ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МЕТОДОЛОГИЯТА НА КЛИНИЧНАТА ПСИХОАНАЛИЗА
Дами и господа,
Припомнете си моля Благотворния кръг от схемата в първата лекция преди два дни.
Голям обем от потока „а”, течащ от теорията към практиката, представлява методологическа информация, методи, средства, инструменти и техники за прилагане в практиката на психоаналитичните концепции и знания.
В своя труд „Психоанализата като теория и метод” Зигмунд Фройд подчертава, че според него психоанализата е название на:
1.) метод за изследване на психичните процеси, които иначе остават недостъпни;
2.) метод за лекуване на невротични нарушения, който се основава върху това изследване;
3.) редица придобити по този начин психологически прозрения.
Той счита още, че от определена гледна точка психоанализата е „процедура за изследване на душевните процеси, които са почти недостъпни по друг начин”.
Тъкмо затова основната клинична дейност е всъщност анализиране на скривани и неосъзнавани психични феномени, а самата цялостна фройдистка парадигма е назована „психоанализа“.
Когато говорим за методология на психоанализата, трябва да сме наясно, че по принцип съществуват различни методологически равнища, а освен това и относително самостоятелни методологически области в научната (теоретичната) психоанализа и в приложната психоанализа.
В настоящия курс ние се интересуваме само от методите на клиничната класическа (фройдистка) психоанализа.
Според израза на Зигмунд Фройд, създадената психоаналитична методология за клинична работа (психотерапия) представлява „коперников преврат в човекознанието”, тъй като е съвсем нова и непозната, базира се на качествено различни концептуални основания и включва неизползвани досега прийоми, а освен това, също като великото откритие на Николай Коперник, нанася „космологичен удар” върху човешката самовлюбеност.
Същността на психоаналитичната методология в областта на терапията на психичните страдания и разстройства е свързана с идеите от Втората топика на Фройд (То, Аз и Свръхаз).
В нейния контекст, най-общо казано, методите на психоанализата целят превръщането на То в Аз, осъзнаване и изживяване на подсъзнателните феномени, отреагиране на емоции и афекти, споделяне на изтласкани мисли, на изплували спомени, на потиснати импулси от всякакъв характери и т.н.
Запомнете това!
Тук е необходимо да подчертаем така наречените основни стожери на психоаналитичната теория, които според класическия фройдизъм са:
- идеята за несъзнавани психични процеси;
- признаването на учението за съпротивата и изтласкването;
- фройдистката идея за сексуалността и либидото;
- идеята за Едиповия комплекс.
За тези стожери Фройд казва: „който не ги приема всичките, не трябва да се причислява към психоаналитиците”.
Те стоят в основата на психоаналитичната методология.
Тя, в най-общи линии, се отличава от всички известни методи за лечение.
Отличава се от тях и по отношението към пациента с психично страдание.
По принцип психоанализата е психотерапия и като такава си служи с психологични методи, разчитайки главно на взаимодействията и отношенията между лекувания и лекуващия.
Но за разлика от всички останали психотерапевтични методи, психоанализата е насочена към несъзнаваните феномени в психиката (подсъзнанието) на пациента.
Нейни основни задачи са както изясняването, интерпретациите и анализа на тези феномени, които са в основата на психичния проблем (страданието) на пациента, така и, главно, работата с преноса и със съпротивите, ще ги учим по- нататък, чрез които пациентът се стреми да се противопостави или да преодолее психичните си конфликти.
Разликата е в това, че при психоанализата психичните феномени при пациента не се потискат авторитарно или по какъвто и да било друг начин от психоаналитика-терапевт.
Целта на използването на психоаналитичния подход е разкриването на причините за въпросното психично страдание (или проблем) и тяхното изменение (преработка) или премахване чрез въздействие върху условията за тяхното възникване и въздействие върху пациента, нещо, което не правят, и не могат да правят, психиатрията и психиатрите.
Психоаналитичната методология включва следните основни групи методи:
- Методи на психоаналитичната диагностика (отнасят се до психиката и соматиката на пациента);
- Методи за анализ на състоянието на психиката от гледна точка на основните стожери на психоаналитичната теория;
- Психоаналитични сугестивни методи.
Към първата група спадат обичайните за клиничната практика: клиничен преглед, наблюдение, психоаналитично клинично интервю, психоаналитична беседа (разговор), психоаналитична анамнеза, психоаналитичен експеримент, оценка и др.
Втората група методи обхваща:
- анализ на травматичния опит;
- анализ на грешките;
- анализ на съпротивите;
- анализ на защитите;
- анализ на етичните феномени (съвестта);
- анализ на сънищата;
- анализ на преноса;
- анализ на контрапреноса и др.
Всичките горепосочени методи (анализи) от втората група, 14 на брой, представляват същността на психоаналитичната методология и в настоящия курс на обчение по психоаналитична терапия са разгледани в отделни лекции, от 55-та до 69-та.
Ще учим, разбира се, и методите от другите две групи, първата и третата.
Сега нещо много важно.
Тъй като в онтологичен план анализът винаги се свързва с последващ синтез, т.е. винаги сякаш е в бинарната система „анализ – синтез”, незапознатият достатъчно с теорията на психоанализата читател има чувството за недовършеност на клиничния процес, тъй като той включва единствено анализи и сякаш свършва дотук в очакване на последващ синтез.
Зигмунд Фройд изяснява този въпрос със становището си, че „при аналитично лекувания психосинтезът се осъществява без нашата намеса, автоматично и неизбежно”.
Разбрахте ли го този факт?
Третата група методи се отнасят до неизбежното сугестивно влияние в рамките на психоаналитичния процес (сеанс) на психоаналитика върху пациента за преодоляване на съпротивите, за изменение на отношението към евентуалната психотравма, за осъзнаване на определени феномени от подсъзнанието (превръщане на То в Аз), към ползваните от пациента психични защити и др.
Толкова за днес, дами и господа.
Разбрахте същността на този курс, знаете вече какво ще учим.
Довиждане!