НЕГАТИВНА ТЕРАПЕВТИЧНА РЕАКЦИЯ
Дами и господа,
В хода на психоаналитичната терапия е възможно да се появи усложнение, произхождащо от психиката на пациента под формата на негативна терапевтична реакция (negative therapeutic reaction).
Тази реакция на практика представлява съпротива срещу оздравяването, която е твърде опасна за лечението, тъй като обикновено е силна, и съответно трудна за преодоляване.
Тя е много специален клиничен феномен при психоаналитичното лечение, който е алогичен, и на пръв поглед е даже парадоксален, необясним.
Негативното терапевтична реакция е безсъзнателна дейност (поведение) на анализирания пациент по време на сеансите, с отрицателно съдържание по отношение на терапията и терапевта, която влияе зле на цялостния психоаналитичен процес. Това е дефиницията.
Изразява се понякога по странен начин: при забележимо подобрение на състоянието на пациента, той сякаш нарочно сам се връща в страданието, като че ли го предпочита пред оздравяването си.
Това връщане назад в хода на успешно лечение, като факт, изглежда да е подплатено с мазохистични ингредиенти.
Мазохистката тенденция се счита за основа на формирането на негативната терапевтична реакция още от зората на психоанализата.
Зигмунд Фройд даже спряга този феномен с потребността от наказание, свързано с чувството за вина, която тук се изразява чрез влошаване на състоянието и блокиране на успехите на лечението, а даже и с влечение към смъртта (Танатос инстикт).
Всички тези класически фройдистки обяснения на негативната терапевтична тенденция са свързани с отношенията и взаимодействията между Аза и Свръхаза на пациента.
По-нови интерпретации и обяснения на негативната терапевтична тенденция свързват нейната същност и нейния произход с по-ранните стадии в онтогенезата, с детството.
Там, както знаем, детето се стреми към сливането с майката и търси по този път отминалото вътрешноутробно блаженство.
Лечението на пациента, респективно оздравяването му, се възприема от него символно като увеличаване на неговата самостойност.
При ползването на регресивни форми на защита, което често се случва при психични страдания, позволяващи завръщане назад към майката и безметежното детство, пациентът подсъзнателно се противопоставя на оздравяването си (на самостойността си, въплътена в него) и на самата терапия, чрез която се постига това оздравяване.
Регресията в този случай може да се прояви като враждебност към анализиращия терапевт, саботиране на лечението, даже и като съмнения относно ценността на живота със съответните суицидни помисли и намерения.
Сочи се още и ролята на завистта в отношенията „родител – дете“, както и ролята на Едиповия комплекс.
Много е странно желанието на пациента, прозиращо от неговите действия и постъпки, да се противопостави на терапията, на постигнатите резултати, на очертаващите се перспективи за оздравяване.
Според Зигмунд Фройд негативната терапевтична реакция е проява на чувството за вина, което намира външен израз в съответното поведение на пациента в рамките на терапията.
Основателят на психоанализата прави връзка между това интересно явление в психоаналитичната практика с известни литературни сюжети (пиесата „Майстор Солнес“ на Хенрик Ибсен, например, прочетете я) и с реални случаи от действителността, когато човек, постигнал успех в някаква област, не изпитва очакваното и обичайното удовлетворение, а, обратно, се чувства неудовлетворен и опустошен.
Според него това чувство е привнесено отвън, заимствано.
Често е в резултат на идентификация с друг човек, обект на влечение от страна на пациента.
В своя труд „Аз и то“ Зигмунд Фройд казва за негативната терапевтична реакция, че при нея решенията и постъпките, от които в хода на терапията се очаква подобрение на състоянието на пациента или отстраняване на симптомите му, предизвикват у пациента усилване на страданията и влошаване (вместо подобряване) на неговото състояние.
Като че ли волята за оздравяване е надмогната от потребността да си болен.
Причините за подобно явление според Фройд могат да бъдат:
- упорство спрямо лекаря;
- фиксиране върху използването на болестта, действие на механизма полза от болестта;
- негативна нагласа на пациента по отношение на лечението;
- негативна нагласа по отношение на личността на анализиращия, включително и желания за превъзходство над него;
В механизма на негативната терапевтична реакция Зигмунд Фройд включва негативния пренос, нарцистичната недостъпност, вискозността на либидните влечения и др.
Механизмът „полза от болестта“ (или така наречената вторична изгода), която е една от основите на негативната терапевтична реакция, в същността си представлява форма на съпротива на Аза.
И действително в повечето случаи негативната терапевтична реакция е съпротива, която е свързана с Аза.
Тя е на Аза, а може да е и срещу Аза.
Когато е на Аза, негативната терапевтична реакция може също така да представлява съпротива срещу Свръхаза, при който доминацията на желанието за оздравяване е изведена като принцип.
Тогава тя е съпроводена и с чувство за вина, което в отделни екстремни случаи може да отведе пациента към параноидни преживявания и прояви.
Въобще корените на негативната терапевтична тенденция в повечето случаи трябва да се търсят в системата отношения на Аза със Свръхаза, при влияние на То, разбира се.
От формална гледна точка, негативната терапевтична реакция е обратна реакция и пациентът не я осъзнава; за него всичко е такова, каквото е, и произходът му е извън самия пациент.
Този факт следва да се отчита от клиничния психоаналитик при неговата работа по отношение на негативната терапевтична реакция, която, естествено, следва да бъде много сериозен обект на неговото внимание, а и на неговите усилия за успешност на лечението.
Запомнете това, дами и господа!
Много най-добри пожелания от мен за всички вас!
До скоро!