КЛАСИЧЕСКАТА ПСИХОАНАЛИТИЧНА ПСИХОТЕРАПИЯ
Дами и господа,
Това което ще ви кажа в тази лекция в известен смисъл на някои от вас е познато донякъде от третия курс „Психотерапевтични методи и практики“ на обучението по психотерапия, проведено тук, в тази ФБ група.
Лекцията е една от най-важните в първата тема от гледна точка на професионалните ви интереси, и затова бъдете съсредоточени, моля.
Класическата психоаналитична психотерапия, създадена от Зигмунд Фройд, си има своите особености, които я отличават от останалите психоаналитични психотерапевтични школи, и разбира се, от непсихоаналитичните психотерапии, значи от всичките останали 26 в този курс.
Има твърде широк спектър на действие по отношение на психичните проблеми и страдания, но за някои случаи не е подходяща.
Психоаналитичната психотерапия все пак е за ограничен кръг от хора с по-висока интелигентност и култура, които имат склонност и възможност за самонаблюдение и самоанализ, имат богат спектър от възможни преживявания и др.
Не е подходяща за пациенти от ъндърграунда и е сравнително малко ефективна спрямо психични проблеми на малолетни.
Психотерапевтичните сеанси обикновено се провеждат на територия на психотерапевта – кабинет, частен дом, студио.
Ползва се класическата кушетка, но психотерапевтът може да води сеанса лице в лице (tête à tête) с пациента.
Ролята на кушетката се състои в това, че способства за по-ефективна интроспекция и съсредоточаване, затруднява и прекратява двигателни действия за сметка на вербализирането на взаимодействието между психотерапевта и пациента.
Освен това, неприятните и срамни неща по-лесно се споделят в това положение, когато си легнал, а психотерапевтът е зад главата ти и не го виждаш.
Сеансите траят около 50 минути и за седмица варират от 1 сеанс до 5 сеанса (при ежедневна психотерапия).
Самото лечение трае сравнително дълго. Обикновено е в рамките на 160-240 часа, максимум 300 часа като изключение.
Вижда се, че психоаналитичната психотерапия може да продължи с години.
Известно е традиционното схващане на фройдизма за целесъобразността на високите терапевтични такси, осигуряващи, от една страна, своеобразен ценз за ефективна приложимост на лечението при по-заможни пациенти, тъй като при тях се очаква съответно по-добри ментални характеристики и по- големи възможности в областта на самоосъзнаването и саморегулацията, а, от друга страна, тези високи такси подтикват пациента към ангажирано и отговорно поведение (и участие) при провеждането на скъпо струващите психоаналитични сеанси.
Общите методически препоръки при ползването на психоаналитична психотерапия според парадигмата на класическия фройдизъм са:
• Стремеж към сферата на безсъзнателното на пациента.
То е с водеща роля.
• Свободно и обхватно внимание на психотерапевта към причините и условията за психичния проблем.
Тази психотерапия е каузална; търси пораждащите проблема фактори.
• Психотерапевтът не води пациента, не го наставлява, не го оценява.
Само му помага да намери сам решения.
Методите, които използва класическата психоаналитична психотерапия, са десетина.
Ще ви ги представя накратко.
1. Свободно асоцииране
Това е основният метод за продуциране.
Елементите на безсъзнателното, особено тези, които касаят психични травми (най-вече в детството) и сексуални проблеми (либидо, отклонения) са скрити (изтласкани) в подсъзнанието.
Те се узнават от психотерапевта чрез така наречените деривати – сънища, многобройни (14 според Фройд) видове грешки, асоциации, сублимации и др.
Асоциацията, при висока квалификация на психоаналитика, разбира се, е добро средство за разкриване на психотравмените причини.
Как се осъществява този метод?
Пациентът е в релаксация.
Предлага му се, без да се съсредоточава и без да размисля, да казва за всичко, което му дойде на ума. Всичко без изключение. Без никаква логика, без причинно-следствени връзки, без етични и всякакви съображения.
Той трябва да сърфира по повърхността на съзнанието си, тласкан от вълните на асоциациите си.
Трябва да разкаже на психотерапевта без ред и логика нещата, които занимават съзнанието му, каквито и да са те – срамни, глупави, обидни, неочаквани и нестандартни и др.
Задачата на психотерапевта е да наблюдава и да слуша внимателно пациента и неговите свободни асоциации.
Счита се, че в психоанализата свободните асоциации заменят хипнозата, и то доста сполучливо.
Полученият материал се ползва от психотерапевта по-късно при интерпретациите.
2. Изясняване и свързване на материала от пациента.
Всичко, което психотерапевтът „улови” в комуникацията си с пациента по време на сеансите, независимо дали е от вербален или невербален характер, стига само по себе си да има смисъл, да е нещо, се изяс- нява и при възможност се свързва с друго нещо от информационния поток на пациента.
Става дума освен за асоциациите, но още и за съобщените мисли, преживявания, страхове, тревоги, за разказаните сънища, за съобщените направени от пациента грешки и т.н.
Търсим връзки между самите компоненти на разговора, както и между това, което се казва от пациента в хода на психоаналитичната беседа и това, което се вижда в поведението му.
Целта още е разбирането на скритите мисли, преживявания и отношения на пациента; разбирането какво всъщност мисли и изпитва той.
3. Интерпретации.
С този метод психотерапевтът се старае да постигне някаква степен на осъзнаване от страна на пациента на неосъзнатите връзки между нещата, неосъзнатите мотиви, неосъзнатите преживявания, импулсивните действия и др.
На интерпретация се подлагат още мечти, фантазии, илюзии, сънища, грешки, страхове, отношения (включително и към психотерапевта), бягствата от мъчителните въпроси, конфликтите от всякакъв род и т.н., или с други думи, всичко, което е налице в хода на психотерапевтичната беседа и в монолога на пациента.
Интерпретацията е свързана с няколкото вида анализ, които се извършват едновременно или след интерпретациите.
4. Анализ на съпротивата.
Съпротивата е феномен на противодействие от страна на пациента заради възникването на тревога и страхове по време на психотерапевтичния сеанс.
Известни са три основни форми на съпротива:
• Съпротива на Аза (под формите на: изтласквания, подчинение, нарцисизъм);
• Съпротива на То (неосъзнати действия извън Аза, интензивни частни влечения, „прилепчиво“ либидо и др.);
• Съпротива на Свръх Аза (отрицателни реакции, прояви на непоносимост, елементи на мазохизъм и др.).
5. Анализ на защитите
Търсят се психичните защити, които „пазят“ неврозата и пречат на терапията.
За целта психотерапевтът трябва добре да ги познава по принцип.
Основните от тях са около двадесет на брой.
Подробно ще ги разгледаме във втория курс на Обучението по Приложна психоанализа в началото на 2023 г.
Фройд говори за осем защити:
– отричане,
– изместване,
– проекция,
– рационализация,
– формиране на реакция,
– регресия,
– изтласкване,
– сублимация.
Дъщеря му Анна Фройд работи по темата за психичните защити и при нея техният брой е два пъти по-голям.
Книгата на Анна Фройд „Егото и защитните механизми“ у нас има две издания.
Потърсете я. Трябва ви.
При интерпретациите и анализа често се установява, че редица психични явления всъщност представляват точно определен вид психична защита.
Например, детинските постъпки на пациента в зряла възраст всъщност са проява на регресия, прекалената амбицирана активност в дадена област всъщност е компенсация или хиперкомпенсация и т.н.
Тези евентуални прояви на психична защита се идентифицират, анализират и осъзнават от пациента.
6. Анализ на пренасянето.
Пренасянето (или преносът) по принцип е психична защита и като такава е обект на предходния метод.
Обикновено се осъществява чрез идентификация (проективна идентификация), чрез проекция или чрез ролеви диалог.
Тук става въпрос за нещо друго – за отношението на пациента към психотерапевта, преформирано като този вид психична защита, чрез която той приема психотерапевта като обект на свои преживявания от най-различен характер, като субект от миналото си, като фактор с изключителна значимост и др.
Това пренасяне се използва за разкриване на детайли от картината на психичните проблеми на пациента.
То дава на анализа важни данни, които са в помощ на терапията.
7. Анализ на контрапренасянето.
Контрапренасянето (или контрапреносът) по дефиницията на Фройд е неосъзната реакция на психо-терапевта на пренасянето на пациента.
Съдържа неговите (на терапевта) отношения и преживявания спрямо личността на пациента, включително и тези от сексуално естество (сексуален контрапренос).
Необходимо е всички те да бъдат анализирани.
Целта е да не се допускат отношения извън рамките на лечението.
Чувствата не трябва да „наводняват“ психотерапевта.
Тук важи правилото на абстиненцията: Психотерапевтът не допуска в психотерапевтични процес собствени неконтролируеми преживявания, желания, въжделения и т.н.
8. Анализ на съвестта
Съвестта в психоаналитичен смисъл е елемент на Свърхаза и се намира в пластовете на безсъзнателното, освен в момента, когато се „качи“ в съзнанието и започне, според общоприетия израз, да го „гризе“.
С анализа на съвестта (при помощта на интерпретациите) се търси източника на тежкото усещане за вина, което впоследствие се осъзнава от пациента, като целта е той да се пребори с него.
9. Анализ на сънищата.
Това е типичен психоаналитичен метод, с който се анализират сънищата на пациента.
Чрез тях се надниква в сферата на безсъзнателното – там, където са неудовлетворените желания, комп- лексите, импулсите, табуираните феномени и др.
В тази сфера, сред разкритите чрез анализа на сънищата психични факти и деформации, ние търсим причините за психичното страдание, параметрите му, тенденциите в развитието му и т.н.
При осъществяването на анализа на сънищата могат да се ползват специални съновници, речници на символите и др.
10. Конфронтация.
Обикновено този метод, считан за основен, се използва за предявяване към пациента на неосъзнати (или неосъзнаваеми) от него изисквания, указания, отношения, действия с цел тяхната преработка в съзнанието му и евентуално включване в мотивацията.
Провежда се пряко с изискващи словесни средства или косвено (скрито) чрез метафори и невербални прийоми.
Психоаналитичната психотерапия в нейният класически вид и сега има своите почитатели и адепти.
Разпространеността ѝ постоянно се увеличава, като, разбира се, се усъвършенстват и развиват нейните методи и технологии.
В по-ново време редица параметри на самото провеждане на психотерапевтични сеанси се променят – например, времетраене, периодичност, обстановка методика и др.
Мисля, дами и господа, че придобихте достатъчно ясна представа за основните характеристики на психоаналитичната психотетапия.
Затова свършвам.
Желая ви приятно прекарване на неделния ден. Бъдете радостни!