Курс по психоанализа – лекция 7

СТАДИИ В ПСИХОСОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА

Дами и господа,

Важен за приложната психоанализа компонент в Системата на Зигмунд Фройд е неговото виждане за развитието на психиката в онтогенетичен план (в рамките на живота на отделната персона).

Неговата концепция за динамиката на психичните процеси в протежение на човешкия живот е уникална, защото всяка от фазите на психосоциалното развитие е тясно свързана с либидото, със сексуалните влечения и аспирации, които според Фройд, както знаем, определят (детерминират) и контролират човешката психика.

Нещо повече, за него всеки от конкретните стадии има топография спрямо някоя от ерогенните зони по човешкото тяло.

Твърде странно и ексцентрично, нали?

Свързан е и се представя тъкмо чрез доминацията на определена сексуална организация – канибалска (при оралния стадий), садистична (при аналния стадий) и т.н.

Системното схващане на Зигмунд Фройд за стадиите в психосоцианото развитие за пръв път е изразено в неговия труд „Три есета върху теорията за сексуалността“, публикуван през 1915 г.

За пръв път фазите на онтогенетичното развитие не се дефинират нито като времеви етапи, нито като качествено различни периоди в развитието на интелигентността, нито като отличаващи се със сходна афективна реакция възрастови отрязъци от живота.

Фройд се базира на идеята за специфично придвижване (мигриране) с течение на времето на ерогенната доминация на определени зони от човешкото тяло, т.е. за последователно заемане от страна на тези зони (уста, анус, гениталии) на водещо място по отношение на получаваните удоволствия.

Такъв шокиращ подход не би могъл да хрумне никому извън парадигмата на психоанализата, и то в нейния класически фройдистки вариант.

В същото време този подход е твърде важен за практиката на приложната психоанализа, тъй като дава координатите на основните проблеми (и конфликти) в човешката психика на даден етап от възрастовото развитие на човека.

Според Зигмунд Фройд съществуват две модалности на организацията на либидото преди зрялата сексуалност: предгенитална и генитална.

А самата онтогенеза минава през пет стадия: орален, анален, фалически, латентен и генитален.

Те, както се вижда на втория фотос долу (на първия фотос Зигмунд Фройд е със синовете си Ернст и Жан-Мартен, по време на Първата световна война), са разположени в тези две фази: оралният стадий и аналният стадий са в предгениталната фаза, а останалите три – фалически, латентен и генитален – са в гениталната фаза, като средният от тях е по-особен, скрит, спотаен, латентен.

Според Фройд, същинските сексуално определени стадии на развитието са всъщност четири – орален, анален, фалически и генитален.

Всеки от тях е ориентиран към определена ерогенна зона – съответно устата, ануса, фалоса и преминаването към зрялата сексуалност при гениталния стадий.

В първия, най-ранния, стадий от живота на човека, в неговото младенчество, той се идентифицира с устата си.

Затова говорим за орален стадий.

Аз съм уста.

Светът – това съм аз, устата.

Първият обект на любов е майчината гърда.

Храната е всичко.

Тя засища, а самото сучене е първото силно удоволствие.

Когато гърдата е налице, аз съм щастлив, когато я няма, съм нещастен.

Раят е хранене.

Могат да ме изгонят от рая, скривайки гърдата.

Но от своя страна аз пък мога да контролирам (донякъде, защото Азът все още го няма в психичния апарат) света с плача си.

Когато плача, гърдата се появява.

Владея света, все пак.

Оралният стадий според Фройд е „канибалски стадий“, характеризира се с канибалска сексуална ориентация. Тук сексуалната активност е съвместена с функцията на устата, с яденето, поглъщането.

Устата е главен извор на удоволствие и най-важен инструмент за познание на света.

Устата служи за незабавно задоволяване на импулсите за глад и жажда.

Тук ще кажем, че през оралния стадий в психичния апарат на малкия човек сякаш е налице само То.

Младенецът се научава да си служи с устата за орална стимулация на получаването на удоволствия.

То хапе, ближе, смуче всичко, което е достъпно.

Както знаем възможно е да си създаде и трайна привичка за смучене на палеца.

Впоследствие устата се оформя като ерогенна зона, а много от сексуалните практики в младостта и в зрялата възраст, като целувката, например, включват или имитират смучене, хапане, близане и т.н.

Освен действията с устата, другите ерогенни зони според фройдизма са свързани с други действия – съответно дефекация, мастурбиране, галене и т.н.

Както знаем отделителната функция – дефекация и уриниране – е свързана с представи, норми, изисквания и наставления за ред и чистота.

Регулира се чрез механизма на погнусата и отвращението.

В същото време изхождането е може би първият творчески акт на малкия човек, когато той е сътворил нещо.

Според фройдизма вторият поред период, аналният стадий, представлява съсредоточаване на вниманието и интереса върху ануса и зоната около него.

Удоволствените преживявания са концентрирани вече там.

Дефекацията, а и волевият контрол над нея, са източник на приятни усещания.

В този стадий на онтогенезата започва и приучването към ред и чистота, актуално е така нареченото тоалетно обучение, което е първата форма на социализация на инстинктите и импулсите.

Чувства се действието на налагащи се отвън норми и изисквания.

Става ясно, че не всичко е разрешено и аплодирано от околните, напротив, някои неща са забранени и осъдителни.

Те се наказват.

В същото време в психичния апарат се формира втория основен компонент (по втората топика, помните я) – Аза.

Малкото дете се научава да се контролира, да забавя дефекацията и уринирането си.

По косвен път детето се убеждава, че все пак порицанието и похвалата зависят от него.

Самото изхвърляне на екскрементите от гледна точка на реда и чистотата, от гледна точка на отвращението и погнусата, изглежда като деструктивен акт и се свързва със садистични импулси.

Затова този стадий е наречен от Зигмунд Фройд анално-садистичен (или садо-анален).

Някой път дефекацията нарочно се задържа, за постигане на по-голямо удоволствие.

Това е проява на анален еротизъм.

Въобще сфинктерът се използва за особено редуване на задържане (което е агресивна садистична позиция) и изпразване, което е с еротични стойности.

Резултатът от цялата работа се вижда от малкото дете символично като сътворен от него специален подарък, предназначен главно за майката.

При третият стадий, фалическия стадий, детето, което обикновено е вече в средното детство (3-6 години), започва да пробва и да практикува получаването на удоволствие от стимулиране на половия си орган.

Преди фалическия стадий детето, независимо от пола си, е силно привързано към майката.

Знаем, че в по-ранните периоди то даже счита, че е едно и също нещо с нея.

По време на фалическия период, който се отнася и до двата пола, виждаме интерес, любопитство, тревога, евентуално разочарование и объркване по отношение различията в анатомичното устройство на двата пола и особено разликата в устройството и във външния вид на гениталиите, едни при момченцата, други при момиченцата.

Въпросът се свежда до централния въпрос за наличието или липсата на фалос и за преживяванията, свързани с това.

Тук трябва да кажем, че този стадий се нарича още и фалоцентричен стадий.

Налице е интерес към анатомията на другия пол.

Открива се разликата в устройството на гениталиите.

Това откритие стимулира Едиповия комплекс.

През фалическия период обаче във връзка с този комплекс се появява нови чувства и диференциране на отношението към двамата родители.

Към родителя от другия пол се изпитва привързаност и любов, а към родителя от същия пол се изпитва ревност, съперничество и в известна степен омраза.

У момчета се появява страх да не бъдат кастрирани, т.е. да не им се отнеме разликата с момичетата.

А при момичетата се появява завист заради липсата на фалос.

Обикновено противоречията на Едиповия комплекс се разрешават при момчетата чрез безсъзнателно идентифициране с бащата в поведенско, а после и в ценностно отношение, като в същото време обичта към майката се потиска.

Момичeтата, при които е налице Комплексът на Електра, обратно, потискат обичта към бащата, защото той не е достоен за обичта им, и се идентифицират напълно с майката приемайки всички типични женски ценности.

При идентификацията с родителя от същия пол възниква третият компонент на втората фройдова топика – Свръхаза.

Ето го, появи се.

След като вече е формирана трикомпонентната структура на психиката (Аз, То и Свръхаз) настъпва така нареченият латентен период.

Той трае някъде от седмата година до първите прояви на пубертета.

Характерни за този период са: потискането на еротиката и сексуалността, намаляване на интереса към тази сфера.

Намалява интереса и към собственото тяло, типичен за предходните периоди.

Интересите са насочени сега към други неща и към други (нови) дейности – учебната дейност, откриването на света, комуникациите с връстници (обикновено от същия пол), игрите, спортуването и др.

На практика сексуалността е скрита и стаена.

Затова се определя като латентна.

Раннодетската фаза на сексуалността завършва с изтласкване (потискане) на импулсите и поривите от аналната и от фалическата фаза.

Те са прогонени и натикани в несъзнаваното.

Това става толкова категорично и радикално, че напомня на остра ретроградна амнезия.

И действително, почти никой от нас впоследствие не си спомня за ранните си сексуални преживявания и е склонен даже да ги отрича.

Разбира се, в сферата на несъзнаваното тези пориви и импулси не изчезват безследно.

Те са там.

После в известен смисъл се преформират и в юношеството (през петия период) под друга, различна, форма се връщат на съзнателно ниво, за да осигурят сексуалната състоятелност на юношата или девойката.

Можем да говорим тогава за процес на усилване на идентификацията с родителя от същия пол, който често помага в реализирането на конкретните интереси на малкия човек.

Ясно е, че този стадий не е консеквентен на останалите четири стадия, обладани от сексуалността, от Ероса.

Последният стадий преди пълната сексуална зрялост и отдадеността на сексуалния живот е гениталния стадий.

Тук вече започва своето действие изключително мощният хормонален фактор.

След пубертета младият човек сякаш се събужда сексуално.

Интересът му и влечението му към еротиката, секса, различните сексуални практики, порнографията и т.н. е голям и непрекъснато се увеличава.

Тук е втория сексуален тласък на развитието на човека, който детерминира цялостния сексуален живот на човека през следващите години.

През този период, главно в края му, както знаем, се говори за юношеска хиперсексуалност.

Коитусът, особено при момчетата, се качва най-високо в ранг-листата на преживяванията.

Става безапелационният първенец като източник на удоволствия.

Ерогенните зони, които в предишните периоди са доминирали над останалите, сега вкупом отстъпват и се подчиняват на доминацията на гениталиите.

Затова периодът е наименован от Зигмунд Фройд като генитален.

Тук любовта започва да става и става сексуална, ползва гениталиите и всички ерогенни зони.

Голямата разлика е още и в търсенето на социално приемливи начини за реализиране на сексуалния нагон.

За разлика отпреди, съблюдават се определени норми при получаването на сексуално удоволствие.

Има норми на ухажване, норми на любовна игра, на любовни и сексуални взаимодействия и т.н.

Сексуалните партньори се съобразяват с правила на обществено благоприличие, което може би още повече усилва удоволствието от секса.

Спазват се забрани и табута (например, недопустимост на инцеста и др.)

Едва в този период вече става възможно хармонизирането на Аз, То и Свръхаз.

Те работят като пълноценна система.

В края на периода имаме напълно зряла в сексуално отношение особа, готова за самостоятелния си път в живота.

Мисля, че е достатъчно за днес, дами и господа.

Интересно, нали?

Довиждане!

Related Post