СИМВОЛИКА И АРХЕТИПОВИ МОТИВИ В ПРИКАЗКИТЕ. СИМВОЛИКА И ПСИХОЛОГИЯ НА АЛХИМИЯТА. ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИРАЦИОНАЛНОТО И НА РЕЛИГИОЗНОТО
По тази тема – за иносказателното и за символиката на приказките – Мари-Луиз фон Франц има около десет труда, част от които са преведени на български и са обект на подражание от нашенски автори, тъй като темата е любопитна и фриволна.
В „Архетипови мотиви във вълшебните приказки“се изследват (анализират) с методите на дълбинната психология (динамичната психология на Карл Густав Юнг) шест приказки: една на братя Грим („Сламката, Въгленчето и Бобеното зърно“) и по една вълшебна приказка от Африка, Китай, Дания, Франция и Испания.
Ползва се юнгиански подход за интерпретиране на фантазмен материал и в частност любимия на Мари-Луиз фон Франц метод на амплификацията (от латинското amplificatio – увеличаване, уголемяване), същността на който в случая е в преувеличаването на стойностите при тълкуването на самата приказка и на поведението и качествата на нейните герои.
Въпреки текстуалните и психологическите различия в приказките, Мари-Луиз фон Франц намира в тях общи тенденции, що се отнася до представянето на основни архетипи.
Ето тези основни архетипи:
– Героят,
– Принцесата,
– Бялото момиче,
– Майката,
– Момъкът,
– Господарят,
– Грозният жесток трол,
– Светият Дух,
– Магьосницата и др.
Те отвеждат ума и чувствата към колективното несъзнавано в далечното архаично минало, през много поколения назад.
В същото време се показват основни (и в много случаи съвсем непрости символи):
– обувките, скъсани от танци (които ги има и в приказките на Братя Грим и в датския фолклор),
– Златната игла (която разболява или убива),
– Гарванът (на Вотан),
– Дивите гъски (символ на късмета),
– Вятърът (проявление на Светия Дух),
– Пръчката (символ на напътстващото обективно право),
– Бикът (символ на доброто здраве и размножаването) и т.н.
В книгата ясно се виждат сходни образи, добре очертани паралели в сюжета и сякаш съществуват множество препратки и позовавания между уж автохтонните народни умотворения.
Удивително е как едни и същи образи и архетип- ни мотиви се появяват най-неочаквано в приказки на отдалечени с хиляди километри етнически общности.
В друг свой труд – „Мотиви на избавлението“, Мари-Луиз фон Франц анализира мистичния акт на избавлението (и изцелението), ритуализиран по толкова различни начини, които тя описва и интерпретира:
– бой,
– къпане,
– биене на камбани,
– разчленяване,
– обличане,
– скачане и др.
На същата тема е нейната знаменита книга „Котката: приказка за избавлението на женското начало“, в която по превъзходен начин преформира тълкуваното от една страховита румънска приказка в актуални разсъждения за същността на Женското начало.
Сочи случая, в който мъже не съществуват.
Описва какво би станало в един швейцарски пансион за момичета, наречен „Маймунска кутия“, ако въобще нямаше мъже.
Споменава даже аятолаха Хомейни като „добър пример за стремежа да се възобнови един чисто мъжки свят“ и т.н.
Специално внимание в сферата на вълшебните приказки Мари-Луиз фон Франц обръща на основните юнгиански архетипи Анимус и Анима и техните проявления в приказния фантазмен материал.
В книгата си „Анимус и Анима във вълшебните приказки“ тя показва контрасексуалните комплекси, които могат да бъдат добре осветени със светлината на символите във вълшебните приказки.
Анализирането на приказки е може би най- добрият начин за свързване на индивидуалното с колективното в сферата на човешката психика.
Друг основен обект на научните интереси на Мари-Луиз фон Франц е алхимията.
Знаем, че тази област привлича вниманието на Карл Густав Юнг и той публикува огромен труд на тази тема – „Психология и алхимия“.
В книгата си „Алхимията: въведение към символизма и психологията“ Мари-Луиз фон Франц включва девет свои лекции – по три за гръцката, за арабската алхимия и за европейската алхимия.
В труда се изследват и алхимични тайнства от древния Египет и връзките им с религията.
Авторката разкрива сакралната техника на алхимиците в доста големи подробности (книгата е и богато илюстрирана).
Под формата на въпроси и отговори се представят най-съществените неща за символите, които се ползват в алхимията.
Например, описва се Орелът като символ на Духа, описва се Паунът, символизиращ обновлението на живота, описва се Хермафродитът като символ на съюза на противоположностите, представя се така наречената Soror mystica (на латински означава жена помощничка), която работи заедно с алхимика.
Тя според юнгианското тълкуване на Мари-Луиз фон Франц просто си е неговата Анима и т.н.
Независимо от на пръв поглед еклектичния подход да се описват отделни системи от алхимични знания и техники, в крайна сметка Мари-Луиз фон Франц ни разкрива това, което всъщност са търсили всички алхимици и което е символично само по себе си: Цялостността и Емоционалния баланс.
Както във всички свои произведения, и тук швейцарската психоложка извежда на равнището на обичайното ни ежедневие най-дълбинен езотеричен материал, като го тълкува по впечатляващо интелигентен начин.
Разбираме, че символите, образите, мисловните конструкции и указанията в алхимичните текстове и в алхимичните практики също са дълбоко символни в същността си, имат стойността на архетипи.
Тъкмо затова според Мари-Луиз фон Франц всички те по различен начин често се появяват в нашето битие под формата на сънища, фантазии, рисунки, проекции, сублимации.
Както и книгите на Мари-Луиз фон Франц за символите и за архетипите във вълшебните приказки, така и трудовете и за алхимията служат (биха могли да служат) на психотерапевтичната практика при тълкуването на съновиденията и фантазиите на пациента, да ни покажат отделни страни на неговата психика, а и да ни помогнат да се доберем до нейните по-дълбинни структури, включително до личното и колективното несъзнавано.
Разбираме, че тайното изкуство на алхимията лежи в основата на развитието на личността и на нейното трансформиране от една същност в друга.
По повод творенията на Мари-Луиз фон Франц психиатърът д-р Конуел Смит казва: „Всеки, ангажиран със своето развитие, е един алхимик и тази книга е преди всичко практическо ръководство за това, което става в лабораторията на несъзнаваното“.
Добре казано!
Друго поле в научните интереси на Мари-Луиз фон Франц е смисълът, значението и проявите на ирационалните субстанции.
В различни книги тя се обръща към проблематиката на нумерологията, към психологическите параметри на времето, астрологията, хиромантията и др.
Тя се интересува от китайската Книга на промените (И Дзин), с която може да се предсказва индивидуалната съдба на всеки човек, системата на митичните карти за гадаене Таро̀ и др.
В „Предсказване и синхронност“ Мари-Луиз фон Франц ни представя по ирационален начин даже Цялостната личност – Self-а на личността, – като образ на върховен обединителен принцип, сходен с образа на Бог.
Представя ни основните пет архетипови сили:
– Смъртта,
– Огъня,
– Пустотата,
– Богатството,
– Деня.
Разглежда и важния за юнгианството принцип на синхроничността, отнасящ се до съвпадане на физическата и психичната област при синхроничното събитие, представящо ни единността на света (unus mundus).
Мари-Луиз фон Франц изследва и архетипите на числата, а освен това и на такива трансцендентни неща като „Безкрайната Последователност На Ритъма“ и др.
Засяга се и интересната и привлекателна за юнгианската динамична психология тема за шаманството и вещерството.
Разбира се, от позициите на юнгианството се изследват и модерните физични теории, включително и теорията за относителността на Алберт Айнщайн.
Третира се въпросът за антиматерията, понятието „другаде“, връщането назад във времето и т.н.
Като вярваща протестантка, Мари-Луиз фон Франц посвещава няколко свои труда на религиозни теми.
Заедно Юнг пише „Misterium conjunctionis“ („Тайната на свързването“).
Според мен, най-представителният неин труд в тази област е „Мъченичеството на Перпетуа. Психологическо тълкуване на нейните видения“. Прочетете тази книга!
В нея става дума за Света Перпетуа – африканска християнка, която е обявена през 203 г. сл. Хр. за мъченица.
Мари-Луиз фон Франц първо разглежда проблема за ортодоксалността на Self-а на мъчениците въобще, а после описва в юнгиански термини битието и преживяванията на светицата.
Най-същественото в този труд е тълкуването на виденията на Света Перпетуа, които са четири и в общи линии поднасят основните архетипи от Пантеона на юнгианството.
Тя намира сходство и паралел на редица фантазмени образи от виденията на Света Перпетуа, които са християнски в същността си, с образи и текстове на езически и гностични религиозни системи, както и с образи и текстове от алхимията и от митологията на различни народи.
Накрая Мари-Луиз фон Франц подчертава, че за нея Перпетуа изглежда като Чистия логос, защото преодолява демона на съмнението и постига смисъла и чистата, живата, истинската вяра, символизирана с клонче, което ѝ подаряват с целувка.