ПСИХОТРАВМА, ТРАВМА НА РАЖДАНЕТО
Дами и господа,
Операционалното понятие психотравма, погледнато най-общо, има две основни значения.
Първото е в смисъл нарушаване на функциите на нещо вследствие действието на определени агенти, т.е. повреда, рана (самата дума произхожда от гръцкото τραυμα, което се превежда като рана, нараняване).
Другото (преносното) значение е в смисъл болезнено място.
В психоаналитичната терапия психотравмата очевидно се отнася до феномени, касаещи психиката на пациента, а терминът се използва за названия на нарушения, повреди, в нормалното функциониране на човешката психика, пораждащи страдание, неадекватност или дискомфорт.
Психотравмата може да бъде (и най-често е) причина за неврози и за други психични проблеми и заболявания.
Психотравмите са вследствие на твърде силно въздействали върху психиката фактори, които могат да бъдат както с вътрешноличностен характер (конфликти на Аза със Свръхаза, непомерен натиск на То и др.), така и външни въздействия от страна на заобикалящата реалност.
Самата психотравма е едновременно остатък от въпросните вече минали въздействия и конфликти (те не са отминали окончателно, все още въздействат) и следа (стигма, белег, резултат) от тях върху психиката на пациента.
И в двете си качества психотравмата става (или може да стане) основа на психичен проблем, отнасящ се до структурата на психиката, до функционирането ѝ, до нейното развитие и т.н.
Разбира се, всичко това се отразява върху поведението на пациента и влияе върху отношенията му с различни (включително и социални) обекти от действителността.
За класическата психоанализа (по Зигмунд Фройд) психотравмата е много силно (с „абсолютна сила“, казва той) и сравнително кратко афективно преживяване, което завладява личността и пречи на нейното нормално битие.
Тя е неприемливо за пациента събитие, често пъти свързано с насилие, нерядко от сексуално естество, което въпреки всичко се е състояло.
Характерно за травмата е, че това събитие от психологическа гледна точка е твърде силно и интензивно, с разтърсващи личността въздействия и с наличие на прекомерна възбуда, страхове, отрицателни преживявания (чувства и емоции) и остатъчна тревожност.
Според класическото обяснение на Фройд в неговия труд „Отвъд принципа на удоволствието“ травматично е това, което пробива защитата на психиката на личността от външните дразнения и беди.
За Фройд травмата в психиката е пробив.
И е пряко свързана със защитите.
Освен всичко друго психотравмата води със себе си и патогенни последствия.
Травмата ражда патология.
Психотравмата е определящо условие за невроза, както вече казах.
Пациентът е невротичен, защото е психично травмиран.
Друга особеност при психотравмата е невъзможността на личността да реагира по адекватен начин на психотравмената ситуация, невъзможността да се справи с бедата (конфликта) в нейната основа.
Пациентът с психотравма не може нито да я овладее, нито да я преработи психично.
Не може да я осъзнае, не може да я анализира обективно, не може да ѝ се противопостави по ефективен начин.
Не може нищо!
Зигмунд Фройд говори за „психичен травматизъм“ и за психични травматизми, които са сравними със самата ситуация, която ги е породила.
Тоест травмата освен себе си е още и сцената, на която тя самата се е състояла, ако ме разбирате какво ви казвам.
Освобождаването от преживяването на травмата е трудно или невъзможно.
Следват повреди и нарушения на нормалното функциониране на психиката и съответно поведенски деформации от всякакъв вид. Не ми се миси докъде може да се стигне.
Фройдизмът счита, че обичайният произход на психотравмата е сексуален; тя е свързана с конфликт между либидото и неговото отричане (натиск върху него) от страна на външни или вътрешни фактори.
В психоаналитичната клинична практика обикновено психотравмата се търси в неестествени сексуални преживявания на пациента в детството, като, разбира се, може да бъде и от друго естество, в други психични полета, освен сексуалното, и да е свързана друг възрастов период на пациента.
Също така психоаналитикът в своята практика трябва да е наясно с възможността за опасното фиксиране върху травмата (травматична фиксация), при което срещаме закрепване като нагласа (атитюд), като болезнено привързване (с невъзможност за откъсване) върху травматичното събитие или върху травматичния период от миналото.
Тази фиксация (нагласа, да го кажем) уврежда възприемането на реалната действителност, тя вече за пажиента не е такава, каквато е.
Пречи на проявяването на интерес и на разбирането на настоящето и бъдещето.
Всички те в светлината на психотравмата изглеждат чужди, губят истинското си значение и стойност.
Фиксирането върху психотравмата, запомнете, е ярка съществена черта на почти всяка невроза.
За клиничната практика е от значение да се установи както същността и развитието на психотравмата, така и нейните причини извън или вътре в личността на пациента.
Обикновено се има предвид схемата, която виждате долу.
Сексуалната конституция (архаичните преживявания) на личността заедно с преживявания в детството определят предразположеност вследствие либидозната фиксация.
Когато тя се съчетае с актуално (може и случайно) травматично преживяване, резултатът е травматична невроза, която е обичайният повод за търсене на психотерапевтична помощ.
Азът е „залят“ от автоматичната тревожност на психотравмената ситуация, а освен това е атакуван и отвътре от прекомерната възбуда.
Защитите не са достатъчни и настъпва въпросния „травмен пробив“, за който говори Зигмунд Фройд.
Проблемът при психотравмата се състои в това, че пациентът не може да се справи сам със собственото си състояние; не може да възприеме и да „преработи“ психотравмената ситуация и самата травма на психиката.
Освен това следва да се установи каква е психотравмата – дали е остра, дали е акутна (скоротечна), дали е хроническа, дали е задълбочаваща се, дали е отшумяеаща. какъв е обхватът ѝ , дали е силна, дали е слаба и т.н.
Още Фройд преди стотина години и повече е забелязал, че човек рязко среща една и само една отделна травма.
Обикновено в клиничната практика при пациента срещаме серия от травми. Серия.
Този феномен в психоанализата се нарича „повторение“ и визира цял негативен ред от травмиращи събития (травми).
Психотравмата може да доведе както психични, така и соматични проблеми на пациента.
Редица, ако не и повечето, психосоматични страдания се дължат на неизлекувани психотравми.
Особен интерес проявява класическият фройдизъм към раждането, което Фройд счита за изначалната травма в живота на човека.
Травмата на раждането се приема като прототип на следващите евентуални психотравми в човешкото битие.
Самото раждане се схваща в психоаналитичната теория като източник и праобраз на страховете и тревогите на личността.
Въпросът е доразработен от последователите на Фройд – Ото Ранк, Карен Хорни и др.
В своя труд „Травмата на раждането и нейното значение за психоанализата“ д-р Ранк подробно анализира неизбежния за никого от хората първи и най-дълбинен травматичен опит, свързан с болезненото появяване на всеки един от нас на белия свят.
В теорията на Ото Ранк травмата на раждането е фактически най-важният елемент на психичното развитие и е основата на всички последващи тревоги, страхове и неврози, които могат да се появят в онтогенезата на отделната личност.
За Ото Ранк тази травма е съчетана с желанието за връщане на „вътреутробния рай“, по неговия израз.
Това желание е основната сила, която управлява психичния живот на всеки индивид, според немския психоаналитик.
Всички неврози, по мнението на Ранк, могат да се идентифицират като произхождащи или свързани с травмата на раждането.
Респективно тяхното лечение не е нищо друго освен психоаналитично реставриране на тази травма и даване възможност на клиента да я осъзнае и да я приеме.
По подобен начин стоят нещата и с идеите на неофройдистката Карен Хорни в тази област.
Според нейната теория тъкмо травмата на раждането поражда основополагащата „базална тревожност“, която оттук нататък съпровожда постоянно човека и определя в най-голяма степен всичко, което се случва в неговия психичен живот.
Още по темата може да намерите в 37-та лекция от предишния първи курс, 17-27 стр. във втората книга с лекции.
Повечето от психичните проблеми и страдания на човека имат за своя основа базалната тревожност и се явяват нейни агенти в битието на личността.
Съответно лечението и превенцията на тези проблеми и страдания трябва да отчита непременно и травмиращото раждане и неговите психични последствия.
Дами и господа, свършихме лекцията за една много модерна напоследък тема – за психотравмата.
Надявам се да сте доволни.
Чакам ви след два дни.