КОМПЛЕКСИ, ЕДИПОВ КОМПЛЕКС, КАСТРАЦИОНЕН КОМПЛЕКС
Дами и господа,
В психоанализата комплексът се схваща като група устойчиви и дълготрайни чувства и силно емоционално обагрени мисли, желания, стремежи и подтици, които са изтласкани в подсъзнанието, но въпреки това влияят върху състоянието и поведението на личността, организират я, формират нейните афекти и определят действията и дейността ѝ.
Със самото понятие комплекс (от латинското complexus – обхващане) в психологията се обозначава съчетание (констелация) на представи, идеи, афекти, образи и др., които са обединени около определено силно и дълбоко преживяване.
По дефиниция комплексът (complex) е организирана съвкупност от афектни феномени, формира се в ранното детство.
Терминът е въведен от Ойген Блойлер.
После го употребява и Зигмунд Фройд, главно при Едиповия комплекс и при Кастрационния комплекс.
Много го ползва Карл Густав Юнг, благодарение на когото този термин става много популярен.
Ползва го и Алфред Адлер.
Можем да кажем, че като използване в клиничната психоаналитична практика, а особено на битово и лаическо равнище, този термин е изключително популярен и се употребява изненадващо много.
Комплексите могат да бъдат най-различни: за малоценност, за надценяване, за отмъщение, за преследване, сексуални комплекси, Едипов комплекс, Кастрационен комплекс, Комплекс на Електра, Давидов Комплекс, Помпеев Комплекс, Комплекс за власт и др.
Бързам да ви кажа, че за анализ на комплексите в терапевтичната практика ще говорим специално и обстойно в 66-тата лекция на настоящия курс.
„Комплекс“ като израз се среща най-често в словесното съчетание „комплекс за малоценност“ (complex of inferiority), който е един от най-разпространените комплекси.
Той представлява съвкупност от мисли, представи, преживявания, нагласи и поведение (постъпки), в които доминира под явен или под прикрит в една или друга степен вид, или напълно, чувство за самоподценяване и непълноценност.
Алфред Адлер свързва този комплекс с чувството за малоценност (вижте повече в 11-тата лекция от предишния курс „Концептуални основания на приложната психоанализа“), което според него е с големи етиологически стойности, т.е. стои в основата (пораждането, етиологията) на много психични проблеми и страдания.
Зигмунд Фройд не споделя етиологическите виждания на Адлер; според него чувството за малоценност (респективно, комплексът за малоценност) е по-скоро симптом, а не причина за психопатология.
Не знам кой от двамата е прав.
Обикновено комплексът за малоценност има своите основания в различни реални или мними (въображаеми) дефекти и несъстоятелности на пациента.
Човекът с комплекси за малоценност най-често е с болезнени преживявания, изолиран от околните, с неадекватно поведение и със склонност към неуместни (и гротескни) постъпки.
Знаменитият Едипов комплекс на Фройд носи името си от трагедията „Едип цар“ на Софокъл.
Между другото името на царя – Οιδιρους – на гръцки език означава „с подпухнали крака“, „подпухналокрак“.
Та този цар убива баща си и се оженва на майка си Йокаста и осъществява инцест, без да знае, че тя го е родила.
После, разбирайки истината, се самоослепява, избожда си очите.
Зигмунд Фройд не разработва напълно въпроса за комплексите.
Той ползва, пак подчертавам, термина „комплекс“ само по отношение на Едиповия комплекс и на Кастрационния комплекс.
Но идеята за Едиповия комплекс е централна и фундаментална за класическата психоанализа и е едно от най-важните понятия-компоненти на методологическия апарат на клиничната психоанализа и терапия.
Едиповият комплекс, по класическите психоаналитични виждания, се проявява в детството, по-точно – във фалическия стадий (от 3 до 6 години).
Касае както момчетата, така и момичетата.
Този комплекс е джендърен феномен и се характеризира с бинарното (двойственото) отношение на детето към родителите от двата пола – към майка си и към баща си.
В едно и също време малкият човек обича и мрази всеки един от тях.
Идентифицира се с родителя от своя пол и в същото време се страхува от него.
Не може без съответния родител, а пък в редица случаи иска даже смъртта му и т.н.
Малкото момче изпитва силни любовни, даже сексуални, желания спрямо майка си.
Иска да бъде негова, и само негова, да я притежава във всякакъв смисъл, включително и сексуален.
В същото време съвсем естествено изпитва ревност към баща си; схваща го като най-сериозния си съперник.
Изпитва към него омраза, която често може да води към агресия.
Момчето се стреми да се идентифицира с баща си, да бъде като него, да изглежда като него, да заеме неговото място в отношенията с майката.
При това малкият човек разбира, че всичко това е невъзможно.
Чувства, че е забранено, че не бива и не трябва.
Това именно го прави агресивен (а понякога и хистероиден).
На практика момчето изпитва истинска трагична любов с всичките ѝ основни характеристики: отдаденост, страсти, яростна ревност, гняв и омраза към съперника (бащата), любовни копнежи и мъки, любовна еуфория и др.
Освен всичко друго, тази любов е инцестна, ergo табуирана, осъдителна.
Което само по себе си я прави още по-силна, а преживяванията – по-драматични и много по-ярки.
Във възгледите на фройдизма човек е бисексуално същество; във всеки има Анима и Анимус, независимо от какъв пол е самият той.
Въпросът е кое – дали женскостта или мъжкостта – ще доминират и ще оформят психичния облик, поведението и общата сексуална ориентация на личността.
Този факт прави възможна и друга картина, друго съчетание от нагласи и преживявания, което в психоанализата се нарича Обърнат Едип (или Негативен Едип).
Същност на това второ проявление на Едиповия феномен е следната: момчето чувства обич, любов (на практика хомосексуална) и силна привързаност към баща си, а едновременно с това (и поради това) – ревност и съответната омраза спрямо майката, като към съперница в любовта. Разбирате ли?
На практика имаме две позиции – негативна и позитивна – към родителя от същия пол.
Имаме две коренно различни нагласи към двойката родители.
Имаме две групи еднакви по сила, но различни по обект, преживявания.
Всичко това – Едип и Обърнат Едип – изгражда пълния Едип, дава представа за цялостната същност на Едиповия комплекс.
Разбира се, Едиповият комплекс съществува и функционира и при децата от женски пол, при момичетата.
И при тях има едипови (инцестни) преживявания и нагласи.
Зигмунд Фройд не ползва друг специален термин за него (знаем за фалоцентризма и за игнорирането на женската сексуалност в класическия фройдизъм), но по-късно този комплекс става популярен Комплекс на Електра.
Известният интерпретиран в едноименните трагедии на Софокъл и Еврипид и в трилогията „Орестия“ на Есхил мит за Електра, която, изпитвайки силна обич към баща си цар Агамемнон, заради него заедно с брат си Орест убива майка си Клитемнестра, се ползва по същата схема, както Едиповият комплекс.
Същността на Комплекса на Електра е следната: откривайки липсата на пенис (това става някъде между втората и третата година), момичето изпитва силни чувства за малоценност и завижда на момчетата за наличието на пенис у тях.
Започва да изпитва и силна привързаност към бащата, която включва възхищение и завист.
Обратно, към майката, която има същия дефект като момичето (няма пенис) се изпитват негативни чувства, а освен това майката се явява и съперница при любовните отношения на момичето спрямо бащата.
Формират се чувства на обич и прекомерна привързаност (любов) съм бащата и омраза и враждебност към майката.
Възможен е и обратен Комплекс на Електра: прекомерна любов към майката и враждебност към бащата като съперник в тази любов.
При феномена на обратния Комплекс на Електра можем да очакваме доминиране на мъжкостта (маскулинността) у момичето и склонност към момчешки игри, момчешко поведение, евентуална нехетеросексуална ориентация по-нататък и др.
В двата случая – и при момчетата и при момичетата – непременно с Едиповия комплекс се формира Свтъхазът.
При момчето това става по-бързо и този Свръхаз е по-силен заради кастрационната тревожност.
Тя форсира създаването на Свръхаза.
При момчетата кастрационната тревожност е в смисъл да не бъде пенисът отрязан (като наказание), а при момичетата е заради факта, че го няма (евентуално вече осъществено наказание).
Счита се, че това от своя страна ражда така нареченият Кастрационен комплекс.
Този комплекс е пряко свързан с Едиповия комплекс и с Комплекса на Електра.
Чрез него към петата и шестата година от раждането си децата излизат от властта на едиповите преживявания и едиповите нагласи, освобождават се от инцестните си въжделения, след като вече е възможно да се разбере, че въпросните страхове са безусловно неоснователни, а въжделенията са абсурдни.
По това време – в преддверието на седмата година – се формира и Свръхазът на момчето или момичето и се ражда тяхната личностност.
Приема се, че Едиповият комплекс се трансформира в Свръхаз.
Защо?
Ами защото са приети и са интериоризирани цяла система от морални норми и наставления.
Налице е още идентификация с родителя от своя пол, която носи със себе си своеобразна морална цензура на собственото съзнание и поведение, а така също и способства за доминирането на съответните фемининни или маскулинни черти и ориентации.
Тоест формиран е Свръхаз, заменил със себе си едиповите нагласи и преживявания.
По думите на Фройд Свръхазът е наследник на Едип. Добре казано.
А Едиповият комплекс ни обяснява как човек става социален (морален) субект и как се формира Свръхазът.
Тоест, ако обобщим, този комплекс показва как детето става личност, което е толкова важно в клиничнопсихоаналитичен план.
Тук се виждат и възможности за психотерапевтично влияние върху евентуалните отклонения и деформации, най-вече в джендърното самоопределение и в джендърната идентичност и автентичност.
Едиповият комплекс заедно с кастрационната тревожност и с Кастрационния комплекс открай време се считат за най-интензивните емоционално-чувствени преживявания не само в тази възраст, но и въобще в човешкия живот.
Никак не е чудно тогава, че покрай него, и във връзка с него, възникват множество най-разнообразни психични проблеми и вътрешнопсихични конфликти.
Те следва да се търсят (заедно с техния произход и с тяхната свързаност с Едиповия комплекс и с Комплекса на Електра) у пациента, да се идентифицират и да се регулират съобразно психотерапевтичната стратегия и психотерапевтичните задачи, които си е поставил клиничният психоаналитик.
Беше ли ви интересно, дами и господа?
Радвам се.
Пазете се!