ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 80

Курс по психоанализа – лекция 80

НАРЦИСИЗЪМ. НАРЦИСТИЧНАТА ЛИЧНОСТ

Дами и господа,

Както и други психоаналитични понятия, нарцисизмът ни връща към гръцката митология, към мита за отхвърлилия любовта на красивата нимфа Ехо младеж Нарцис, който загинал от обич към себе си, като се удавил в огледалното езеро, любувайки се на собствения си образ.

(Виж поемата за Нарцис на Овидий в неговите „Метаморфози“.)

Автор на термина „нарцисизъм“ е Хейвлок Елис.

Отначало нарцисизмът се описва като особено сексуално извращение (перверзия), при което зрял (възрастен) човек обсипва своето собствено тяло с любовни ласки, обичайни за хетеросексуална практика.

В психоанализата нарцисизмът се дефинира като силно влечение към собствената персона, предпочитане на себе си като обект на сексуална любов за сметка на външни обекти, болезнена (и активна) самовлюбеност.

Понятието често се свързва с автоеротизма.

Можем да го срещнем и като автосексуалност, автомоносексуалност и др.

Карл Абрахам изказва интересна теза, че либидото на умствено несъстоятелни хора загърбва външни обекти на любов и се обръща към собствения Аз.

Това поражда мания (и налудност) за величие, става основа за шизофрения.

Зигмунд Фройд използва понятието нарцисизъм в по-широк план, като отнасящо се не само до психично болни лица, а до всички хора с нормално развитие на психиката и на сексуалността си.

Проявите на нарцисизъм, на нарцистично либидо, имат място, според него, в нормалното битие на нормалния, психично здравия, човек.

В своята статия „Към въведението на нарцисизма“ първоучителят на психоаналитиците търси механизма на нарцистичните преживявания в противопоставеността на Азовото либидо на Обектното либидо, т.е. на опозицията на инстинктивното (нагонното) сексуално привличане от собствената персона и собственото тяло против сексуалното привличане спрямо друг човек (обикновено от другия пол).

Сексуалните нагони насочват либидото или навън към външен обект (обектно либидо) или навътре към собствената персона (Аз либидо), учихме го това вече.

При хората обикновено има равновесие между двете либидни форми.

Ако сексуалната енергия към една от тях е прекомерна, то това става за сметка на другата.

При нарцисизма има нарушение на равновесието в полза на Аз либидото.

Фройд счита, че това води до противопоставяне на нагоните на Аза на сексуалните нагони въобще.

Тоест, за човек, влюбен в себе си, сексът (в обичайния смисъл на думата) не е интересен.

В този контекст нарцисизмът може да се види като свързан с нагоните за самосъхранение.

Фройд счита, че нарцисизмът произхожда от прибавянето към еротичните нагони на нещо друго, на едно ново психично действие, което да оформи нарцисизма.

Това е свързано с факта, че „индивидът води двойно съществуване – като цел на себе си и като брънка във верига, на която той служи въпреки своята воля“, казва Учителят.

За класическия фройдизъм нарцисизмът е нормален стадий в развитието на либидото, както вече казах.

За клиничната психоанализа нарцисизмът е либидозно допълнение към егоизма и егоцентризма на нагона (инстинкта) за самосъхранение, като в същот време стои твърде близо до сексуалните нагони, както и до деформациите в психосексуалната сфера.

Той има психични и поведенски компоненти, които всъщност и те са психични, поведението произхожда от психиката.

Първите са в сферата на мислите, преживяванията (чувства и емоции), нагласите и др., а вторият аспект касае определени характерни за нарцистичната личност форми на поведение, включително любуване на собственото тяло и собствените гениталии, онаниране, особен (разнообразен) нарцистичен фетишизъм и др.

Всичко това прави възможно в практиката на психоанализата да се ползва терминът първичен „нормален нарцисизъм“.

Този нарцисизъм е характерен за детството на човека, особено в неговите ранни предгенитални стадии – орален и анален.

Влечението към собствения Аз продължава с развитието на характера на личността и на нарцистичното либидо, на Аз либидото, до времето, когато след латентния и гениталния стадий, с настъпването на младостта, това Аз либидо се заменя с обектно либидо и сексуалните влечения окончателно се насочват към външен любовен обект.

Жак Лакан говори във връзка с първичния нарцисизъм за специфичен стадий на огледалото, при който се формира функцията на Аза, на първичното „Това съм Аз“.

При вторичния нарцисизъм имаме прояви на зрял човек на либидозни пориви към собствения Аз.

Тази зряла личност би трябвало по-скоро да е обладана единствено от обектни либидозни влечения, но се случва това да не е така и те да бъдат изместени (заме- нени) с Аз либидо и с вторичен нарцисизъм.

Известен още и негативният нарцисизъм, при който човек недооценява и подценява всичко, което той всъщност е. Запомнете това.

При този нарцисизъм самолюбуването се заменя със самообвинения и остри чувства за лична несъстоятелност и вина.

Самовъзхищението и преклонението пред себе си имат тук за основа прекалената обич към собствената персона и прекаленото влечение към собствения Аз.

Това, например, може да стане в сънища, при натрапливи състояния, при хистерия, при неврози.

В последния случай говорим за нарцистична невроза, която е сравнително често срещан психопатологичен феномен.

Компонент на психоаналитичната методология е още и феноменът на нарцистичното идентифициране, при което обектът на любовното, сексуалното, влечение се превръща в личностния Аз на дадена личност.

С други думи, при този случай не става въпрос за това, че някой обича себе си, а за това, че обичаното от някого (обичания обект) се превръща в негов Аз. Разбирате, нали?

Във връзка с нарцистичното идентифициране е така наречения родителски нарцисизъм, при който любовта към децата и към внуците в много отношения може да се третира като проява на нарцисизм.

Детето е част от родителския Аз.

Обичайки го, фактически родителят обича себе си, продължението на себе си в своето дете или внук (внучка).

Неофройдистът Ерих Фром различава доброкачествен нарцисизъм и злокачествен нарцисизъм.

Първият, според него, е насочен към резултатите от дейността и усилията на собствената личност.

Вторият всъщност е патологичната форма на нарцисизма, която се характеризира главно с изкривени оценки на нещата – всичко, което касае собствения Аз се надценява и обича, а всичко, което е извън него, се подценява и мрази.

При клиничната психоанализа е твърде важно да се виждат разликите между нормалния първичен нарцисизъм, вторичния нарцисизъм, доброкачествения нарцисизъм, родителския нарцисизъм, злокачествения нарцисизъм, негативния нарцисизъм, нарцистичната невроза и нарцистичното идентифициране и т.н.

В приложен ракурс представлява интерес самата нарцистична личност.

С това наименования обикновено се определят злокачествените форми на нарцисизъм, вторичният нарцисизъм, негативният нарцисизъм, даже нарцистичната невроза, която идентифицира като основна черта определен човек, и др.

Характерен признак за нарцистичната личност често е неспособността човек да отличава себе си от околния свят.

Обикновено нарцистичната личност е обладана единствено от собствената си персона, занимава се единствено и само със себе си, липсва (или е драматично намален) интересът ѝ към заобикалящия свят.

Тази личност е откъсната от всичко, освен от себе си.

Поведението ѝ е неуместно, маниерно, гротескно.

Липсва всякаква адаптация.

Практичността е заменена с тщеславие и празна суета.

Проявява безразличие, безразсъдност и невъзмутимост.

При неуспех и при критики реагира или с хладно презрение или с гняв и ярост.

За психоаналитичната практика ни трябват още и основните проявления на нарцистичната личност, основните типове нарцистична личност според предпочитанията (избора) на сексуален обект на любов в собствената персона.

В този контекст можем да потърсим нашия пациент в следната типология:

  • Нарцистичен тип, обичащ представите за себе си, това, което той си представя, че е (като е възможно той в действителност да е съвсем далеч от тези свои представи);
  • Нарцистичен тип, обичащ това, което той е бил в миналото;
  • Нарцистичен тип, който обича това, което той би могъл да бъде. Това е човек, който обича фактически своите възможности, пътищата пред себе си;
  • Нарцистичен тип, който обича това, което той иска да бъде. Този тип се вижда не такъв, какъвто е, а такъв, какъвто той иска да е. Фактически тук се касае за нарцистично влечение към очакванията и желанията спрямо себе си. Те често са твърде отдалечени от действителности качества и възможности на лицето;
  • Нарцистичен тип, който обича външен обект, когото схваща като себе си или като част от себе си. Този нарцисизъм, например, можем да видим в младенеца, който счита себе си и кърмещата го негова майка за едно цяло и обичайки я, всъщност обича и себе си, като част от това цяло. В по-късните възрасти на онтогенезата това е обич към човека, който ни храни, издържа, защитава.

Във всички случаи в нарцисизма се крие определена трагика, тъй като всъщност влюбеният в себе си няма как в даден момент да не осъзнае неестествеността на своите желания, както и фактът, че всъщност остава измамен и разочарован в любовта си, която му носи по-скоро мъки и страдания.

При Нарцис, според легендата, както знаем, носи даже смърт, пази Боже!

Дами и господа, да свършваме за днес, предлагам.

И още нещо, четете непременно долу коментарите, те са много полезни, допълват и разширяват лекцията ми.

Текстовете на моите скъпи асистентки Таня Дженкова-Трифонова, Ева Неделчева, Radostina Pfeilschifter, Светлана Христозова са прекрасни.

Довиждане!

Всичко хубаво!

Related Post

Курс по психоанализа – лекция 81Курс по психоанализа – лекция 81

ИДЕНТИФИКАЦИЯ Дами и господа, Като понятие-компонент на методологическия апарат на психоанализата идентификацията заема особено положение, тъй като се ползва твърде интензивно не само в клиничната психоанализа, но и в социалната

Курс по психоанализа – лекция 43Курс по психоанализа – лекция 43

КУЛТУРАЛИСТИЧНИ ПРИНЦИПИ В НЕОФРОЙДИЗМА. ИНТЕРПЕРСОНАЛНИЯТ МОДЕЛ. АЗ-СИСТЕМАТА И ИДЕЯТА ЗА ДИНАМИЗМИТЕ. ПСИХОДИНАМИЧНАТА ТЕРАПИЯ Дами и господа, Основната идея на Хари Стек Съливан в психиатрията и в психоаналитичната психотерапия, която в