ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 67

Курс по психоанализа – лекция 67

ХАНЦ КОХУТ

Дами и господа,

Както вече беше споменато, фройдизмът между 30-те и 70-те години се разделя на шест основни течения (виж четеъртата лекция „Системата на класическия фройдизъм“), сред които е и Self-психологията на Хайнц Кохут.

Тя като концепция и като методика в психоаналитичната терапия е приета и разпространена в IPA.

Основните постулати на тази теория можем да търсим освен в класическия фройдизъм, но и по линията на Шандор Ференци и Ото Ранк.

От друга страна, теорията на Хайнц Кохут е близка и принадлежи в известна степен към по-свободната (недогматична) Чикагска школа в САЩ на Франц Александър и към Американската психоаналитическа асоциация (ApsaA).

Още в самото начало на тази тема ще уточним смисъла на основното понятие Self, в който то се използва в концепцията и дава името ѝ.

Не е правилно този термин да се превежда с „Аз“, каквато е практиката у нас, тъй като в психоаналитичен контекст Азът е компонент на Втората топика и не е релевантен на замисъла на Хайнц Кохут.

Не е правилно терминът Self да се превежда и като „Его“, защото латинската дума за Аз, която се ползва по идея на Джеймс Стрейчи при превеждане на английски език на немскоезични психоаналитически трудове (на Фройд и др.), има друга конотация, а освен това Self-психологията концептуално се противопоставя на Его-психологията на Хайнц Хартман и на Ерик Ериксон.

Не трябва да смесваме (въпреки че съществува близост) self-а на Кохут със self-а в концепцията на Доналд Уудс Уиникът, който го вижда като двойствен феномен – истински (реален) и като фалшив (фантазмен).

Затова според мен е най-правилно да се ползва терминът self така, както е в английския език и то в същия смисъл, с който той се отличава там от „аз“ (на английски език I, I love you), като означава самия себе си (собствената същност, собствената самоличност).

Точно в този смисъл го използва Хайнц Кохут в неговата Self-психология.

Хайнц Кохут е от третото психоаналитическо поколение, към което се причисляват още Доналд Уудс Уиникът, Жак Лакан, Ерик Ериксон, Виктор Франкъл, Франсоаз Долто и др.

За сведение, ще припомним, че първото поколение е фактически кръгът около Зигмунд Фройд: Алфред Адлер, Шандор Ференци, Карл Густав Юнг, Карл

Абрахам, Ърнест Джоунс, Ото Ранк и др., а второто поколение психоаналитици включва Мелани Клайн, Хелене Дойч, Карен Хорни, Франц Александър, Хайнц Хартман, Анна Фройд и др.

Хайнц Кохут е роден във Виена през 1913 г., когато е роден Албер Камю.

През същата година през Панамския канал минава първият кораб, Лондонският договор прекратява Балканската война, но на Балканите започва нова война – Междусъюзническата, в Америка е публикувана първата кръстословица и първият топ 10 на песни, а супрематистът Казимир Малевич рисува знаменития си „Черен квадрат на бял фон“.

Произходът на Хайнц Кохут е еврейски.

В семейството му има музиканти.

Семейната среда по време на детството му се отличава с благопристойност и интелигентност.

Всички около него са образовани и отдадени на професията и заниманията си.

Счита се, че всъщност малкият Хайнц Кохут е бил тъжен и самотен и се е чувствал изоставен, не знам защо.

Още от малък той се ориентира към медицината и след завършване на гимназия следва във Виенския университет.

Запознава се с Аугуст Айкхорн, който го анализира.

Айкхорн е член на Виенското психоаналитическо обединение (WPV), занимава се с психоанализа на престъпници и е влюбен в Анна Фройд, дъщерята на учителя си.

По време на нацизма ръководи създадения от Матиас Гьоринг Немски институт за психологични и психотерапевтични изследвания.

Айкхорн въвежда Хайнц Кохут в психоанализата.

На 25 години Кохут се дипломира като лекар.

Това става през 1938 г.

А през същата тази година Зигмунд Фройд напуска Виена с помощта на принцеса Мари Бонапарт, тя го спасява от хитлеристите.

Без да е запознат с него официално, Хайнц Кохут го изпраща на гарата и му маха за сбогом.

Фройд му отвръща.

Това последно сбогом, казват, остава в съзнанието на бъдещия ревностен последовател на Зигмунд Фройд за цял живот.

Младият Хайнц Кохут също е принуден да напусне нацистка Австрия.

Имайки вече някаква представа за фройдизма, той отива в Чикаго.

Там се свързва с Рут Айслер-Зелке, също от Виена, която вече е в американското психоаналитично движение.

Подлага се на втора анализа при нея, а след няколко години дипломираният невролог и психиатър Хайнц Кохут влиза в Чикагския психоаналитичен институт на Франц Александър.

От 1947 г. той започва своята кариера в американската психоанализа и като автор (изследовател) и като администратор и организатор.

Стига до поста председател на Американската психоаналитическа асоциация (ApsaA) и даже до заместник-шеф на Международната психоаналитическа асоциация (IPA).

Това, в общи линии, е достатъчно доказателство за статуса на Кохут в психоаналитическите среди не само в Америка, но и в целия свят.

Между другото, за това свидетелства и прякорът му – Mister Psychoanalysis; с който е популярен навсякъде сред психоаналитиците.

С немалко самочувствие (въз основа на опита си в клинична среда) Хайнц Кохут предлага нова концепция, като неин централен термин, както вече казах, е терминът self в кохутовия му смисъл.

Фактически прави нещо, подобно на Жак Лакан, но без да се връща към устоите на класическия фройдизъм, а се насочва към нови концептуални полета.

Формулира свой вариант на психоаналитичната психотерапия, с търсене на величествения Self и ползване на нарцистичния пренос при лечението на неврозите (които за него почти винаги са свързани с нарцистична патология), и по доста приличен начин я популяризира в психоаналитическия свят.

Издава знаменитите си трудове, които представляват нещо като трилогия: „Анализ на Self-а“, „Възстановяване на Self-а“ и „Търсене на Self-а“, както и преведената на български език негова книга „How Does Analysis Cure?“, публикувана под заглавие „Как лекува анализата?“, намерете я.

През 1979 г., само две години преди смъртта си, скандализира американските психоаналитици с публикуването на статията „Двете анализи на м-р Z“, където очевидно има предвид себе си и където показва ясно всички спорни въпроси относно психоаналитичната технология на лечение.

Умира през 1981 г. от левкемия

Както очаквате, дами и господа, това е краят и на моята днешна лекция.

Трябва да си вземем довиждане.

Related Post

Курс по психоанализа – лекция 57Курс по психоанализа – лекция 57

ЕРОСЪТ СРЕЩУ РЕПРЕСИВНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. КОНЦЕПЦИЯТА НА ЕДНОМЕРНИЯ ЧОВЕК Дами и господа, У американеца с германско потекло Херберт Маркузе определено има, колкото и да е чудно, вродена склонност към „ляво“ мислене.

Курс по психоанализа – лекция 84Курс по психоанализа – лекция 84

ПРОЕКЦИЯ И ИНТРОЕКЦИЯ Дами и господа, Прието е да се счита, че проекцията у една от най-примитивните (първичните) форми на психична защита. Тя е архаична защита. Може би по-примитивно е