ПОГРЕШНИ ДЕЙСТВИЯ
Дами и господа,
В тази лекция ще стане дума за едно откритие на Зигмунд Фройд, твърде важно за приложната психоанализа.
Никой преди него не е проявявал научен интерес към често срещания феномен на неволно допуснатите грешки.
В традиционната психология те се считат за случайни.
Фройд казва, че в психиката на човека няма нищо случайно.
Първият въпрос, с който той започва своето изложение на системата на психоанализата в знаменития си труд (курс лекции) „Въведение в психоанализата“, е за погрешните действия.
На тази тема той посвещава втората, третата и четвъртата лекция от общо 35-те лекции, включени в неговата най-популярна (най-издавана) творба.
Зигмунд Фройд, а по-късно и всички психоаналитици, ползват основно точно този термин – „погрешно действие“, – въпреки че прибягването до понятието „грешка“ също не е рядкост и не е лишено от смисъл в психоаналитичната литература и в практиката на клиничната психоанализа.
Грешка (на латински lapsus – грешка, на английски error – грешка, заблуда) е по-общото понятие, което в онтологичен план внушава окончателността на неправилно осъщественото, направеното, каквото и да е то; то е налице, извършено е.
Най-популярните грешки са lapsus linguae и lapsus calami – съответно грешка при говорене и грешка при писане.
Класическата психоанализа разглежда лапсуса като проява на несъзнаваното, като намеса на несъзнаваното в сгрешеното при говора или при писането, по-точно в сгрешаването (!) при говора и при писането.
Психоаналитиците използват в този контекст вместо грешка точно това понятие – сгрешаване (или грешене).
То, като отглаголно съществително (от глаголи от свършен и от несвършен вид в двата случая), очевидно, е по-близо до изразяването на действието „греша“, отколкото до резултата от това действие, както е при термина грешка.
В този смисъл още Зигмунд Фройд въвежда термина „погрешно действие“ (на немски Fehlleistung, Fehler – грешка, leisten – извършвам), с който изразява въпросното сгрешаване, сбъркване, отклоняване, заб- луждаване, пропускане и т.н.
В англоезичната литература, която още от Джеймс Стрейчи е по-склонна да ползва в областта на психоанализата латински термини, се използва понятието parapraxis.
Това понятие на латински език буквално означава лъжедействие, лъжепрактика (от гръцкото παραπρασσω – върша неправилно).
Погрешните действия са неволни (не идващи от съзнанието и волята) замествания на една цел с напълно непредвидени и несъответстващи на реалността действия.
Много често се ползва точно този термин – „неволни грешки“, за представяне на погрешните действия.
Погрешното действие (неволното грешене) може да се види и като неволно заместване на един проект (намерение) на персоната да каже нещо, да напише нещо, да свърши нещо и т.н. със съвсем несъответстваща на този проект и на това намерение непредвидена постъпка или действие.
Погрешното действие е в резултат на два подтика, тръгващи от две сфери на психичния апарат: едната – от съзнаваното, а другата – от несъзнаваното.
За психоанализата всички погрешни действия, представляващи интерес за диагнозата и терапията на пациента, имат психичен характер.
Те са психични неща. Като такива те съответно са резултат на други психични неща (или тенденции), които обикновено са под формата на намерения (явни или скрити).
Зигмунд Фройд обяснява произхода на погрешните действия с несъзнавани феномени (с неща от подсъзнанието).
Счита, че те съвсем не са плодове на случайност или на невнимание на хората.
Погрешните действия са автентични психични феномени, чрез които по особен начин се реализират желания и намерения, скрити в несъзнаваното на човека.
Това става въпреки неговата воля и разум.
При погрешното действие несъзнаваното (изтласканото) желание се осъществява (изплува, връща се в съзнанието и в практиката) във вид на някаква неочаквана (и смущаваща) тенденция, като при това се среща (сблъсква, противопоставя) със съзнателни и волеви тенденции.
Човек на практика иска да каже нещо, а казва съвсем друго нещо, в резултат на несъзнаваната детерминация.
Според Зигмунд Фройд, погрешните действия твърде напомнят други подобни изнасяния нагоре в съзнанието и реалността:
– сънища,
– сублимации,
– нахлувания,
– инвазии (по-обширно, цялостно, нахлуване),
– спомени и др.
По теорията на Фройд погрешното действие се дължи на връзката между двете движещи сили:
- реалното намерение на персоната;
- несъзнаваното изтласкано желание (нагон).
От срещата на двете тенденции в реалната практика на конкретния човек (говорене, писане, четене, смятане и т.н.) се получава грешка, съпроводена най-често със смущение и чувство за нелепост и несъстоятелност както на извършеното (казаното, написаното, прочетеното и т.н.), така и на самия извършил погрешното действие човек.
Обикновено в основата на погрешните действия стои някакъв предпоставен конфликт, който досега не е изведен в съзнанието.
С погрешното действие той се завежда там и фактически се появява като инцидент.
В действителност този инцидент (сгрешаването и последвалото го смущение) представлява, от друга гледна точка, компромис между несъзнаваното желание и съзнаваното намерение.
Затова често е налице близост между това, което човек иска да направи, и това, което всъщност прави при сгрешаването.
Интересно е, че темата за погрешните действия е свързана все пак с психопатологията.
Всичките видове погрешни действия са описани педантично (и с доста хумор) от Зигмунд Фройд в неговото известно произведение със заглавие „Психопатология на ежедневието”. (Намерете книгата и я прочетете.)
Това свое произведение той завършва с доста обемни разсъждения за случайността и детерминизма, подчертавайки психичната състоятелност на феномена на погрешните действия.
По-късно Жак Лакан остроумно ще посочи, че за психоанализата всяко погрешно действие е „добре изпипан успешен дискурс“, звучи като „Погрешното е правилно!“.
Както всъщност и стоят май нещата при психоаналитичното разбиране на погрешните действия.
И в „Психопатология на ежедневието“ и в лекциите във „Въведение в психоанализата“ Зигмунд Фройд говори общо взето за 13 типа погрешни действия.
Те са обединени в три групи, както е показано на схемата долу.
Тринадесетото погрешно действие (изписано с италик) от третата група – заблуждение – е с по-различен характер и има особен статус.
Само него Фройд назовава не Fehlleistung, а Irrtum – заблуда.
За него той казва, че то е с временен ефект и е налице, само когато за определен отрязък от време вярваш, че нещо е някакво, а до преди това и след това добре знаеш, че то не е такова. Това е дефиницията на „заблуда“, харесва ли ви?
Всичките разнообразни форми на погрешните действия трябва да се търсят в клиничната психоаналитична практика, да се анализират и да се ползват при осъществяваната терапия при съответния пациент.
Накрая, дами и господа, искам пак да ви пожелая да бъдете без заблуди, щастливи и радостни.
До скоро!