ОТРЕАГИРАНЕ И КАТАРЗИС
Дами и господа,
Двете понятия-компоненти на методологичесския апарат на психоанализата са свързани.
Отреагирането, както ще видим по-долу, е в основата на катарзиса, а той фактически е цел на отреагирането, която е твърде значима от терапевтичен аспект.
Отреагирането е своеобразно освобождаване, изпразване, разтоварване от преживяванията (афектите), свързани със спомен за отминало травматично събитие.
Като синоними на този термин в клиничната психоанализа се ползват още и понятията: изприказване, избухване, изговаряне (в смисъл на казване на всичко по темата) и др.
Отреагирането предпазва от патогенност на този спомен, т.е. не позволява споменът за злото да стане (или да продължи да е) патогенен фактор (и симптом).
По принцип отреагиранията са често използвано средство срещу психични страдания и психични проблеми.
Ако едно лице не ползва отреагирането като способ да се избави от патогенни импулси, това често става причина неотреагираните афекти и представи да се обединят в самостойни групи, да се усилят в стремежа си да се освободят от натиска върху тях на Свръхаза (или на Аза), чрез който натиск те не се допускат до съзнанието, и да се превърнат в невротични или други симптоми, включително и на хистерия.
Отреагирането може да възникне като средство за защита срещу тях по спонтанен начин, т.е. без намеса на психотерапевт, но може като терапевтичен метод съзнателно да бъде специално потърсено от психоаналитика в хода на психоаналитичната терапия.
Отреагирането може да бъде два вида: първично и вторично.
При първичното отреагиране имаме много малка дистанция във времето със самото психотравмено събитие.
Обикновено първичното отреагиране следва непосредствено психотравмената ситуация.
Това отреагиране е примитивно и най-често не е адекватно, което означава, че може да се изрази и в абнормни действия и постъпки на отреагиращия.
В много случаи такова отреагиране е и опасно от психопатологична гледна точка, тъй като е възможно да донесе негативни психични последствия – агресия, взривове от ярост, хистерични симптоми и др.
При ползването на отреагирането в работата на психотерапевта обикновено се търсят и се ползват най-ефективните и адекватни негови форми.
Те са обмислени и планирани в рамките на пси-хотерапевтичната стратегия по конкретния случай.
Лечението обикновено е достатъчно отдалечено във времето от травмиращото събитие.
Точно това отреагиране наричаме вторично отреагиране.
Патогенните афекти по принцип могат да бъдат вторично отреагирани (при психоаналитичната терапия) по два начина:
- чрез едно единствено масирано отреагиране;
- чрез поредица от асоциации с травмата, травмените обстоятелства и травмените последици.
Тези асоциации фактически представляват миниотреагирания, изпълняват ролята на слаби, леки и омекотени отреагирания, които в своята цялост постигат ефект, който е подобен на ефекта от масираното отреагиране, т.е. вършат същата работа.
За Зигмунд Фройд припомнянето (спомнянето), както и преработката (виж за нея в края на 53-та лекция на настоящия курс) изпълняват често функциите на отреагиране.
Отреагирането в лечението на пациент с психични проблеми води до ефекта на катарзиса.
В „Поетика” на Аристотел има една знаменита фраза, включваща понятието очистване (на гръцки καθαρσις – очистване, пречистване), която става основа на един от главните методи в психоаналитичната терапия, който е с изключителна терапевтична стойност, и дава наименованието му.
Фразата се отнася до същността на трагедията и подчертава факта, че тя е подражание с помощта на украсена реч, „извършващо по пътя на състраданието и на страха очистване от подобни страсти“.
Очистващо украсено подражание – точно казано.
В своята работа за хистерията Зигмунд Фройд (не без помощта на д-р Йозеф Бройер) е забелязал, че нейните симптоми се пораждат във връзка със силно зареден с афекти психичен процес, който е блокиран.
Блокирането може да произхожда от етични норми, от религиозни фактори (така нар. „хистерия на монахините“), може да се дължи на строгото възпитание (хистерия на добре възпитаните девойки), на сексуални табута, на културно-естетически антецеденти (хистерия при хората на изкуството) и др.
Натрупаните емоции не могат да се освободят, не могат да бъдат отреагирани, не са в състояние да намерят своето изразяване в съзнанието и в действията на пациента.
Запушените афекти успяват, търсейки настойчиво път за освобождаване, за отпушване, да го намерят в погрешна посока в хистеричната конверсия.
При нея потиснатите в подсъзнанието фактори си пробиват път и се появяват като психични и соматични симптоми на хистерия.
Дали не може да се потърси и да се намери друг (непатологичен) път за освобождаване на компресираната афективна енергия?
Дали не може да се ползва това, което посочва Аристотел?
Отговорът на тези въпроси е: Да. Възможно е.
И това е катарзисът, като метод за терапия.
Този метод е известен повече като катарзисен метод, така популярен сред психоаналитическите среди.
Катарзисният метод може да бъде срещнат още и като метод на вентилирането или вентилация.
Методът е известен още и като метод на Бройер-Фройд (по фамилиите на двамата виенски лекари) и отначало се свързва единствено с лечението на хистериите и с ползването на хипнозата, но после се разпространява, като прилагащ много други средства и техники.
Според класическото му дефиниране катарзисът е създаване на здравословен ефект чрез предизвикване в съзнанието на частично или изцяло изтласкани феномени със силен афективен заряд.
В по-общ план катарзисът е всеки метод, който предизвиква и ползва една емоционална криза в психиката на пациента, за да разреши емоционални проблеми.
Катарзисът (катарзисният метод) е фактически разтоварване, изпразване, на патогенни афекти.
Той може да се види и като ефект на предизвикано отреагиране.
На схемата долу се вижда мястото на катарзисния метод, като форма на предизвикано (неспонтанно) отреагиране на патогенни афекти, създали се вследствие и във връзка с травмена ситуация.
Механизмът на катарзиса не е установен.
Знае се как изглежда той, как става, но не се знае защо става въпросното очистване, открито още от Аристотел.
Не знаем защо преживяването на травматичното събитие премахва патологичното и вредното за личността.
Освен това, странно е, че оживяването на една травма определено води облекчение, но защо, ако тя се възстанови напълно и отново се преживее, това не увеличава терапевтичния ефект, както би следвало да се очаква в логичен план?
Същността на катарзиса е във връщането на пациента назад в преживяното (отминалата травматична ситуация), преживяване наново на травматичните събития, преживяване отново на патогенните афекти, като с това се получава въпросното разтоварване, очистване (катарзис) от тях.
Това връщане към несъзнаваните афекти може да стане по различни начини.
Един от тях е забелязал още Аристотел преди 2340 години – гледането на силно въздействаща върху чувствата и емоциите трагедия на сцената на античния театър.
А Карл Густав Юнг го вижда по-скоро като подход на изповед при лечение на неврози, включващ отреагиране на емоции от преживяна травма.
Техниката на ползване на катарзисния метод изисква да се отчита ролята на други психични механизми и феномени – преноса, отричането, отменянето, потискането и др.
Непременно трябва да се държи сметка и за същността на патогенните афекти, които се „очистват“ с този метод – потиснати идеи, желания, преживявания, нагласи, страсти, спомени и др.
За днес, дами и господа това е достатъчно, нали?
Пожелавам ви успехи навсякъде!