз Долто става най-популярната личност във френската психоанализа.
Умира от белодробна фиброза през 1988 г. в Париж.
Сега – за концепцията за детската психоаналитична терапия.
По отношение на подготовката на терапевта детската психоанализа не се отличава от психоанализата на възрастни (изискванията са едни и същи), но що се отнася до връзките на психотерапевтичната практика с други области на науката, тук виждаме значителни особености, изразяващи се във взаимодействието на психоанализата с педиатрията, с педагогиката, с детската (и юношеската) психология, с педопсихиатрията и др.
Както знаем, в IPA, а също и във Франция (SFP, SPP и др.), в областта на детската психоанализа има две основни тенденции – едната е свързана с клайнианството, а другата – с аннафройдизма.
Едната, първата, тенденция третира децата като малки възрастни и не прави голяма разлика при психоаналитичния сеанс между детето-пациент и възрастния пациент, а другата счита, че детето е по-различен обект на психоанализата – нагоново същество с крехък Аз и тепърва формиращ се
Свръхаз, и като такова, изисква съвсем други психотерапевтични методики.
В детската психоанализа доминират, както трябва да се очаква жените-психоаналитички, но все пак значим принос имат и мъже – Шандор Ференци, Аугуст Айкхорн, Доналд Уиникът, Ерик Ериксон и др.
Франсаз Долто привнася в детската психоанализа своята уникална концепция за психотерапия на деца.
Основното в нея е отчитането на спецификата на детето-пациент и подкрепянето на Аза му срещу могъщото То на нагоните и инстинктите.
Тази концепция на Франсоаз Долто е свързана с новаторските идеи на Жак Лакан, на приятелката ѝ Софи Моргенщерн, на Йожени Соколницка (между другото, странно е, но и двете тези дами се самоубиват).
Концепцията на Франсоаз Долто не се съобразява със стандартите на IPA, и по същество е с културалистки характер, независимо от това, че е работа с деца.
При психотерапевтичните сеанси Франсоаз Долто създава особена детска вселена, един особен контекст, който е съзвучен с психичните параметри на детето (подобно на идеите на Мелани Клайн, чието творчество Долто
въобще не познава).
На колоквиум през 1967 г., посветен на детските психози, Франсоаз Долто представя визията си за нуждата от включване на специфичната детска субкултура, на детското общуване, на детската лексика и на детската менталност в самия ход на психотерапевтичните сеанси.
Долто не счита за нужно в психотерапията да се ползват тълкувателни техники по отношение на детски рисунки, наблюдавани детски игри и др.
Терапията трябва да ползва познати на детето образи и герои (от приказките, от комиксите, от детските филмчета, от клиповете).
В никакъв случай не трябва да се ползват клишета, шаблони и стандартни техники, доколкото психиката (и деформацията на психиката) при всяко конкретно дете е своеобразна и уникална.
В този смисъл детската психоанализа на Франсоаз Долто наистина може да се приеме като нонконформистка терапия.
Може би и затова тя е толкова популярна във Франция, а и по света.
Стигнахме до психоанализата на тийнейджъра.
Една от най-известните книги на Франсоаз Долто е със заглавие „Каузата на юношите“, преведена у нас под друго име – „Тийнейджърите“, прочетете я.
Това е последната книга на френската психоаналитичка.
В нея тя разработва една тема, която в общи линии не е предмет на интерес в приложната психоанализа – душевността и психичните проблеми на тийнейджърите.
Самата авторка посочва, че „амбицията на тази книга е да постави истинските въпроси и да ни вдъхнови за начало на отговор“.
Според мен това е доста странно само̀ по себе си, тъй като, както знаем, точно този възрастов период, който е преходен между детството и младостта (зрялата възраст) е най-сложен от гледна точка на душевни терзания, психични сътресения, кризи и трудности на битието.
Ранимостта и чувствителноста на младите хора в този възрастов период много често стои в основата на невротични и психотични страдания, като някои от тях са придружени с твърде драматични и трагични помисли и инциденти (агресия, алиенация, суицид и т.н.).
Франсоаз Долто определя тийнейджърството като чистилище преди навлизането в младостта, а освен това, в духа на своето виждане, което често изтъква пред публика, за взаимовръзката на края и началото, на смъртта и на раждането, тя счита този период за повторно раждане.
Изследването, което прави Франсоаз Долто, за да намери основанията за психотерапевтичната практика спрямо тийнейджъри, е цялостно като никое друго по тази тема; изследват се митовете и архетипите на младостта, героите и еталоните на младите хора, младежките ритуали, поведението и плановете за бъдещето.
Самият период от онтогенезата се определя от Долто като време на изпитания.
Без никакви притеснения тя говори за необявена епидемия от самоубийства при юношите.
Изследва наркоманиите, училищните неуспехи, разбитите семейства, любовните драми.
Много интересна е огромната сравнителна таблица, в която по седем основни критерия (растеж, полово развитие, здраве и хигиена, нагласи и поведение, чувствителност, утвърждаване на личността, социални връзки) се представят основните параметри и особености във всяка една година (!) през възрастовия период от 10 години до 16 години.
Предлага нови перспективи, базирани на нов подход към душевността на младото поколение, като търси за адресат на посланията си родителите, учителите и възпитателите, обществените институции и др.
Книгата фактически е обстойно представено ръководство за психоаналитична работа с тийнейджъри и е изключително полезна за практикуващи психолози, педагози, психиатри и психоаналитици.
В нея са описани множество конкретни случаи на терапевтична практика с юноши и девойки, а освен това са дадени ясни и точни методически указания за психоанализа спрямо отделни често срещани психопатологични казуси в юношеската възраст:
– анорексия,
– сексуални проблеми,
– недодяланост,
– дисморфофобия,
– любовни страдания,
– зависимости,
– сиблинг проблеми,
– морални дефекти и др.
Темата за психоанализата на юношеството се изчерпва от Франсоаз Долто чрез многото приложения към нейния труд (седем на брой), които ни помагат да разберем още по-добре този безспорно най-труден и опасен етап в човешкия живот.
Свършихме, дами и господа, лекцията, а и темата. Стана доста бързо.
Довиждане!