ФАНТАЗМИТЕ
Дами и господа,
Широко използваното понятие „фантазия“ и интересуващото ни в клиничната психоанализа понятие „фантазъм“ (или „фантазма“, в женски род) са свързани с възприятийно-представната дейност на човека, с неговото въображение.
И двата термина произхождат от гръцкото φανταστς – изглед , представа, въображение.
Фантазията е по-общото понятие, показващо човешката способност мислено да се създават образи, които всъщност не съществуват в реалността или са по-различни от образа им във въображението.
Обикновено фантазията се свързва и с творчеството в различни области на човешката дейност, особено в литературата и изкуството.
Терминът внушава естественост, нормалност на психичните процеси; фантазирането е обичайна (и характерна) за човека практика.
А детското фантазиране изглежда като норма в психичния живот и в развитието на подрастващия.
Терминът фантазъм има по-различен смисъл. А и етимологическия му произход е свързан с друга гръцка дума – φαντασμα, която означава призрак, привидение, мираж.
Не е същото като фантазия.
Както се вижда конотацията е по-друга. При нея сякаш се предполага и се внушава, че става дума за твърде неестествени неща, за психични явления, които са близки до патологичните.
Тъкмо заради тази конотация терминът „фантазъм“ е предпочетен в психиатрията, психотерапията и клиничната психоанализа.
В съответните речници и енциклопедии този термин е характеризиран като медицински термин.
Терминът е близък обаче и до немедицинското понятие фантасмагория, което включва още и говорене (от гръцкото αγορευω – говоря), т.е. става дума за споделени, изговорени, фантазии, които освен всичко друго се провиждат на слушащия ги като нелепи и комични.
От фантазъм произхожда и латинския термин фантом – призрак.
Фантазъм е психоаналитично натоварено понятие, звучи психоаналитично.
От аспект на психоанализата фантазията и фантазмът представляват прояви на архаични желания и влечения, насочени поне отчасти към реалността на пациента.
Бидейки архаична проява на нагони, инстинкти и др., фантазмът става матрица на актуални желания и влечения. Това е важно!
На схемата долу се вижда кръговият характер на механизма на фантазмите.
Излиза, че фантазмът е особено връщане на изтласканото и подтиснатото.
Фантазмите са форми на психична защита, с която човек си доставя психичен комфорт, променяйки в представите си действителността, която не му харесва и не му понася.
Като с това той намалява психичното напрежение вътре в себе си, свързано с различни конфликтни за него ситуации и проблеми.
Счита се, че при фантазирането (включително и с фантазми) нагоните и изтласканите неща се преместват в представната сфера на съзнанието, и там, чрез създаване на нови образи и представи, те се удовлетворяват частично или напълно.
А може и вторично да придобият (често по символен път) осъзнати черти.
В този план можем да видим фантазирането като изобразяване на несъзнавано.
При това несъзнаваното е съставено от нагони или от отхвърлени и потиснати (репресирани) желания, мисли, преживявания и др.
Във всички случаи фантазирането, и особено фантазирането с фантазми, е транспозиция (пренареждане) на реалността с включване в нея по някакъв
начин на несъзнавани (изтласкани, подтиснати) феномени.
За разлика от фантазиите, които човек продуцира в много случаи самоволно, по своя воля, то при фантазмите той по-скоро е зависим от тях, и те обикновено се налагат в неговата психика.
Пациентът трудно може да се освободи от тях.
Фантазмите се отнасят по-скоро до несъзнаваното в психхичнния апарат на личността.
В този смисъл можем да кажем, че фантазмът, като понятие-компонент на психоаналитичната методология, стои по-близо до халюцинациите.
В медицинската практика в някои случаи се счита, че халюцинациите и псевдохалюцинациите са особено устойчиви фантазми.
И фантазмът (като патология) и фантазията (като непатология) са по-възможни при смъкване (понижаване) на интензивността на съзнателната дейност (на Аза) или при дефекти в мисленето (при шизофрения, например) и в преживяванията на пациента.
Тогава бариерата на предсъзнанието (по Първата топика на Фройд, знаете я) става лесно преодолима.
Несъзнавани неща я преминават и се появяват в сферата на съзнаваното като фантазирани новосъздадени образи, които често рязко се отличават от реалните обекти, които те пресъздават.
Зигмунд Фройд специално отделя така наречените „първични фантазми“, отнасящи се главно до сексуални (либидни) влечения.
Тук е мястото да посочим, че в психоаналитичната литература фантазмите и фантазиите се изписват на латиница по два начина – с „ph“ или с „f“ в думите.
На английски език с fantasy се обозначава и фантазия и фантазъм, но в клайнианството на английски език се употребява (изписва) phantasy, с „ph”, за да се индицира различният смисъл, който се влага във фантазма там. Ясно?
В клиничната практика може да се установи, че често причина за проблемите със снижаването на интензивността на съзнателната дейност, допускащо и предполагащо фантазмите (и фантазиите), са:
– преумора,
– сумрачност на съзнанието,
– психичен натиск,
– сън,
– бълнувания и др.
В същото време породените от всичко това фантазми подхранват и усилват съновиденията, фантазьорството (като патологична акцентуация), митоманията, разни натрапливи състояния, неврози, някои налудности и др.
Фантазмите могат да се определят и като онейроидни (съноподобни) състояния, възникващи чрез вътрешнопсихични механизми, без пряк външен причинител.
Те определено са продукт на въображението, с който се осъществяват подсъзнателни подбуди.
Желанията, стремежите, подтиците, влеченията на една персона, който са изтикани в подсъзнанието, чрез фантазма символично се преосъществяват (удовлетворяват), т.е. престават да са неосъзнати, а се появяват в реалността, в съзнанието, реализират се.
На практика с това се изглаждат и ликвидират противоречия на човек с околния свят или със самия себе си, ликвидира се тревожност и страх, ликвидират се чувства за малоценност, за вина, за малоценност, за греховност и др.
Неуспехите и неудачите намаляват своето значение и се преживяват по лесно.
Въобще, във зрялата възраст на човека фантазмите често са следствие на преживени или преживявани от него личностни поражения, докато в детството фантазирането е механизъм в сферата на представите, който служи, освен всичко друго, и за адаптиране към реалния свят.
Според класическия фройдизъм при по-силен натиск на потиснатото в подсъзнанието, което най-често е със сексуален характер, произхожда от сексуалния нагон, от либидото, има няколко изхода – или сублимиране, или фантазиране (включително и в сънищата) или… невротизиране на пациента.
Фантазменото внушава процес на противопоставяне между въображаемо и действителност.
Зигмунд Фройд използва за обяснение и илюстрация на това понятие съчетанието „дневни сънища“, т.е. сънища, когато човек е буден, сънища наяве.
Тези сънища определено са свързани с желанията и влеченията на човека, като тази връзка се осъществява по един доста сложен начин, изразяващ се във формиране на спектакли, със сюжет и със сценарий, в които често участват множество образи (персонажи).
Този начин позволява ползването на различни защитни механизми при търсенето на противодействие срещу неосъществените по някаква причина желания и влечения (най-често от сексуален характер).
За класическата психоанализа фантазмите имат различни равнища в зависимост от етапа на „пътуването“ си от дълбинното несъзнавано към съзнаваното и към реалноста:
– несъзнаван фантазъм,
– подпрагов фантазъм,
– надпрагов фантазъм,
– съзнаван фантазъм.
Фантазмите са симптоми на невроза.
Те са особени самозалъгвания и самоизмами на личността, които на практика раждат и поддържат невротични проблеми.
Това е особено важно за клиничната психоанализа и за практиката на терапията.
Според Жак Лакан фантазмът е поле (повърхност), включващо различни фигури на Аза, на Идеалния Аз, на въображаеми други обекти и т.н.
Фантазмът произхожда от въображаемото; той има символен характер, но покрива реалността.
Фантазмът, по мнението на Лакан, е трансиндивидуален, излиза извън личността в полето около нея.
Прилича и на „стоп кадър“, с който се предотвратява травмиращо пациента събитие.
Жак Лакан различава хистерични фантазми и натрапливи фантазми, което е важно за терапевтичната практика.
Харесва ли тази тема, дами и господа?
А лекцията ми?
Имате ли препоръки?
Бъдете здрави!