ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 79

Курс по психоанализа – лекция 79

КОМПЛЕКСИ, ЕДИПОВ КОМПЛЕКС, КАСТРАЦИОНЕН КОМПЛЕКС

Дами и господа,

В психоанализата комплексът се схваща като група устойчиви и дълготрайни чувства и силно емоционално обагрени мисли, желания, стремежи и подтици, които са изтласкани в подсъзнанието, но въпреки това влияят върху състоянието и поведението на личността, организират я, формират нейните афекти и определят действията и дейността ѝ.

Със самото понятие комплекс (от латинското complexus – обхващане) в психологията се обозначава съчетание (констелация) на представи, идеи, афекти, образи и др., които са обединени около определено силно и дълбоко преживяване.

По дефиниция комплексът (complex) е организирана съвкупност от афектни феномени, формира се в ранното детство.

Терминът е въведен от Ойген Блойлер.

После го употребява и Зигмунд Фройд, главно при Едиповия комплекс и при Кастрационния комплекс.

Много го ползва Карл Густав Юнг, благодарение на когото този термин става много популярен.

Ползва го и Алфред Адлер.

Можем да кажем, че като използване в клиничната психоаналитична практика, а особено на битово и лаическо равнище, този термин е изключително популярен и се употребява изненадващо много.

Комплексите могат да бъдат най-различни: за малоценност, за надценяване, за отмъщение, за преследване, сексуални комплекси, Едипов комплекс, Кастрационен комплекс, Комплекс на Електра, Давидов Комплекс, Помпеев Комплекс, Комплекс за власт и др.

Бързам да ви кажа, че за анализ на комплексите в терапевтичната практика ще говорим специално и обстойно в 66-тата лекция на настоящия курс.

„Комплекс“ като израз се среща най-често в словесното съчетание „комплекс за малоценност“ (complex of inferiority), който е един от най-разпространените комплекси.

Той представлява съвкупност от мисли, представи, преживявания, нагласи и поведение (постъпки), в които доминира под явен или под прикрит в една или друга степен вид, или напълно, чувство за самоподценяване и непълноценност.

Алфред Адлер свързва този комплекс с чувството за малоценност (вижте повече в 11-тата лекция от предишния курс „Концептуални основания на приложната психоанализа“), което според него е с големи етиологически стойности, т.е. стои в основата (пораждането, етиологията) на много психични проблеми и страдания.

Зигмунд Фройд не споделя етиологическите виждания на Адлер; според него чувството за малоценност (респективно, комплексът за малоценност) е по-скоро симптом, а не причина за психопатология.

Не знам кой от двамата е прав.

Обикновено комплексът за малоценност има своите основания в различни реални или мними (въображаеми) дефекти и несъстоятелности на пациента.

Човекът с комплекси за малоценност най-често е с болезнени преживявания, изолиран от околните, с неадекватно поведение и със склонност към неуместни (и гротескни) постъпки.

Знаменитият Едипов комплекс на Фройд носи името си от трагедията „Едип цар“ на Софокъл.

Между другото името на царя – Οιδιρους – на гръцки език означава „с подпухнали крака“, „подпухналокрак“.

Та този цар убива баща си и се оженва на майка си Йокаста и осъществява инцест, без да знае, че тя го е родила.

После, разбирайки истината, се самоослепява, избожда си очите.

Зигмунд Фройд не разработва напълно въпроса за комплексите.

Той ползва, пак подчертавам, термина „комплекс“ само по отношение на Едиповия комплекс и на Кастрационния комплекс.

Но идеята за Едиповия комплекс е централна и фундаментална за класическата психоанализа и е едно от най-важните понятия-компоненти на методологическия апарат на клиничната психоанализа и терапия.

Едиповият комплекс, по класическите психоаналитични виждания, се проявява в детството, по-точно – във фалическия стадий (от 3 до 6 години).

Касае както момчетата, така и момичетата.

Този комплекс е джендърен феномен и се характеризира с бинарното (двойственото) отношение на детето към родителите от двата пола – към майка си и към баща си.

В едно и също време малкият човек обича и мрази всеки един от тях.

Идентифицира се с родителя от своя пол и в същото време се страхува от него.

Не може без съответния родител, а пък в редица случаи иска даже смъртта му и т.н.

Малкото момче изпитва силни любовни, даже сексуални, желания спрямо майка си.

Иска да бъде негова, и само негова, да я притежава във всякакъв смисъл, включително и сексуален.

В същото време съвсем естествено изпитва ревност към баща си; схваща го като най-сериозния си съперник.

Изпитва към него омраза, която често може да води към агресия.

Момчето се стреми да се идентифицира с баща си, да бъде като него, да изглежда като него, да заеме неговото място в отношенията с майката.

При това малкият човек разбира, че всичко това е невъзможно.

Чувства, че е забранено, че не бива и не трябва.

Това именно го прави агресивен (а понякога и хистероиден).

На практика момчето изпитва истинска трагична любов с всичките ѝ основни характеристики: отдаденост, страсти, яростна ревност, гняв и омраза към съперника (бащата), любовни копнежи и мъки, любовна еуфория и др.

Освен всичко друго, тази любов е инцестна, ergo табуирана, осъдителна.

Което само по себе си я прави още по-силна, а преживяванията – по-драматични и много по-ярки.

Във възгледите на фройдизма човек е бисексуално същество; във всеки има Анима и Анимус, независимо от какъв пол е самият той.

Въпросът е кое – дали женскостта или мъжкостта – ще доминират и ще оформят психичния облик, поведението и общата сексуална ориентация на личността.

Този факт прави възможна и друга картина, друго съчетание от нагласи и преживявания, което в психоанализата се нарича Обърнат Едип (или Негативен Едип).

Същност на това второ проявление на Едиповия феномен е следната: момчето чувства обич, любов (на практика хомосексуална) и силна привързаност към баща си, а едновременно с това (и поради това) – ревност и съответната омраза спрямо майката, като към съперница в любовта. Разбирате ли?

На практика имаме две позиции – негативна и позитивна – към родителя от същия пол.

Имаме две коренно различни нагласи към двойката родители.

Имаме две групи еднакви по сила, но различни по обект, преживявания.

Всичко това – Едип и Обърнат Едип – изгражда пълния Едип, дава представа за цялостната същност на Едиповия комплекс.

Разбира се, Едиповият комплекс съществува и функционира и при децата от женски пол, при момичетата.

И при тях има едипови (инцестни) преживявания и нагласи.

Зигмунд Фройд не ползва друг специален термин за него (знаем за фалоцентризма и за игнорирането на женската сексуалност в класическия фройдизъм), но по-късно този комплекс става популярен Комплекс на Електра.

Известният интерпретиран в едноименните трагедии на Софокъл и Еврипид и в трилогията „Орестия“ на Есхил мит за Електра, която, изпитвайки силна обич към баща си цар Агамемнон, заради него заедно с брат си Орест убива майка си Клитемнестра, се ползва по същата схема, както Едиповият комплекс.

Същността на Комплекса на Електра е следната: откривайки липсата на пенис (това става някъде между втората и третата година), момичето изпитва силни чувства за малоценност и завижда на момчетата за наличието на пенис у тях.

Започва да изпитва и силна привързаност към бащата, която включва възхищение и завист.

Обратно, към майката, която има същия дефект като момичето (няма пенис) се изпитват негативни чувства, а освен това майката се явява и съперница при любовните отношения на момичето спрямо бащата.

Формират се чувства на обич и прекомерна привързаност (любов) съм бащата и омраза и враждебност към майката.

Възможен е и обратен Комплекс на Електра: прекомерна любов към майката и враждебност към бащата като съперник в тази любов.

При феномена на обратния Комплекс на Електра можем да очакваме доминиране на мъжкостта (маскулинността) у момичето и склонност към момчешки игри, момчешко поведение, евентуална нехетеросексуална ориентация по-нататък и др.

В двата случая – и при момчетата и при момичетата – непременно с Едиповия комплекс се формира Свтъхазът.

При момчето това става по-бързо и този Свръхаз е по-силен заради кастрационната тревожност.

Тя форсира създаването на Свръхаза.

При момчетата кастрационната тревожност е в смисъл да не бъде пенисът отрязан (като наказание), а при момичетата е заради факта, че го няма (евентуално вече осъществено наказание).

Счита се, че това от своя страна ражда така нареченият Кастрационен комплекс.

Този комплекс е пряко свързан с Едиповия комплекс и с Комплекса на Електра.

Чрез него към петата и шестата година от раждането си децата излизат от властта на едиповите преживявания и едиповите нагласи, освобождават се от инцестните си въжделения, след като вече е възможно да се разбере, че въпросните страхове са безусловно неоснователни, а въжделенията са абсурдни.

По това време – в преддверието на седмата година – се формира и Свръхазът на момчето или момичето и се ражда тяхната личностност.

Приема се, че Едиповият комплекс се трансформира в Свръхаз.

Защо?

Ами защото са приети и са интериоризирани цяла система от морални норми и наставления.

Налице е още идентификация с родителя от своя пол, която носи със себе си своеобразна морална цензура на собственото съзнание и поведение, а така също и способства за доминирането на съответните фемининни или маскулинни черти и ориентации.

Тоест формиран е Свръхаз, заменил със себе си едиповите нагласи и преживявания.

По думите на Фройд Свръхазът е наследник на Едип. Добре казано.

А Едиповият комплекс ни обяснява как човек става социален (морален) субект и как се формира Свръхазът.

Тоест, ако обобщим, този комплекс показва как детето става личност, което е толкова важно в клиничнопсихоаналитичен план.

Тук се виждат и възможности за психотерапевтично влияние върху евентуалните отклонения и деформации, най-вече в джендърното самоопределение и в джендърната идентичност и автентичност.

Едиповият комплекс заедно с кастрационната тревожност и с Кастрационния комплекс открай време се считат за най-интензивните емоционално-чувствени преживявания не само в тази възраст, но и въобще в човешкия живот.

Никак не е чудно тогава, че покрай него, и във връзка с него, възникват множество най-разнообразни психични проблеми и вътрешнопсихични конфликти.

Те следва да се търсят (заедно с техния произход и с тяхната свързаност с Едиповия комплекс и с Комплекса на Електра) у пациента, да се идентифицират и да се регулират съобразно психотерапевтичната стратегия и психотерапевтичните задачи, които си е поставил клиничният психоаналитик.

Беше ли ви интересно, дами и господа?

Радвам се.

Пазете се!

Related Post

Курс по психоанализа – лекция 27Курс по психоанализа – лекция 27

ЪРНЕСТ ДЖОУНС Ърнест Джоунс има много заслуги към психоанализата. Може би най-големите сред тях са: – разпространението на фройдисткото учение във Великобритания, Канада и САЩ, – теорията му за развитие

Курс по психоанализа – лекция 61Курс по психоанализа – лекция 61

СТАДИЯТ НА ОГЛЕДАЛОТО. ТОПИКАТА „РЕАЛНО-ВЪОБРАЖАЕМО-СИМВОЛНО“ И РЕЧТА. СЕМЕЙНИТЕ КОМПЛЕКСИ Дами и господа, Почваме със Стадия на огледалото, внимавайте! Запознавайки се основно с трудовете на големия френски психолог Анри Валон за