ХАНЦ КОХУТ
Дами и господа,
Както вече беше споменато, фройдизмът между 30-те и 70-те години се разделя на шест основни течения (виж четеъртата лекция „Системата на класическия фройдизъм“), сред които е и Self-психологията на Хайнц Кохут.
Тя като концепция и като методика в психоаналитичната терапия е приета и разпространена в IPA.
Основните постулати на тази теория можем да търсим освен в класическия фройдизъм, но и по линията на Шандор Ференци и Ото Ранк.
От друга страна, теорията на Хайнц Кохут е близка и принадлежи в известна степен към по-свободната (недогматична) Чикагска школа в САЩ на Франц Александър и към Американската психоаналитическа асоциация (ApsaA).
Още в самото начало на тази тема ще уточним смисъла на основното понятие Self, в който то се използва в концепцията и дава името ѝ.
Не е правилно този термин да се превежда с „Аз“, каквато е практиката у нас, тъй като в психоаналитичен контекст Азът е компонент на Втората топика и не е релевантен на замисъла на Хайнц Кохут.
Не е правилно терминът Self да се превежда и като „Его“, защото латинската дума за Аз, която се ползва по идея на Джеймс Стрейчи при превеждане на английски език на немскоезични психоаналитически трудове (на Фройд и др.), има друга конотация, а освен това Self-психологията концептуално се противопоставя на Его-психологията на Хайнц Хартман и на Ерик Ериксон.
Не трябва да смесваме (въпреки че съществува близост) self-а на Кохут със self-а в концепцията на Доналд Уудс Уиникът, който го вижда като двойствен феномен – истински (реален) и като фалшив (фантазмен).
Затова според мен е най-правилно да се ползва терминът self така, както е в английския език и то в същия смисъл, с който той се отличава там от „аз“ (на английски език I, I love you), като означава самия себе си (собствената същност, собствената самоличност).
Точно в този смисъл го използва Хайнц Кохут в неговата Self-психология.
Хайнц Кохут е от третото психоаналитическо поколение, към което се причисляват още Доналд Уудс Уиникът, Жак Лакан, Ерик Ериксон, Виктор Франкъл, Франсоаз Долто и др.
За сведение, ще припомним, че първото поколение е фактически кръгът около Зигмунд Фройд: Алфред Адлер, Шандор Ференци, Карл Густав Юнг, Карл
Абрахам, Ърнест Джоунс, Ото Ранк и др., а второто поколение психоаналитици включва Мелани Клайн, Хелене Дойч, Карен Хорни, Франц Александър, Хайнц Хартман, Анна Фройд и др.
Хайнц Кохут е роден във Виена през 1913 г., когато е роден Албер Камю.
През същата година през Панамския канал минава първият кораб, Лондонският договор прекратява Балканската война, но на Балканите започва нова война – Междусъюзническата, в Америка е публикувана първата кръстословица и първият топ 10 на песни, а супрематистът Казимир Малевич рисува знаменития си „Черен квадрат на бял фон“.
Произходът на Хайнц Кохут е еврейски.
В семейството му има музиканти.
Семейната среда по време на детството му се отличава с благопристойност и интелигентност.
Всички около него са образовани и отдадени на професията и заниманията си.
Счита се, че всъщност малкият Хайнц Кохут е бил тъжен и самотен и се е чувствал изоставен, не знам защо.
Още от малък той се ориентира към медицината и след завършване на гимназия следва във Виенския университет.
Запознава се с Аугуст Айкхорн, който го анализира.
Айкхорн е член на Виенското психоаналитическо обединение (WPV), занимава се с психоанализа на престъпници и е влюбен в Анна Фройд, дъщерята на учителя си.
По време на нацизма ръководи създадения от Матиас Гьоринг Немски институт за психологични и психотерапевтични изследвания.
Айкхорн въвежда Хайнц Кохут в психоанализата.
На 25 години Кохут се дипломира като лекар.
Това става през 1938 г.
А през същата тази година Зигмунд Фройд напуска Виена с помощта на принцеса Мари Бонапарт, тя го спасява от хитлеристите.
Без да е запознат с него официално, Хайнц Кохут го изпраща на гарата и му маха за сбогом.
Фройд му отвръща.
Това последно сбогом, казват, остава в съзнанието на бъдещия ревностен последовател на Зигмунд Фройд за цял живот.
Младият Хайнц Кохут също е принуден да напусне нацистка Австрия.
Имайки вече някаква представа за фройдизма, той отива в Чикаго.
Там се свързва с Рут Айслер-Зелке, също от Виена, която вече е в американското психоаналитично движение.
Подлага се на втора анализа при нея, а след няколко години дипломираният невролог и психиатър Хайнц Кохут влиза в Чикагския психоаналитичен институт на Франц Александър.
От 1947 г. той започва своята кариера в американската психоанализа и като автор (изследовател) и като администратор и организатор.
Стига до поста председател на Американската психоаналитическа асоциация (ApsaA) и даже до заместник-шеф на Международната психоаналитическа асоциация (IPA).
Това, в общи линии, е достатъчно доказателство за статуса на Кохут в психоаналитическите среди не само в Америка, но и в целия свят.
Между другото, за това свидетелства и прякорът му – Mister Psychoanalysis; с който е популярен навсякъде сред психоаналитиците.
С немалко самочувствие (въз основа на опита си в клинична среда) Хайнц Кохут предлага нова концепция, като неин централен термин, както вече казах, е терминът self в кохутовия му смисъл.
Фактически прави нещо, подобно на Жак Лакан, но без да се връща към устоите на класическия фройдизъм, а се насочва към нови концептуални полета.
Формулира свой вариант на психоаналитичната психотерапия, с търсене на величествения Self и ползване на нарцистичния пренос при лечението на неврозите (които за него почти винаги са свързани с нарцистична патология), и по доста приличен начин я популяризира в психоаналитическия свят.
Издава знаменитите си трудове, които представляват нещо като трилогия: „Анализ на Self-а“, „Възстановяване на Self-а“ и „Търсене на Self-а“, както и преведената на български език негова книга „How Does Analysis Cure?“, публикувана под заглавие „Как лекува анализата?“, намерете я.
През 1979 г., само две години преди смъртта си, скандализира американските психоаналитици с публикуването на статията „Двете анализи на м-р Z“, където очевидно има предвид себе си и където показва ясно всички спорни въпроси относно психоаналитичната технология на лечение.
Умира през 1981 г. от левкемия
Както очаквате, дами и господа, това е краят и на моята днешна лекция.
Трябва да си вземем довиждане.