АЛФРЕД АДЛЕР
Дами и господа,
Алфред Адлер (Alfred Adler) е вторият виенчанин-евреин след Фройд, свързан с психоанализата и с нейния основател.
Но той, въпреки разпространеното мнение, никога не е бил ученик в пълния смисъл на думата на Зигмунд Фройд, не е участвал в никакъв курс по учебна фройдистка психоанализа и никога не е бил последовател, радетел и адепт на фройдизма.
Напротив, още преди запознанството си с Фройд той е правил свои изследвания, публикувал е статии и студии, издавал е книги със своите идеи в областта на психологията и психотерапията, а впоследствие продължава по доста по-различен път, наречен от него „Индивидуална психология“, включващ освен оригинални визии за човешката психика, но и доста по-други концептуални схеми в областта на психоаналитичната психотерапия.
В такъв случай и другото разпространено мнение, че той е първият дисидент (отцепник) от фройдисткото движение остава най-малкото твърде спорно, защото не може да бъдеш отцепник от нещо, към което никога не си принадлежал истински.
Е, наистина, Адлер отначало изпитвал твърде голямо уважение и респект към Фройд, участвал е по негова покана (през 1902 г.) в Кръга около него, но там той далеч не винаги е споделял концепциите на Фройд, а постоянно, когато е имал различно мнение, го изказвал, и то рязко, при дискусиите.
От друга страна, не е тайна и удивително лошото, даже издевателско, отношение на Фройд към Адлер, особено след излизането му през 1911 г. от Виенското психоаналитическо обединение (WPV).
Зигмунд Фройд очевидно никога не може да му прости това излизане, даже и когато на преклонна възраст (той е на 81 г.) научава за смъртта на Адлер в Абърдийн.
Мисля, че тук биха могли да бъдат потърсени по-дълбоки причини.
Независимо от всичко, адлерианството, както често се нарича учението на Алфред Адлер (което той, както споменах вече, сам назовава Индивидуална психология), е психоаналитично по своя характер учение и е едно от основните концептуални основания на модерната приложна психоанализа.
Алфред Адлер роден през 1870 г.
В същата година Ватиканският събор провъзгласява непогрешимостта на папата, германците обсаждат Париж, Вагнер създава музикалната поема „Зигфрид“, Кристофър Шоулс конструира първата пишеща машина, а в Русия се раждат Иван Бунин и… Ленин.
Турският султан издава ферман за самостойна Българска църква и Българска екзархия.
Адлер произхожда от бедно еврейско семейство, живеещо в крайните бедни квартали на Виена (Рудолфсхайме, около Пратера).
Баща му е дребен търговец на зърно.
Алфред е третото дете от общо шестте деца в семейството.
В детството си бъдещият специалист по детска психология е бил твърде болнав, страдал от рахит, от белодробно възпаление, имал спазми и др.
На пет години щял да умре от пневмония.
На два пъти при улични произшествия животът му е бил заплашен.
Когато Адлер е на седем години, кварталът е сменен с малко по-престижен.
Малкият Алфред се записва в училището, в което по съвпадение е учил и Зигмунд Фройд.
Не е бил сред добрите ученици, но в замяна на това имал винаги свое собствено мнение и се отличавал с музикални способности.
Усвоил е добре и уроците на улицата, тъй като възпитанието му не е било строго.
Между другото, в тези улични среди да бъдеш отличник в никакъв случай не е било престижно, а, напротив, се е считало за лош атестат.
Така че Алфред Адлер всъщност се спасил от комплекс за малоценност и в същото време се научил на прямо и лесно общуване с всякакви хора във всякакви ситуации за цял живот.
Не е малко.
Като дете (на три години) е ползвал едно легло с много болния си и умиращ по-голям брат.
Брат му умрял до него.
Казват, че на подсъзнателно ниво това способствало за твърдото му намерение непременно като порасне да стане лекар.
Разказват още за една метаморфоза на Адлер по време на гимназиалните му години.
Неочаквано за всички и даже за самия себе си, той станал добър математик, при положение, че винаги е бил изоставащ по този традиционно труден за повечето ученици предмет, даже е повтарял класа заради математиката.
Повишил се значително и успехът му по редица други предмети, главно в хуманитарната област.
Това по-късно дало основание на Адлер да разработи идеята си за феномена на скритите (латентните) възможности на всяка личност.
На 18 години Алфред Адлер подобно на Зигмунд Фройд постъпва в медицинския факултет на Виенския университет.
Интересуват го патологоанатомията и модерната психология.
Вълнува го въпросът за границата между нормалното и патологичното в човешката психика. Счита, че тази граница е условна и всички ние в някаква степен сме невротични.
Бедният произход, животът и самата среда допринасят за левите убеждения на Адлер.
За кратко време той даже членува в социалдемократическа партия.
Чете марксистки книги.
В личен план можем да установим хронична боязън на Адлер от бедност и мизерия.
Той самият казва „Запознах се с безпомощната нищета и цял живот се страхувах от нея”.
През 1895 г. получава научната степен доктор по медицина.
Започва практика.
Оженва се (през 1897 г.) за руската социалистка Раиса Эпщайн.
Първата книга на Адлер, както можем да предположим, е съчетание на социализъм и медицина: „Книга за здравето на шивачите“.
Търси зависимостта между болестите и икономическите обстоятелства.
Като лекар-терапевт Адлер осъществява на практика своите възгледи в социалната медицина; за него пациентът е уникален, представлява едно неделимо цяло, което е продукт на самото общество.
За Адлер болестта е взаимодействие между соматичното и психичното в индивида.
„Индивид“ е изключително важна категория в концепцията на Адлер за човека, на която той държи през целия си живот.
На латински това понятие – in-dividium – означава буквално „неделим“, т.е. смисълът е в особената хомогенност на човешката личност, в единството, неделимостта, на душа и тяло.
Впоследствие той нарича своята оригинална визия за човека, за неговата психика, респективно за приложната психотерапия с общото понятие „индивидуална психология“.
През 1901 г. се ражда Александра, второто дете от общо четирите деца в семейството, която подобно на Анна Фройд, наследява интересите на баща си в областта на психологията и психоанализата и продължава неговото дело (тя ръководи Клиниката „Адлер“ в Ню Йорк, ръководи като президент и Международната асоциация по индивидуална психология и др.)
Въобще удивителни са паралелите между Фройд и Адлер както в кариерата, така и в личния (семейния) живот.
Двамата са евреи, родени са и живеят във Виена, и на двамата бащите им са търговци, двамата имат сериозни здравословни проблеми, двамата учат в едно и също училище (един след друг заради разликата си от 14 години), следват медицина в един и същ университет – Виенския, двамата стават психолози, двамата стават професори (Фройд на 63 години при третия си опит, а Адлер – на 62 години), двамата стават много известни, и двамата основават международни асоциации и т.н.
Ще добавя още, че у двамата се забелязва характерното за етническия им произход чувство на „еврейска самоомраза“, което в духовен план се реализира по различен начин: Фройд се самоизмъчва с атеизма си, а Адлер – с бягството си от юдаизма в протестанството, което само по себе си е изключително рядка постъпка за евреин.
В психологически аспект двамата обаче са били доста различни: Фройд е бил емоционален интроверт, а Адлер – емоционален екстраверт.
Двамата се запознават на границата между двете столетия. Фройд кани Алфред Адлер в своя психоаналитически кръг и той с удоволствие започва да участва в дискусиите, провеждани в сряда.
На 34 години Адлер публикува монографията си „Лекарят като възпитател“.
Вижда се ясно приближаването към психоаналитичната психотерапия, но това става по собствен, съзвучен с основните идеи на индивидуалната психология, път.
Докато Фройд през целия си живот е атеист и едва преди смъртта си потърсва Бога, то Адлер прави това доста по-рано.
През 1904 г. той става, както казах вече, ревностен протестант.
Приема протестантството заедно с двете си дъщери – Валентина и Александра, – които тогава са съответно на 6 и на 3 години.
Участвайки активно в заниманията на Психоаналитичното общество в сряда на Фройд, Адлер продължава да развива своите си независими от фройдизма основни идеи в областта на социалната медицина, на възпитанието и на лекуването на неврозите.
В стенограмите на д-р Ото Ранк от Кръга могат да се видят разминаванията, противоречията и взаимните критики в изказванията на Фройд и Адлер.
За един сравнително кратък период Адлер публикува „Очерци за непълноценността на органите“, „Агресивното влечение в живота и в неврозата“, „За нервния характер“, „Лечение и възпитание“ и др.
Някои от тези книги са преведени у нас. Потърсете ги.
Концептуализира идеите си за социалния интерес, за хиперкомпенсациите и за вроденото чувство за общност (Gemeinschaftsgefühl).
През 1910 става президент на Виенското психоаналитическо обединение и редактор на „Централен бюлетин по психоанализа“.
Открито се противопоставя на тезата на Фройд за пансексуализма, за доминацията на либидото като двигател на психичното.
Не е съгласен и със сексуалната детерминация на неврозата.
Това несъгласие е изразено остро в два негови доклада.
След публикуването им е заставен от Зигмунд Фройд да се оттегли от неговия кръг.
Когато Адлер напуска кръга на Фройд, 9 от 23-та членове на Кръга, значи близо 40% от състава му, го последват.
С тези деветима Адлер основава „Общество за свободна психоанализа“, което по-късно преименува в „Общество за индивидуална психология“.
Основава и „Журнал по индивидуална психология“.
С всичко това фактически официализира окончателния си разрив с бащата на психоанализата.
Този разрив между Фройд и Адлер е груб, яростен и окончателен.
Двамата никога не могат да си простят.
През 1937 г., в самия край на живота си, седмици преди да напусне този свят, Адлер официално квалифицира Зигмунд Фройд като „хитър мошеник и интригант“.
От друга страна, печално известен е и убийственият текст в писмото на Зигмунд Фройд до немския писател Арнолд Цвайг. Книгите на този приятел на Фройд „Западна сага“ и „Спорът за сержанта Гриша“ ги има преведени. Свързани са с фройдизма.
Научил за кончината на Адлер в Абърдийн, Фройд по най-непристоен, според мен, начин, потъпквайки вечното правило De mortius aut bene, aut nihil (За мъртвите или добро или нищо), се глумѝ със самата смърт на създателя на индивидуалната психология.
Той пише на Арнолд Цвайг буквално следното: „Непонятна ми е вашата симпатия към Адлер. За еврейче от покрайнините на Виена да умре в Абърдийн представлява само по себе си нечувана кариера и доказателство за напредък. Светът истински и щедро го награди за старанията му срещу психоанализата“.
Както се казва, коментарът е излишен.
Между другото Раиса, жената на Алфред Адлер, се сближава с жената на Лео Троцки (който по това време живее във Виена).
Самият Адлер няма добър имидж във виенските среди. Изборът му за приват-доцент през 1915 г. е неуспешен.
Отрицателното гласуване е аргументирано с това, че „съчиненията му в голямата си част са само плод на неговите фантазии“. Доста силно казано!
По-късно виенското общество ще коригира отношението си към Адлер и през 1930 г. за шестдесетгодишния си юбилей той ще бъде удостоен с почетното гражданство на австрийската столица.
По време на Първата световна война Адлер служи като военен лекар.
Вижда наистина с очите си всички страни на битието – и добрите и най-лошите.
През 1920 г. публикува сборник с лекции (нещо като „Увод в психоанализата на Фройд“).
Наименува го „Практика и теория на индивидуалната психология – лекции по въвеждане в психотерапията“.
Инверсията в заглавието трябва покаже запознатостта на Адлер с живота, а освен това и предимството, което той дава на приложния характер на своето учение за индивидуалната психика.
Можем да кажем, че 1920 г. е рождената година на Индивидуалната психология.
През същата тази година започва голямото арабско въстание срещу британците, след ухапване от маймуна умира от отравяне на кръвта гръцкия крал Александър, барон Врангел е победен край Севастопол и бяга в Турция, а в България започва да излиза списание „Златорог“ на Николай Лилиев.
Успоредно с изследванията и публикациите по индивидуална психология се създава мрежа от психотерапевтически консултационно-педагогически центрове, детски заведения, експериментални звена и др.
Благодарение на енергията на Адлер и неговите съмишленици индивидуалната психология бързо се разпространява в Европа и особено в САЩ.
През 1922 г. в Мюнхен се провежда първият Международен конгрес по индивидуална психология.
Издаваният от Адлер журнал се преименува в „Международен журнал по индивидуална психология – работи по психотерапия, психология и педагогика“.
Паралелно излиза и американски вариант – American-Journal for Individual Psychology.
По-късно последователите на Адлер издават още и International Journal for Individual Psychology.
На следващата година Адлер става преподавател във Виенския педагогически институт.
Впоследствие публикува своите знаменити книги „Ръководство по индивидуална психология“ (1926 г.), първите два тома на тритомника „Техника на индивидуалната психология“, „Проблеми на неврозата“, „На- уката на живота“.
Последните две книги Алфред Адлер пише на английски език.
От 1929 г. Адлер преподава (като асоцииран професор) в Колумбийския университет в Ню Йорк.
На шейсетгодишна възраст Алфред Адлер се научава да шофира, купува си автомобил Щаер и с удоволствие пътува из САЩ.
През 1930 г. в Берлин се провежда петият Международен конгрес по индивидуална психология.
Той се радва на изключителен интерес; в него участват повече от 2000 души от различни страни на Европа и от САЩ – единствената страна от друг континент, която приема адлерианството.
Изгражда се мрежа от регионални обединения по индивидуална психология.
Само за две години започват да функционират 32 обединения в 16 страни.
През 1932 г. Алфред Адлер получава научното звание професор.
Последният научен труд на Адлер (помним, първият беше за болестите на шивачите) носи заглавието „Смисълът на живота“.
Той го обяснява в контекста на своята идея за безсъзнателния стремеж към съвършенство на всеки индивид.
Цялостното творчество на Алфред Адлер е белязано с особен демографски хуманизъм, има социалнопсихологическа насоченост и включва трогателни (и наивни, мисля) социалистически идеи за справедливост, равноправие, обществени взаимодействия и др.
Виждаме и подчертан интерес към всички страни на битието на хората, каквито и да са те.
Последните години от живота си Адлер прекарва в Америка.
Изглежда, че той по-добре в сравнение с Фройд се е ориентирал в отношението на националистите към учението му и към собствената му персона, предугадил е неприятностите, и още през 1934 г. емигрира в САЩ.
Алфред Адлер умира в Абърдийн, Шотландия, както вече знаем, където е поканен да чете лекции по индивидуална психология.
Умира, както може да се предположи, на улицата и по такъв начин още веднъж показва пряката си връзката с истинския живот, показва неделимостта на ценностите и същинския смисъл на битието за отдалия се на определена идея и на делото си човек.
Адлер има много последователи.
Влияе върху ученията на Хари Съливан, Вилхелм Райх, Ерих Фром, Виктор Франкъл, Роло Мей и др.
В следващите 5 лекции ще разгледаме същността на адлерианството като концепция и като психотерапевтична методология.
А сега се сбогуваме с вас, дами и господа, и всичко най-хубаво!