КАТЕКСИС И АНТИКАТЕКСИС
Дами и господа,
Разглежданите две понятия-компоненти на методологическия апарат на клиничната психоанализа са класически термини, въведени от Зигмунд Фройд.
Те се отнасят до количеството (обема) енергия на несъзнаваното (на То), която се влага в даден процес или която се насочва към даден обект.
На гръцки език καθεξώ означава: заемам, поставям, сядам.
Терминът катексис (kathexis) се ползва в англоговорящите народи като превод (съответствие) на немската дума Besetzung (заемане, окупиране), която употребява Зигмунд Фройд.
В научната литература и в практиката се използват и други термини: пълнеж, заемане, натоварване, окупиране, свързване, инвестиране и др., но смисълът е само един – влагане на психична енергия в нещо.
Някои психоаналитици считат и определят тези две понятия – катексис и антикатексис – даже като икономически понятия, т.е. като свързани с предоставянето (влагането, инвестирането) на „психичен капитал“ в нещо.
С това те ползват идеи от сферата на финансите и бизнеспрактиката.
Затова в психоанализата ще срещнем и други понятия с икономическо звучене – например, количество психична енергия, количество възбуда, афективна стойност, количество афект и др.
Има мнения и за свързаност на понятието катексис с военните термини, така характерни за немския начин на изразяване, доколкото Besetzung също като, например, Abwehr (отбрана, защита), е и военен термин (означава окупация, завладяване).
Според класическия фройдизъм катексисът (влагането, инвестирането) е своеобразно пренасочване на несъзнавана енергия от То (или от Аза) към определени обекти (катектирани обекти) или към техните образи, която се вплита (прониква) в същността им.
В представите на Фройд въпросната катектираща енергия е от либидозен порядък, произхожда и е свързана с либидото.
Тя зарежда с либидна енергия катектирания обект.
Затова създателят на психоанализата уточнява катексиса като обектен катексис на либидо (Objektвesetzung der Libido).
В същото време катексисът може да се види като осъществен натиск на либидото върху обекта, като негово настойчиво преместване върху него, като либидна окупация на обекта.
Чрез катексиса катектираният обект става либиден, т.е. пряко свързан (зает) от сексуални нагони, от сексуалност.
Ще уточня, че обект на катексиса могат да бъдат: предмети, хора, групи, идеи, представи, действия, постъпки, поведение, тенденции и др.
В своята студия „Формулировки на двата принципа на психичната процесуалност“ Зигмунд Фройд посочва, че влагането на психична (либидна) енергия е свързана с една обща тенденция в психичния апарат на човека, която се отнася до икономическия принцип на спестяване на разходите на енергия.
Либидото, което катектира психична енергия, според Фройд може да бъде нагонно (от сексуалния нагон), но може да е нарцистично (или Азово), т.е. да е свързано и да произхожда от Аза.
В този етори случай можем да определим съответния катексис като Азов катексис и съответно да говорим за Азово катектирани обекти.
Фройд употребява и понятието „нагонов катексис“, или нагонен катексис, който произхожда и е свързан с различните нагони на пациента (главно със сексуалните му нагони).
Енергията на тези нагони, по думите на Зигмунд Фройд в „Нови уводни лекции в психоанализата“, е „по-подвижна и по-способна на отичане“ и тези нагони по-активно търсят изход към различни обекти.
В частност, клиничната психоанализа ползва и понятието „либиден катексис“, с което се означава инвестирането (влагането) на енергия от сексуалния нагон.
Точно този катексис се счита за типичен и за най-често срещан в клиничната практика.
Зигмунд Фройд ползва понятието „катексис на несъзнаваното“ като по-общ термин, показващ само полето, от което тръгва инвестирането към катектирания обект.
Катексисът има и друго смислово равнище, като най-общо представяне на проявяването на интерес към значими за човека неща – идеи, символи, предмети, хора, действия и др., които са особено важни и ценни за него.
Първите катектирани обекти в ранното детство очевидно са родителите, в които се влага (инвестира) много психична енергия.
При майката, например, имаме катектиранe с копнеж (Sehnsuchtbesetzung), както казва самият Зигмунд Фройд.
Ще подчертая и следния факт: за всеки човек собственото му име се явява особено важен и силен катексис-стимул, толкова силен, че, както знаем, даже и в коматозно състояние на пациента може да предизвика у него реакция и да наруши така нареченото „биоелектрично мълчание“ на коматозния мозък.
За клиничната психоанализа е интересен фактът, че някои катекси могат да са насочени към реални обекти, но някои могат да имат за цел фантазмени обекти, фантазми.
Важно е също така и балансирането на катектираните енергии.
Знаем колко много намалява силата на катексисите в състояние на скръб, тъга и депресия.
Човек не влага психична енергия извън предмета (причинителя) на скръбта и страданието си.
Антикатексисът (antikathexis), както следва да очакваме, е точно обратното на катексиса.
На немски език терминът е Gegenbesetzung – антиокупиране, контразаемане.
Ползват се и термините контраинвестиране, антиинвестиране, деинвестиране, контракатексис и др.
Това не е процес на влагане (инвестиране, окупиране), а, обратно, – процес на препятстване на катексиса, на недопускане или спиране на инвестирането на
психична енергия в катектирания обект.
Терминът антикатексис е свързан с изтласкването.
Тук обратния поток на енергия се слива с енергията на изтласкания импулс и усилва реакцията срещу него от страна на Аза.
В психоанализата става дума за обратен поток от енергия, за енергия срещу нежелани импулси, която да ги спре или поне да забави катексиса им.
Според класическата психоанализа този процес работи в полза на различни защитни механизми, с които Азът спира или възпрепятства насочени към съзнанието феномени от несъзнаваното, от То.
Това става със създаването от Аза на система представи и нагласи, с които се противодейства на енергията, готвеща се да заеме (да окупира) или вече частично (или изцяло) вече е окупирала съзнанието.
Самият термин, както виждаме, е доста близък по значение на процеса и по резултати до изтласкването, а самото антиинвестиране (антикатексис) е всъщност действие на сили против насочените към съзнанието струящи от нагоните представи, желания, импулси и др., представляващи някакъв катексис.
Изтласкването на нежеланите психични неща става в две фази:
а.) оттегляне на неприятното от съзнанието;
б.) антикатексис (контраинвестиране), което ползва освободената от оттеглянето енергия.
Контракатексисът очиства от катектирани неща съзнанието и в същото време пречи дадена вече изтласкана представа (желание, импулс) пак да се завърне в него.
Антикатектираното може да бъде също и представа (само че друга), може да бъде характерова особеност, може да бъде поведенски патерн и т.н.
Важното за всички тях е, те да се противопоставят на това, което е нежелано в съзнанието (или го е напуснало).
Ясно е, че антикатексисът е форма на защита на Аза, но той не може да бъде сведен и включен в регистъра на защитните механизми поради това, че същността му е друга: при него става дума за влагане на психична енергия (както при катексиса).
Тази енергия тук е срещу определен катексис, против вече катактирано или против актуално (в момента) катактиране.
За разлика от защитните механизми, тук феноменът антикатексис се поддържа сякаш от две позиции на психичния апарат, има двойствена поддръжка: и от Аза и от нагоновите сили.
Освен това, контракатексисът е инструмент (ако можем така да се изразим), който ползват редица други психични механизми, включително и защитни механизми.
Той участва в изолацията, в отричането на реалността, в репресията и др.
За практикуващия клиничен психоаналитик е важно и това, че най-често антикатексисът действа при взаимоотношенията на пациента с външната среда.
С него се противодейства на бликаща към пациента психична енергия, причиняваща неудоволствие, травми, болки и страдания.
Личностната психика мобилизира вътрешна психична енергия, с която да се противопостави на нещата, които му носят неудоволствие и страдание.
Ако антикатексисът е по-силен от катексиса, т.е. превъзхожда, надмогва енергията, вложена в изтласкваното (или в изтласканото), тогава той остава извън съзнанието.
А ако е по-слаб, изтласканото се връща в съзнанието, и съответно причинява това, което не искаме то да причини.
В някои случаи антикатексисът може да е насочен към феномени, произхождащи от То, но не са редки и случаите на антикатектиране от страна на Аза срещу Свръхаза.
При осъществяването на антикатексиса много често ще срещнем появата на погрешни действия (parapraxes).
Освен това антикатектичните прояви се съпровождат нерядко с прояви на хумор и на остроумие.
За Зигмунд Фройд освободената при подигравката, при анекдота, при епиграмата и вица (обикновено със сексуален сюжет) психична (нагонна) енергия се ползва от Аза за поддържане на антикатексиса срещу нежеланите импулси, а самото разтоварване (освобождаване) на напрежението става чрез смеха.
Катексисът и антикатексисът са методологични понятия с голямо операционално значение за клиничната психоанализа, защото ще ги срещнем в много, и то най-разнообразни, техни проявления в практиката на психоаналитика.
Те често са и с твърде голяма значимост за терапевтичния процес.
Стига толкова за днес, дами и господа.
Всичко хубаво!