ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 73

Курс по психоанализа – лекция 73

НЕСЪЗНАВАНО, БЕЗСЪЗНАТЕЛНО, ПОДСЪЗНАНИЕ

Дами и господа,

От тази 3-та лекция до 40-тата лекция на курса ние ще се запознаваме с подредения (организирания) регистър от основните понятия на клиничната психоанализа, които в същото време са компоненти (елементи, съставки) на методологията на психоаналитичната терапия.

Част от тях се използват и в социалната психонализа, която засега остава извън интереса ни.

На практика, в общи линии, да го кажа по друг начин, ще разгледаме достатъчно обстойно елементите на психоаналитичната методологическа парадигма в нейния цялостен вид, тъй като всички те съставляват скелета на психоанализата при нейната клинична употреба.

Тези основни понятия според различните концепции (школи, учения) имат различна роля в практиката на клиничната психоанализа.

Някои могат да бъдат подценявани (даже отричани) от отделни концепции.

Други, напротив, да бъдат натоварвани с повече функции.

А трети да бъдат изведени на позиции с изключителен статус в клиничната работа и т.н.

В първия курс „Концептуални основания на приложната психоанализа“ на настоящото обучение по психоанализа (вижте двете книги с лекциите от този първи курс) редица основни понятия (елементи) са показани в теоретичен план в контекста на съответната концепция (школа).

В тази лекция и в следващите до 40-тата ние се интересуваме от чисто приложните (клиничните) аспекти на основните понятия в областта на дълбинната психоанализа, които се ползват от психоаналитика в клиничната му практика.

Представени са общо 38 основни понятия, които са с най-голямо значение за целите на обучението (на курса).

Голямото мнозинство от понятията са със смисъла, който влага в тях класическият фройдизъм, често дефинициите са на самия Зигмунд Фройд, т.е. същността им от гледна точка на психоанализата е описа- на според сравнително по-фундаментален (общозначим) начин.

В същото време аз ви предлагам и някои основни понятия на юнгианството, на адлерианската индивидуална психология, някои неофройдистки понятия (на Карен Хорни, на Жак Лакан, например) и др., без които е трудно да си представим съвременното състояние на клиничната психоанализа.

Почваме с понятията „несъзнавано“, „безсъзнателно“ и „подсъзнание“.

Както посочва създателят на психоанализата Зигмунд Фройд, в основата на неговото учение стои идеята за съществуването в човешката психика на несъзнавано.

По принцип несъзнавано (das Unbewüsste, unbewüsst) е термин, който по форма е и съществително име и прилагателно име. Представката „не” (на немски префиксът „un”) ни внушава отрицание, липса, отсъс- твие.

За клиничната психоанализа несъзнаваното е нещо, което не е обект на съзнанието в човешката психика, в частност на психиката на пациента.

Сходен смисъл има и понятието безсъзнателно, но все пак можем да видим в него малко по-различен смисъл в сравнение с термина несъзнавано.

Докато за несъзнаваното у нас се формира представа, че то, след като не е съзнавано, е извън съзнанието (нещото не е вътре в съзнанието), то при безсъзнателното се акцентира сякаш на факта, че вътре в самото нещо липсва съзнание, то е без съзнание, няма го съзнанието в него.

Безсъзнателното нещо притежава качеството да е без съзнание.

Терминът несъзнавано (както впрочем и терминът безсъзнателно) има два смисъла.

Първо, това нещо, за което става дума, има качеството да не е в съзнанието на определен човек.

Всяко нещо, каквото и да е то, може, по едни или други причини, да е несъзнавано (unbewüsst, unconcious), т.е. да притежава това качество, показващо отсъствие в рамките на нечие съзнание.

Като прилагателно терминът „несъзнавано” ни сочи единствено това отсъствие, и нищо повече.

Термините „несъзнаван” „несъзнавана” „несъзнавано” „несъзнавани” ни показват какви са в този аспект определени неща.

Второ, от друга гледна точка, вече като съществително име (а не като качество, както е при прилагателното несъзнавано, (unbewüsst, unconcious), несъзнаваното (das Unbewüsste, the Unconcious) е самото нещо, което го няма, което липсва в съзнанието (или нещото, в което няма съзнание), но което, поради факта, че съществува (нали става дума за съществително име – част на речта, с която по дефиниция се именува материален или нематериален обект от действителността), би трябвало да е на друго място, след като не е в съзнанието.

Зигмунд Фройд посочва това място. То е под, отдолу, на съзнанието и се нарича подсъзнание.

Подсъзнанието (Unterbewusste) е понятие с топически пълнеж, т.е. то предполага (изисква) топика, определяне на място в дадена система. Спомнете си двете топики на Зигмунд Фройд които учихме миналата година в 4-тата лекция на предходния първи курс по психоанализа.

Фройд не счита, по неговите думи, ползването на това понятие подсъзнание за оправдано.

В Първата топика подсъзнанието е дълбинен пласт от психиката, който е под предсъзнанието и много дълбоко под съзнанието.

Подсъзнанието изглежда в този смисъл като поле (ниво, слой, сцена), в което са разположени несъзнаваните (но съществуващи) психични неща.

Ползва се и понятието подсъзнавано, което е прилагателно и показва съответното качество, нещото да е в подсъзнанието, или то, в сравнение със съзнанието и предсъзнанието като пласт в Първата топика, да е под тях двете.

За нас подсъзнавано и несъзнавано са синоними.

Зигмунд Фройд ползва в Първата топика само понятието несъзнавано (unbewüsst) и то само като прилагателно, с което се определят нещата, които се намират в пласта на несъзнаваното, под предсъзнанието и под съзнанието.

Ще уточним, че при по-широко тълкуване на понятието „несъзнавано”, както това прави отначало Зигмунд Фройд, преди да стигне до идеята за два вида несъзнавано, към него може да се причисли и предсъзнанието, което в същността си е извън съзнанието.

В този смисъл на несъзнаваното, както и на подсъзнанието, според Фройд може да се гледа като на инстанция или даже като на система, която включва в себе си неща, които не са в другите две системи (другите два пласта) на първата топика – предсъзнанието и съзнанието.

За практикуващия психотерапия психоаналитик е от съществено значение ползването на понятието несъзнавано с ясни и точни разбирания за неговото съдържание.

Трябват отговори на следните въпроси:

* Какво включва несъзнаваното?

* Има ли се предвид предсъзнателният пласт по Първата топика?

* Идентифицира ли се съдържанието на несъзнаваното при конкретния случай само с изтласкани от цензурата неща или се счита, че изтласканото е част от несъзнаваното?

* Какво е конкретно съдържанието на несъзнаваното – нагони, инстинкти, „пълномощници” на нагоните, фантазии, сценарии, „мотиви на желанието”, пориви и др.?

* Какво е сексуалното (либидозното) участие в съвкупността на несъзнаваните неща при конкретния пациент?

* Налице ли са инвазии (по К. Г. Юнг), скрити спомени, невротични потребности (по Карен Хорни) и т.н.?

Често несъзнаваното се вижда като детското (детинското) у пациента.

Това е така, защото обособяването на несъзнаваното от съзнанието става първо в детството чрез механизмите на изтласкването.

Фройд отъждествява (преди създаването на Втората топика с То, Аз и Свръхаз) несъзнаваното с изтласканото, схващайки го главно като филогенетичен феномен с вродени стойности, който съставя ядрото на несъзнаваното.

Тази идея по-късно развива Карл Густав Юнг с неговата категория колективно несъзнавано (виж ІV-та тема за юнгианството в първата книга с лекции от пъреия курс).

В практиката на психоаналитика несъзнаваното е удобно да се разглежда като съвкупност от „представители на нагона”, според терминологията, която из- ползва Зигмунд Фройд в своята знаменита студия „Несъзнаваното”, публикувана през 1915 г.

За обозначаване на несъзнаваното в класическия фройдизъм се използва и понятието „пратeник на представите“ (der Vorstellungrepräsentant), известно още и като представител на представа.

Тук е важно да се отчита фактът, че въпросните феномени, изразени чрез горните понятия, не са инертни и пасивни, а, напротив, са натоварени с енергия и имат своеобразна латентна активност.

Важно е още да знаем, че само изучавайки досконално, в пълни подробности, отделните компоненти в системата на несъзнаваното у пациента, можем да разберем общите свойства и характеристики на несъзнаваното при него, които са ни нужни при терапията.

От несъзнаваното съвсем естествено е психоаналитикът да премине към търсене на характеристиките на елементите от Втората топика на Фройд, за които ще говорим в следващата лекция.

Накрая, дами и господа, ще ви обърна вниманието към важността на казаното днес.

Разбирате, че цялата психоаналитична психотерапия се базира на тези току-що разгледани от нас понятия.

Прочетете още поне два пъти тази лекция.

Довиждане до неделя!

Related Post

Курс по психоанализа – лекция 12Курс по психоанализа – лекция 12

ЧУВСТВО ЗА ОБЩНОСТ, КОМПЕНСАЦИЯ, ЖИЗНЕН СТИЛ Дами и господа, Типичното адлерианско понятие „Чувство за общност“, на немски Gemeinschaftsgefühl, е натоварено с важни функции в индивидуалната психология. По принцип тя, индивидуалната