ПСИХОЗИ
Дами и господа,
Психозата е дълбоко нарушение на психичната дейност на пациента.
Тя е психично заболяване в тесен смисъл на думата.
От друга гледна точка, психозата е втората алтернатива при разцепването на Аза (първата, знаем, е неврозата), при която има деформации и смущения в системата отношения на Аза с околния свят, които често водят до създаване на налудни рефлексии и халюцинаторна реалност.
Даже дефинирането на психозите често ползва този аспект на тяхната същност – че те са реконструкция на халюцинаторна реалност.
Разликата между невроза и психоза е в степента на страданието, а освен това и в степента, в която човек осъзнава страданието си.
Психозите, подобно на неврозите, са изключително много.
В Психиатричния енциклопедичен речник са описани 184 разновидности на психозите – от авитаминозна психоза до ядрени психози.
Психозите според класическата психоанализа са четири вида, четири основни групи:
– параноя,
– шизофрения,
– меланхолия,
– мания.
За сравнение ще посочим съвременната концепция за класификация на основните психични болести на три основни групи (класа):
– психосоматични страдания,
– неврози,
– психози.
Като самите психози са три вида:
– биполярно афективно разстройство (БАР), или маниакално-депресивна психоза или циклофрения,
– параноя,
– шизофрения.
Има известна огледалност между психозите и неврозите, в тяхната огромно разнообразие.
Както има, например, травматична невроза, така има травматична психоза, както има следродова невроза, така има и следродова психоза и т.н.
Психозата, както и неврозата, винаги е някаква – например, следродова, маниакално-депресивна, страхова, юношеска старческа и др.
Конкретизирането на психозата се отнася до естеството ѝ, до нейната етиология, до начина на протичането ѝ и т.н.
Психозата е сериозно психично заболяване, тя е тежка опасна болест.
При нея има промяна и деформации на психичната дейност, разстройства на психичните функции.
Налице е деформирано (изопачено) възприемане и отразяване на действителността.
Налице е още и неадекватно, нелепо, в редица случаи даже опасно (за себе си и за околните) поведение.
При психозата се срещаме с различни форми на възбуденост, на активност (или обратно на скованост и пасивност).
Срещаме още: налудни мисли, налудни идеи, налудни желания, халициниране, разстройства на съзнанието и др.
Засегната е личността на пациента, и то в нейната цялост.
Пациентът не е себе си.
Психозите, за разлика от неврозите, изискват интензивно лечение, а често и хоспитализиране, включително и против волята на пациента.
Симптомите на психозата са тежки, остри и акутни.
За разлика от невротикът, страдащият от психоза (с налудности) не се противопоставя на собственото си страдание, не се бори срещу него, не търси лечение, а, напротив, свързва се с болестта си по особен начин, става вече не себе си, а става болестта си (!), която той въобще не счита за болест, и съответно не иска лечение, противопоставя се на всяка форма на помощ и терапия.
Основните симптоми на психозата са парадоксалността, странността и чудатостта на мислите, нагласите, преживяванията и постъпките на пациента.
При този пациент ще видим:
– умопомрачение, груби дефекти
– в паметта,
– разстройства на емоциите,
– безсмислени действия,
– опасни постъпки и др.
Общуването на пациента с околните е крайно затруднено и е зависимо от налудни фактори (мисли, идеи, страхове и др.)
Възможни са различни форми на аутизъм и атараксия (пълно спокойствия, несмущаване, невъзмутимост).
Според Зигмунд Фройд, централният симптом е нарушаването на връзката с околния свят, връзката с реалността.
Психозата е остър конфликт на Аза с околната действителност.
Помним, че неврозата е нещо друго – тя психоаналитично беше определена като конфликт на Аза с То.
При неврозата реалността е преработена, докато при психозата тя е заместена с нещо, което е недопустимо, странно и парадоксално.
Фройд казва, че психозата е несъзнавано пресъздаване (реконструиране) на налудна и халюцинирана действителност.
Често психозата е свързана със сексуалните нагони, но, за разлика от перверзиите, няма отношение и не представлява нарушаване на общоприети сексуални норми, а е, както казах, разпад на личността.
Психозата е опитване да се реконструират изтласкани либидни вложения, но това реконструиране е съвсем неправилно и неестествено и на практика представлява налудна продукция по отношение на различни психични функции.
Етиологията на психозите често е от наследствен порядък, те се дължат на генетична предразположеност.
Действат и конституционални фактори.
Възможно е една конкретна психоза да е следствие от психотравма или пък да произхожда от други външни фактори и т.н.
В психотерапевтичната практика се ползва регистър от психопатологични синдроми, имащи отношение към психозите.
Това са:
– депресивен синдром,
– кататонен синдром,
– маниакален синдром,
– парафренен синдром,
– параноялен синдром и др.
Стига толкова за днес, дами и господа.
Довиждане!