ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 87

Курс по психоанализа – лекция 87

СЪПРОТИВА, ИЗТЛАСКВАНЕ, ПОТИСКАНЕ

Дами и господа,

Четвъртата глава на своята „Обща теория на неврозите“ Зигмунд Фройд е озаглавил „Съпротива и изтласкване“.

Тук той по изключителен начин (с примера за фоайето (несъзнаваното), малката стая (съзнаваното) и пазачите на стълбата от фоайето до тази стая (те са цензурата) представя и обяснява едни от най-важните за клиничната психоанализа методологически понятия – съпротивата и изтласкването – в тяхната връзка и взаимозависимост.

Съпротивата (на немски Wiederstand, на английски resistance), или резистенцията, според Фройд е едновременно сила и процес.

Този процес изглежда като произхождащ от Аза, но не е съвсем така: някои от формите на съпротива тръгват от безсъзнателното То, а други – от Свръхаза.

Със съпротивата се противодейства срещу прехода на психични неща (представи, импулси, симптоми и др.) от несъзнаваното в съзнаваното, както и… срещу самото лечение на психичния проблем.

В методологически план съпротивата е сериозна защитна реакция (често ожесточена и упорита, по думите на Фройд) на пациента, подложен на психоаналитична терапия, против психоанализата, против терапевтичния процес, против психоаналитика и неговите действия, против сугестията, против самите анализи при терапията, против използваните методи за преработка и т.н.

Съпротивата фактически е препятствие пред клиничната психоаналитична работа и вредѝ на нейната ефективност.

Тя не е само един от психичните защитни механизми.

Присъства в други защити и ползва други защити в насочеността се към своята основна цел – противопоставянето на практиката на психоанализата.

Съпротивата често е комплекс от защитни реакции.

Затова можем да я определим по-скоро не точно като защита, а като защитна реакция, имаща конкретни параметри в поведението и в постъпките на нашия пациент.

Мелани Клайн счита съпротивата за отрицателен пренос.

Съпротивата пречи на проникването (навлизането) в дълбинните структури на подсъзнанието на пациента, не позволява разбирането на несъзнаваните феномени там, пречи да се разберат от пациента интерпретациите и смисъла на указанията на психоаналитика, вредѝ на асоциациите, на анализа на сънищата, на защитите на преноса, на комплексите и т.н.

Според класическия фройдизъм съпротивата се проявява в пет основни форми – три от тях са свързани с Аза, а другите две – с То и със Свръхаза.

Вижте ги на схемата долу.

Петте съпротиви са доста различни по форма, същност и действие в психоаналитичния процес.

– Съпротивите, свързани с То, са несъзнавани и импулсивни. Те често водят до натрапливости и до повторения (на мисли, на действия, постъпки, сънища, грешки и др.).

– Съпротивите, свързани със Свръхаза, носят със себе си тревожност, чувство за вина, самообвинения, самонаказания и др.

– Една от значимите съпротиви, свързани с Аза, която е обект на специално внимание в тази лекция, е изтласкването. Тя е силно свързана с Аза.

– Другата от Азовите съпротиви е преносната съпротива, проявяваща се в преноса (ще говорим след два дни за него).

– А третата Азова съпротива (и петата подред съпротива) представлява съпротива срещу самото излекуване, като в страданието (болестта) се търси и се намира особена вторична изгода, или вторична печалба (печелиш, че си болен). Обикновено тази съпротива се нарича и точно по този начин – вторична изгода.

По принцип съпротивите имат общи черти с фиксацията и с регресията.

Както при ползването на тези защитни механизми, така и при съпротивата целта е по някакъв начин съзнанието да се опази от това, което евентуално би му причинило неудовлетвореност и мъки.

Задача на клиничния психоаналитик е да преодолява съпротивата на пациента, разгадавайки многобройните форми на нейното проявяване, някои от които са коварни и изтънчени.

Преработката на съпротивите и тяхното намаляване и ликвидиране трябва да стане по специална стратегия в рамките на терапията.

С това анализът и противодейсвието на съпротивите се откроява като особено важна част от клиничната психоанализа, на терапията, изискваща много търпение, усилия и компетентност от психоаналитика.

Изтласкването е понятие-компонент на психоаналитичния методологически апарат, което означава процес на недопускане, изтикване, отхвърляне на психични неща (те най-често са нагонни) от съзнаваното.

Немския термин е Verdrängung, а английският – repression.

Изтласкването не само отстранява от съзнаваното неприемливите нагонни неща, но ги и държи надалеч.

С това фактически изтласкването опазва личността от вътрешноличностни конфликти и ѝ осигурява психичен порядък и спокойствие.

Този процес, както се вижда на схемата, е форма на Азова съпротива.

Съпротивата създава и поддържа изтласкването.

Тя даже може да се види като симптом на изтласкване.

Както и то, изтласкването, може да се види като симптом на съпротива.

Причината е в това, че удовлетворяването на въпросните нагонни неща ражда удоволствени преживявания, а те биха нарушили обичайния ход на функциониранто на личността и нейното душевно равновесие.

Според дефиницията на Зигмунд Фройд изтласкването е „патогенен процес, който се проявява във вид на съпротива“.

За Фройд теорията за изтласкването ни повече ни по-малко е „стълбът, на който лежи сградата на психоанализата“.

В „Основни психоаналитични теории и понятия” създателят на психоанализата подчертава две важни особености на изтласкването:

  • Първо, че съществуват твърде много и то най-различни начини на осъществяване му;
  • Второ, че всичките механизми на изтласкване, без изключение, имат едно общо качество – отнемат много катектирана енергия или много от либидото, когато става дума за сексуални нагони.

Изтласкването е защитен механизъм, посредством който персоната държи извън съзнанието си мъчителни и вредни за нея нагони, афекти, подсъзнателни стремежи, чувства, спомени и др.

Азът не ги приема и ги отблъсква далеч от себе си.

При нормалните хора това става без особени загуби за субекта, но при невротиците, например, изтласкването е изтощително и нанася поражения, защото човек изразходва цялата си енергия и всичките си сили да се опази от това, което го мъчи и го преследва.

Изтласкването може да е види и като особена разновидност на забравянето, а в някои случаи и като форма на регресия (учихме я).

Изтласкващите сили произхождат в крайна сметка от Свръхаза, от сферите на морала, на естетическите изисквания, на нормите, на обичаите и т.н.

Изтласкването е характерно както за нормалните в психично отношение хора, така и за тези, които имат проблеми в областта на психичното здраве.

Налице е и обратна връзка: при някои психични страдания (някои неврози) са налице деформации и дефекти в действието на механизма на изтласкването.

Фройд ползва и термина „изтласкано“, за да представи с него съдържанието на отблъснатото, да обозначи съвкупността на тези неща от системата на несъзнаваното, които не са допуснати от съответната стража (цензор) в системата на съзнаваното.

Според Зигмунд Фройд това е същата стража, която може да се прояви и като съпротива, когато се стараем чрез психоанализата да отстраним изтласканото.

Изтласкването може да се схване и като защита, въпреки че то по-скоро е операционален термин в клиничната психоанализа, и е прототип на други защити, изразяващ самото противодействие срещу недопусканите до съзнаваното психични неща.

Това противодействие практически създава изтласкани феномени, създава изтласкано.

Изтласкването не е ангажирана пряко с нагоните (с либидото и др.).

При изтласкването цензорът санкционира представителите им, пратениците им, т.е. различните конструкции, образи и идеи, в които тези нагони се въплъщават.

Това става със самото заставяне те да напуснат пътя към съзнаваното и да се върнат (да отидат) в несъзнаваното (или в предсъзнаваното).

Интересна е съдбата на изтласканото. Първо, то трябва да се възприема само като част от несъзнаваното и да не се идентифицира с него.

Второ, изтласканото фактически е съвкупност от неща, които формират своя собствена група в човешката психика, имат свои отделящи ги от останалите психични неща характеристики и особености.

Една от тях е „оставащата насоченост за връщане в съзнанието и в моториката“, както се изразява Фройд.

Изтласкването, от гледна точка на изтласканите неща, е вторично изгнание, което обаче далеч не е пълна трагедия за тях.

Изтласканите (обратно) в несъзнаваното психични неща не умират от извършената върху тях операция, остават жизнеспособни и активни със своя иманентен стремеж към по-високите пластове на психичния апарат, с насочеността си към съзнаваното.

От това следва важното за клиничната психоанализа заключение, че изтласкването никога не е окончателно, то винаги може пак да е необходимо за съ- щите устремили се към съзнанието на личността нагонни импулси.

Това е едно от основанията (има и други), заради които изтласкването се счита за твърде примитивна и неефективна защита.

То се определя и като инфантилен способ за разрешаване на собствените вътрешноличностни конфликти.

И наистина, като защита, изтласкването често се ползва от деца и юноши.

Характерно е за незрели и изоставащи в развитието си персони.

При хората в зряла възраст изтласкването се среща при лица с хистероидна акцентуация, при хистероидни невротици.

Връщането на вече изтласкваното особено силно се стимулира от сексуалните нагони, а в някои случаи и от непомерните (и нарцистични) амбиции и стремежи на пациента.

В подобни случаи, когато силата на възвръщащите фактори е голяма, могат да се очакват психични смущения.

Изтласкването има за задача да отклонява и да държи неприемливи психични неща от сферата на несъзнаваното на дистанция от съзнанието, както казах вече.

Като процес, изтласкването има няколко фази:

  • Първично изтласкване (или изначално изтласкване), в смисъл на превантивна репресия, когато стремежът за излизане (изкачване) към съзнаваното още не се е реализирал.

При този етап нищо не стига до съзнанието, а самата репресия не е срещу нагоните, а срещу техните представители.

Това изтласкване често е свързано с Кастрационния комплекс;

  • Същинско изтласкване (Eigentliche Verdrängung); акция на изтласкване (репресия), след като ходът (качването) по стълбите нагоре към съзнаваното е факт. Има смисъл на пренаписване, на преповтаряне, на отложено действие (Deferred action).

Това изтласкване е двойствен процес – съдържа привличане нагоре и отблъскване от Аза и Свръхаза.

То често е свързано с оралните, аналните и скопичните преживявания, извлича ги и ги сексуализира;

  • Завръщащо се изтласкване, при което е налице възвръщането на изтласканото под формата на сублимации, грешки от всякакъв тип, сънища, неуспешни действия, симптоми и др.

Вижда се, че това изтласкано, а и въобще всички изтласкани неща, са отделени и отхвърлени от Аза, но това не е окончателно и не е неотвратимо.

Напротив, чрез То изтласканите неща имат шанс да се върнат пак в съзнанието и в Аза.

Трите форми трябва да се имат предвид в психоаналитичната клинична практика, тъй като разликата между тях често пъти е от важно значение за успешността на терапията.

В клиничната практика се говори и за състояние на изтласкване на пациента, при което най-типичното е това, че безсъзнателни неща не могат да се осъзнаят, въпреки активността на пациента в тази посока.

Съпротивата и изтласкването са свързани с една друга психоаналитична категория – потискане.

Потискането (на немски Unterdrückung) е по-общо понятие, с което в широк смисъл се обозначава операция за отстраняване (отхвърляне, изхвърляне) и недопускане в съзнанието на негативни за персоната неща, които са неприемливи за Аза и Свръхаза, които носят неудоволствени преживявания и страдания.

Съпротивата и изтласкването могат да се приемат като форми на потискане в горепосочения широк смисъл на тълкуване.

Това понятие е познато още като репресия (от латинското repressus – отблъснат, потиснат).

В някои преводи този термин напълно се идентифицира (препокрива) с изтласкване; фактически не се прави разлика между двете понятия – потискане и изтласкване.

В по-тесен смисъл понятието потискане се ползва за конкретизиране на особености на съпротивата и изтласкването.

Например, за потиснати се считат афекти, които не се връщат (отблъскват) в несъзнаваното, където да останат да чакат нови възможности за потегляне към съзнаваното и реалността, а се унищожават, погубват, премахват.

За потиснати се считат и нещата (нагони, желания и др.), които не са изведени (върнати) в несъзнаваното, а остават в предсъзнаваното, т.е. по-близо до сферата на съзнаваното, в състояние на готовност пак веднага, щом се удаде случай, да щурмуват Аза.

Благодаря ви за вниманието, дами и господа.

Следващата лекция е за преноса и контрапреноса.

Довиждане!

Related Post

Курс по психоанализа – лекция 15Курс по психоанализа – лекция 15

ШАНДОР ФЕРЕНЦИ Дами и господа, Петнадесетата лекция е първата лекция от третата тема. Унгарецът Ша̀ндор Фѐренци (Sandor Ferenczi), който категорично се счита за най-надареният клиницист в историята на фройдизма, всъщност

Курс по психоанализа – лекция 36Курс по психоанализа – лекция 36

КАРЕН ХОРНИ Дами и господа, Карен Хорни е една от значимите фигури в психоаналитическото движение, виден представител (заедно с Хари Стек Съливан и Ерих Фром) е на неофройдизма. Тя е