НЕВРОЗИ
Дами и господа,
Тази лекция има особено значение за клиничната психоанализа, тъй като визира нейните основни нозологични обекти – неврозите, психозите и перверзиите, образуващи известната тристранна структура на това, към което най-вече проявява интерес психоаналитичната терапия.
Често самата приложна психоанализа, като клинична концепция, се схваща като съвкупност от методи и средства за психотерапия на точно тези страдания (проблеми), сред които се открояват със своето разпространение и голямо разнообразие неврозите.
Според статистическите данни 12% от хората страдат от неврози. Всеки осми.
Статистическото очакване е, че от 8100-те мои курсисти около 1000 са невротици. Може и повече.
Огледайте се около вас.
В по-общ план неврозите са група психични страдания (заболявания) с психогенна динамика и произход, който най-често е свързан с остри и хронични психотравми, негативни преживявания и психично пренапрежение.
В Международната класификация на болестите МКБ-10 много от включените в раздела „Психични и поведенски разстройства“ нозологични единици фактически са неврози – например, депресивните разстройства, разстройствата на настроението, фобиите, разстройствата на навиците и влеченията, хипохондричното разстройство, обсесивно-компулсивните разстройства и др.
Те, за разлика от психозите, с които образуват бинарна опозиция, имат по отношение на симптомите и отклоненията предимно количествен характер.
При тях липсват качествени промени в психичната дейност, докато при психозите характерното е точно качественото променяне на психичната дейност.
Можем да кажем, че неврозите са сравнително по-близо до нормалното психично състояние на човека.
В „Обща теория на неврозите“ Зигмунд Фройд казва, че „разликата между душевното здраве и неврозата е само практическа и се определя от това, дали личността е достатъчно трудоспособна и притежава способности за преживяване на удоволствие“.
Според Фройд неврозата е релативна връзка между неангажиран обем психична енергия (свободна психична енергия) и психична енергия на пациента, включена в изтласкване или други защитни процеси.
Тя определено има количествен характер.
Фройд често ползва понятието „психоневроза“ (Psychoneurose), като влага в него същия смисъл, който влага и в невроза, т.е. счита двата термина за синоними.
Неврозата произхожда от несъзнаваното, или е по-точно психичен конфликт с корени вътре в несъзнаваното, които са свързани с детството (често ранното детство).
В класическите представи за неврозата тя има за първоначален източник някаква психотравма.
Тази психотравма най-често е в детството и обикновено е със сексуален характер (при преносните неврози).
Счита се, че точно по тази причина повечето пациенти–невротици са от женски пол, доколкото сексуалното насилие при тях е статистически по-често срещано явление.
Освен това неврозата има обикновено сексуален характер.
Тя по някакъв начин е свързана със сексуални нагони и с либидозни пориви.
Има отношение и към Едиповия комплекс. Едиповият комплекс е невротизиращ, по мнението на класическата психоанализа.
Неврозите са обикновено резултат от конфликти между Аза и несъзнавани влечения от сексуален характер.
В същото време можем да открием неврози с произход от вътрешни за Аза противоречия, когато Азът се разкъсва между влеченията си и натиска на реалния свят, на родителите, на културата, цивилизацията и т.н.
Неизграденият още Аз и слабият Аз, вместо да контролират сексуалните си желания, както това би направил един силен и уравновесен Аз, прибягват до тяхното изтласкване, или казано с други думи, пациентът се невротизира.
В тази светлина можем да видим като причина за редица неврози слабостта (неразвитостта, неукрепналостта) на Аза.
Съответно и психотерапевтичната стратегия трябва да бъде насочена към решаването на точно този проблем.
Можем да считаме неврозата за форма на защитен механизъм срещу разочарованията, депресията и тревожността, форма на защита срещу неприятни (неудоволствени) неща в битието на пациента.
Ако се вгледаме в този дискурс, ще открием, че неврозата по-скоро е осъществяване на компромис между въпросната защита срещу тревожност и реализирането на желанията и очакванията на конкретната личност.
Важна особеност на неврозите е техният конституционален произход, тъй като в основата им често стои генетична (конституционална) предразположеност.
Влияе още типът на нервната система, влияе характерът, влияе темпераментът на пациента и т.н.
С други думи казано, етиологията на неврозите е полифакторна, като най-общите фактори са биологичните, генетичните, соматичните, психичните и социалнопсихичните.
Друга важна черта на неврозите е тяхната излечимост. (За сравнение, при някои от психозите тази черта, за жалост, липсва.)
Разнообразието при неврозите е изключително голямо, както, впрочем, е и при психозите.
В Психиатричния енциклопедичен справочник са описани цели 56 разновидности на неврози – от актуална невроза до ятрогенна невроза.
Симптомите на актуалните неврози се раждат пряко от съответната възбуда (главно сексуална) без участието на никакъв друг психичен механизъм.
При защитните неврози, напротив, има действие на някакъв защитен механизъм.
Най-често това е преносът (трансферът).
Затова за тази група неврози се ползва и наименованието неврози на преноса или преносни неврози.
Наричат ги още изкуствени неврози.
Фройд използва за тях и специалния термин психоневрози, както вече казах.
Под натрапливи неврози при преносните неврози трябва да разбираме широк спектър натрапливи състояния, включително и с компулсивен характер (компулсивни неврози).
Логото, например, на една страхова невроза е „Страхувам се“.
Фобиите са по-конкретизирани, с конкретно съдържание, конкретна обстановка и др.
Те са от типа страдания с лого „Страхувам се от…“, разбирате разликата, нали?
При актуалните неврози, както се вижда на схемата долу, неприемливите за Аза неща приемат неадекватни форми (на удовлетворяване, на реагиране срещу тях).
Произходът на актуалните неврози е в настоящето.
Ако психотерапевтът улови основните особености на този тип неврози, той би могъл да постигне ефективно лечение, тъй като въздействията, свързани с настоящата реалност, са сравнително по-лесни за осъществяване, отколкото работата с феномени от миналото на пациента.
При актуалните неврози няма скрит смисъл.
Те, по думите на Зигмунд Фройд , са „стерилни неврози“.
При неврозите на преноса срещаме представи, които се преместват върху реални или въображаеми обекти и с това се опитват да защитят Аза от нежеланите и неприемливи за него неща.
Произходът на тези неврози е свързан с миналото.
При тях има някакъв смисъл, който трябва да се търси, да се открие и да се разбере в рамките на психоаналитичния процес.
Либидото е вложено в съответни външни обекти и психотерапевтът сравнително лесно може да постигне някакво въздействие при решаването на своите терапевтични задачи.
В основата на всяка една от неврозите на преноса стои Едиповият комплекс.
Третата група – нарцистичните неврози – е съставена от Зигмунд Фройд по-късно и е добавена към първите две групи неврози.
Тези неврози са противопоставени както на преносните неврози (защото, за разлика от тях, тук либидните пориви не са отправени към външни обекти, а са насочени към собствената персона), така и на актуалните неврози (защото, за разлика и от тях, несъзнаваните неща са изключително дълбинни и имат малко общо с околната актуална действителност).
Нарцистичните неврози са най-близо от всички останали групи неврози до психозите.
Много често нарцистичните неврози преминават в шизоидни и шизофренни симптоми, в хипохондрична налудност и др.
Можем да кажем, че те сякаш са връзката на неврозите с психозите.
При тези неврози либидото е вложено в Аза по твърде устойчив начин и не се променя.
Затова терапията на тези неврози е сравнително по-трудна.
Според друга класификация неврозите могат да се подразделят на актуални неврози, травматични неврози и характерови неврози.
По трета класификация неврозите са пет типа:
- тревожни, панически и фобийни разстройства;
- обсесивно-компулсивни разстройства;
- хистерични разстройства;
- соматоформни (упорити оплаквания от телесни проблеми) и хипохондрични разстройства;
- депресивни реактивни разстройства при
стрес.
Тази класификация, както и предходните две, също може да бъде ползвана в психотерапевтичната работа.
Тук е мястото да кажем, че във всяка обособена група неврози се наблюдават специфични симптоми.
Но всички неврози непременно и безусловно включват следните основни невротични симптоми:
- Фиксация върху нещо (върху травма от миналото, върху реален актуален обект, върху себе си и др.;
- Силни преживявания (включително и на неудовлетвореност, болка и страдание);
- Наличие на неизвестен смисъл, на неща, които пациентът не е в състояние да осъзнае и да разбере самостоятелно;
- Преход от едно психично поле в друго, от едно равнище на психичния апарат – в друго (например, от То към Аз, от полето на сексуалните импулси – в полето на реалната моторна и речева активност (при хистерията), преход от настояще към минало и обратно, от зряла сексуалност към инфантилна сексуалност, преход от будуването на пациента към полето на съновиденията и т.н.;
- Разпадане (деструктуриране) на личността;
- Ползване на защитен механизъм, най-често – изтласкване и пренос;
- Разстроени отношения и взаимодействия с другите в социума (и със себе си);
- Неприспособимост и дезадаптация и др.
Във всички случаи невротичните симптоми трябва да се третират като заместители на това, което липсва в нагонно (сексуално) отношение на пациента, което той несъзнавано търси на различни места и по
различен начин чрез своята невроза.
В системата на симптомите на всяка една от многото разновидности на неврозите се включват още: раздразнителност, потиснатост, отпадналост, главоболие, сексуални нарушения, проблеми със съня, тревожност, страхове и др.
Разбира се, имаме и различни прояви в моторната сфера (припадъци, тремор, световъртеж, абазия и др.), сенсорни разстройства (оглушаване и др.), речеви разстройства (мутизъм и др.), вегетативно-висцерални разстройства (повръщане, запек и др.), кардиологични проблеми и т.н.
Симптоматиката на неврозите е много динамична (състоянието се променя с времето), обратима и чувствителна по отношение на терапевтично въздействие.
Имаме основание да търсим сходство между същността на неврозата и същността на сънищата и неволните грешки.
Те също като нея изпълняват защитни функции и на практика са инвазии в съзнанието и реалността.
Неврозите ползват символни средства и често самите те имат символен характер.
Във всяка невроза ще видим нагони, конфликт, дисоциация, регресия, комплекси, объркване (abashment) и болезненост.
По красивата дефиниция на Карл Густав Юнг, неврозата е „лека дисоциация на личността в резултат на активация на комплекси”.
Основен метод за лечение на неврозите е психотерапията (в частност психоаналитичната терапия).
Те трудно могат да бъдат преодолени с други методи.
Свършихме за днес.
Довиждане!