МАРИ-ЛУИЗ ФОН ФРАНЦ
Дами и господа,
Родената в Германия австрийка Мари-Луиз фон Франц е тази от последователите и последователките на швейцарския психоаналитик Карл Густав Юнг, чи- ето творчество определено е с най-значим принос за развитието на юнгианството (виж четвъртата тема).
Самият Юнг, когато казват за нея, че е най- добрата от всички, потвърждава: „Да. Така е.“
Изследванията на енергичната и обаятелна юнги- анка са главно в четири области – юнгиански анализ на приказките, на алхимични текстове, на религиозни текстове и на феномена на прорицателството (гадаене- то на бъдещето) и ясновидството (което е насочено към настоящето и към миналото).
Книгите на Мари-Луиз фон Франц са четивни за по-широка публика, атрактивни, обикновено богато илюстрирани. Включват оригинални подходи към привлекателни обекти и интересни заключения.
Мари-Луиз фон Франц произхожда от аристокра- тичен род на австрийски благородници (баща ѝ е ба- рон), за което свидетелства и името ѝ.
Нейният характер е аристократичен. Основните ѝ черти са блестяща интелигентност, стоицизъм, търпе- ливост и достойнство.
Около нея винаги цари особено напрежение, тъй като обикновено превъзхожда околните с ума си.
Начинът ѝ на живот също е аристократичен. Творчеството ѝ, разбира се, – и то.
Ражда се в Мюнхен през 1915 г. В същата година се ражда известния драматург Артър Милър, германс- ки дирижабли бомбардират Париж и Лондон, силно земетресение в италианския град Авецано отнема жи- вота на 30 000 души, ампутират крака на Сара Бернар (но тя не слиза от сцената още седем години), в амери- канския щат Джорджия се създава расисткото братство „Ку-Клукс-Клан“, а Имре Калман създава „Царица- та на чардаша“.
През 1918 г. семейството на Мари-Луиз фон Франц се установява в Швейцария.
След гимназията тя става студентка по класичес- ка филология в Цюрихския университет.
Междувременно, още съвсем млада, на 18 годи- ни, се запознава с Карл Густав Юнг чрез съквартиран- тката си Барбара Хана, типична английска вече доста възрастна госпожица, която е приятелка на госпожа Ема Юнг, съпругата на психоаналитика.
Това става през 1933 г., в годината, когато нацис- тите идват на власт в Германия, а Адолф Хитлер става канцлер.
Срещата с Юнг е особено живописно предадена в едно интервю, което Мари-Луиз фон Франц дава 42 г. по-късно по Би Би Си.
Независимо от огромната разлика във възрастта, между Юнг и фон Франц се поражда много силна връзка.
Тя става най-довереният му човек, той разчита най-много на нея от всички свои близки и тя го съпровожда в неговото битие до смъртта му.
Построява си в Болинген, недалеч от имението на Юнг, дом (с кула) по проект на сина на Юнг, който е архитект, и живее постоянно в него, не го напуска до края на живота си, в близост до своя патрон.
С нея е и нейната приятелка Барбара Хана, с 24 години по-стара от нея (Юнг я нарича „анимус- хрътката“. Предложението за този дом и за това съжителство е на самия Карл Густав Юнг.
Двете приятелки в Дома с кулата, подобно на много от дамите в Женския клуб на Юнг никога не се омъжват.
Приема се, че причина за това е отдадеността им на аналитичната психология и влиянието на харизмата на техния учител.
В този кръг господства мнението, че „интелекту- алните занимания изключват щастливия брак или дори удовлетворяващия емоционален живот“.
През 1938 г. Мари-Луиз фон Франц получава швейцарско гражданство.
След като две години по-късно, през 1940 г., се дипломира успешно с докторат по класическа филология, Мари-Луиз фон Франц веднага става асистентка на професор Юнг. Той ѝ възлага специални задачи и оттук насетне разчита изключително много на нея.
Тя извършва и самостоятелни свои изследвания в областта на аналитичната (архетипната, както още я наричат в по-тесен кръг) психология. Даже може да се каже, че формира своя територия на проучвания.
Характерно за цялото ѝ творчество е, че в ника- къв момент не се поставят под съмнение, а още по- малко под критика тезите и постановките на Карл Гус- тав Юнг. Те се приемат точно такива, каквито са, и се ползват в научната работа като теоретична и методическа даденост. (По това прилича на Анна Фройд.)
През 1948 г. заедно с Юнг става съоснователка на Института „Карл Густав Юнг“ в Цюрих, в който Ма- ри-Луиз фон Франц работи повече от 20 години.
След смъртта на Юнг през 1961 г. (тогава Мари- Луиз фон Франц е 46-годишна), тя става безспорен първи авторитет в Цюрихския институт и в другите юнгиански институции и общности.
Става доайен на международното юнгианско движение.
През 1974 г. чете цикъл лекции за вълшебните приказки и тяхната роля в динамичната психология.
До края на живота си е трогателно лоялна на своя научен кумир.
В края на седемдесетте години предпочита да се оттегли и с това да разцепи и даже да разруши Цюрих- ския институт „Юнг“ само заради убедеността ѝ, че Карл Густав Юнг не би се съгласил и не би приел групови методи в психотерапевтичната работа, както предлагат настоятелно някои от членовете на Инсти- тута.
Демонстративно отказва да преподава повече и даже вече не се появява изобщо в академичните среди на юнгианците.
Това довежда Цюрихския институт до пълно фи- аско, защото Мари-Луиз фон
Франц е една от най-ярките звезди на постюнгианството (може би е наследила харизмата на Юнг) и без нея развитието му е под въпрос или поне не би могло да бъде така динамично, както се очаква.
Публикува многобройните си (повече от дваде- сет) книги, които се радват на много голям интерес.
Сред тях правят впечатление „Алхимията: въве- дение към символизма и психологията“, „Предсказване и синхронност“, „Архетипови мотиви във вълшебните приказки“, „Котката: приказка за избавлението на женското начало“, „Мъченичеството на Перпетуа“ и др.
През 1980 г. заедно с Ема Юнг издават интерес- ния труд „Легендата за Граала“, в който от юнгиански позиции анализират въпросния мит за Чашата с Христовата кръв.
Умира през 1998 г.
Какво да се прави, дами и господа, всички сме смъртни.
Това беше предпоследната лекция от този курс.
Бъдете здрави!