ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 98

Курс по психоанализа – лекция 98

ПСИХОЗИ

Дами и господа,

Психозата е дълбоко нарушение на психичната дейност на пациента.

Тя е психично заболяване в тесен смисъл на думата.

От друга гледна точка, психозата е втората алтернатива при разцепването на Аза (първата, знаем, е неврозата), при която има деформации и смущения в системата отношения на Аза с околния свят, които често водят до създаване на налудни рефлексии и халюцинаторна реалност.

Даже дефинирането на психозите често ползва този аспект на тяхната същност – че те са реконструкция на халюцинаторна реалност.

Разликата между невроза и психоза е в степента на страданието, а освен това и в степента, в която човек осъзнава страданието си.

Психозите, подобно на неврозите, са изключително много.

В Психиатричния енциклопедичен речник са описани 184 разновидности на психозите – от авитаминозна психоза до ядрени психози.

Психозите според класическата психоанализа са четири вида, четири основни групи:

– параноя,

– шизофрения,

– меланхолия,

– мания.

За сравнение ще посочим съвременната концепция за класификация на основните психични болести на три основни групи (класа):

– психосоматични страдания,

– неврози,

– психози.

Като самите психози са три вида:

– биполярно афективно разстройство (БАР), или маниакално-депресивна психоза или циклофрения,

– параноя,

– шизофрения.

Има известна огледалност между психозите и неврозите, в тяхната огромно разнообразие.

Както има, например, травматична невроза, така има травматична психоза, както има следродова невроза, така има и следродова психоза и т.н.

Психозата, както и неврозата, винаги е някаква – например, следродова, маниакално-депресивна, страхова, юношеска старческа и др.

Конкретизирането на психозата се отнася до естеството ѝ, до нейната етиология, до начина на протичането ѝ и т.н.

Психозата е сериозно психично заболяване, тя е тежка опасна болест.

При нея има промяна и деформации на психичната дейност, разстройства на психичните функции.

Налице е деформирано (изопачено) възприемане и отразяване на действителността.

Налице е още и неадекватно, нелепо, в редица случаи даже опасно (за себе си и за околните) поведение.

При психозата се срещаме с различни форми на възбуденост, на активност (или обратно на скованост и пасивност).

Срещаме още: налудни мисли, налудни идеи, налудни желания, халициниране, разстройства на съзнанието и др.

Засегната е личността на пациента, и то в нейната цялост.

Пациентът не е себе си.

Психозите, за разлика от неврозите, изискват интензивно лечение, а често и хоспитализиране, включително и против волята на пациента.

Симптомите на психозата са тежки, остри и акутни.

За разлика от невротикът, страдащият от психоза (с налудности) не се противопоставя на собственото си страдание, не се бори срещу него, не търси лечение, а, напротив, свързва се с болестта си по особен начин, става вече не себе си, а става болестта си (!), която той въобще не счита за болест, и съответно не иска лечение, противопоставя се на всяка форма на помощ и терапия.

Основните симптоми на психозата са парадоксалността, странността и чудатостта на мислите, нагласите, преживяванията и постъпките на пациента.

При този пациент ще видим:

– умопомрачение, груби дефекти

– в паметта,

– разстройства на емоциите,

– безсмислени действия,

– опасни постъпки и др.

Общуването на пациента с околните е крайно затруднено и е зависимо от налудни фактори (мисли, идеи, страхове и др.)

Възможни са различни форми на аутизъм и атараксия (пълно спокойствия, несмущаване, невъзмутимост).

Според Зигмунд Фройд, централният симптом е нарушаването на връзката с околния свят, връзката с реалността.

Психозата е остър конфликт на Аза с околната действителност.

Помним, че неврозата е нещо друго – тя психоаналитично беше определена като конфликт на Аза с То.

При неврозата реалността е преработена, докато при психозата тя е заместена с нещо, което е недопустимо, странно и парадоксално.

Фройд казва, че психозата е несъзнавано пресъздаване (реконструиране) на налудна и халюцинирана действителност.

Често психозата е свързана със сексуалните нагони, но, за разлика от перверзиите, няма отношение и не представлява нарушаване на общоприети сексуални норми, а е, както казах, разпад на личността.

Психозата е опитване да се реконструират изтласкани либидни вложения, но това реконструиране е съвсем неправилно и неестествено и на практика представлява налудна продукция по отношение на различни психични функции.

Етиологията на психозите често е от наследствен порядък, те се дължат на генетична предразположеност.

Действат и конституционални фактори.

Възможно е една конкретна психоза да е следствие от психотравма или пък да произхожда от други външни фактори и т.н.

В психотерапевтичната практика се ползва регистър от психопатологични синдроми, имащи отношение към психозите.

Това са:

– депресивен синдром,

– кататонен синдром,

– маниакален синдром,

– парафренен синдром,

– параноялен синдром и др.

Стига толкова за днес, дами и господа.

Довиждане!

Related Post

Курс по психоанализа – лекция 79Курс по психоанализа – лекция 79

КОМПЛЕКСИ, ЕДИПОВ КОМПЛЕКС, КАСТРАЦИОНЕН КОМПЛЕКС Дами и господа, В психоанализата комплексът се схваща като група устойчиви и дълготрайни чувства и силно емоционално обагрени мисли, желания, стремежи и подтици, които са

Курс по психоанализа – лекция 26Курс по психоанализа – лекция 26

ТЕОРИЯ ЗА ФАЗИТЕ В РАЗВИТИЕТО НА СЕКСУАЛНОСТТА. ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ. КЛИНИЧНА ПСИХОАНАЛИЗА Дами и господа, Един от съществените приноси на Карл Абрахам за теоретичните основания на приложната психоанализа е в областта