ПЕРВЕРЗИИ
Дами и господа,
Участието на перверзиите в трикомпонентната система на основните нозологични обекти на клиничната психоанализа е свързано с това, че перверзията и неврозата от гледна точка на механизмите си са антиноми: перверзията е фиксация, а неврозата е изтласкване.
Становището на Зигмунд Фройд е, че перверзията е отрицание на неврозата точно толкова, колкото неврозата е отрицание на перверзията.
В същото време редица перверзии комуникират с психози (например, при психотични пристъпи или при настъпила психотична промяна на личността и др.)
Освен това перверзиите и психозите имат доста сходен механизъм при своето пораждане като психични феномени: и едните и другите са резултат от разцепване на Аза.
Тогава можем да кажем, че перверзиите са близки с психозите.
Зигмунд Фройд твърди, че перверзия имаме в два основни случая:
- тогава, когато е налице преминаване отвъд анатомическите граници на тези части от собственото тяло, предназначени за нормално полово сношение от хетеросексуален тип;
- тогава, когато спираме по пътя към сексуалния обект и променяме сексуалните си цели спрямо него.
Нормалната сексуална цел (и съответно сексуална практика) тук е заменена с друга.
Имаме перверзия в случаите, когато сексуалното удоволствие (оргазмът) се постига по необичаен (и неестествен) начин, когато коитусът е заменен със сексуално ползване други части на тялото, когато се ползват други обекти (при содомията, при хомосексуализма, при педофилията и др.), когато се ползват дру- ги (външни) фактори (например, фетишизъм, садомазохизъм, травестицизъм) и т.н.
Фройд намира, че човешката сексуалност в същността си е перверзна, тъй като принципът при нея не е спазването на норми, а тук властва друг принцип, и това е принципът на удоволствието (Lustprinzip).
Много от перверзиите са свързани с отхвърляне на Едиповия комплекс, това също трябва да се каже.
По-конкретно, в психоаналитичен план, перверзията се дефинира като отказ от кастрация и фиксиране върху форми на детската сексуалност (към едипов сценарий).
За Мелани Клайн перверзията е смущение на личността с шизоидна природа при действието на неудържими нагони и стремеж към разрушение.
Следователно, перверзиите могат в известен смисъл и да съвпадат с някои от психозите (със шизоидните, например).
Самият термин „перверзия“ произхожда от латинското pervertio – обръщам, извращавам.
Свързан е с нормите и обичаите по отношения на сексуалните практики в даден социум.
Има пейоративна (отрицателна, осъдителна) конотация, защото представя такива сексуални практики, които не съответстват (обърнати са) спрямо нормите и обичаите в областта на секса.
Понастоящем терминът перверзия се счита за остарял и се замества с парафилия (от гръцките παρα – около и φιλεω – обичам).
По една съвременна дефиниция (DSM-IV) перверзиите (парафилиите) са определени като „разстройства с повтарящи се интензивни сексуално възбуждащи фантазии, импулси или с извършване на действия от сексуален характер по отношение на обекти, 1.) които не са хора; 2.) към себе си или към партньора си, причинявайки унижение и страдания, или 3.) към възрастни хора или към деца, не желаещи извършваното”. Доста дълга дефиниция!
Разбираме от самото наименование на тези психични проблеми, че става дума за неестествени форми на любов (секс).
Те са различни от обичайното и естествено вагинално сношение на мъж и жена и влизат (доскоро, сега май вече не) в противоречие със социалните норми на съвременната култура.
Затова някъде ги наричат просто парасексуални практики.
За перверзиите при днешното либерално общество се ползва още твърде евфемистичния термин „ексцентрично сексуално поведение“.
Ще срещнем още и термините: сексуални девиации, парапатии, парерозии, сексуални парастезии, сексуални извращения и др.
Най-често срещани са следните перверзии (парафилии): воайорство, фетишизъм,
– ексхибиционизъм,
– фротаж (сексуално задоволяване чрез триене, притискане към друг човек),
– педофилия,
– инцест,
– садомазохизъм,
– GSM скатолалия (говорене на неприлични неща по мобилния телефон).
От всичките посочени по-горе парафилии найразпространени са воайорството и ексхибиционизмът.
В последно време бързо напредва разпространението на GSM скатолалията, подпомогната от секс телефоните, както и на садо-мазо практиките, стимулирани от модата, телевизионните порно канали и порно сайтовете в Интернет.
Диагностицирането на парафилията по общоприетите критерии изисква:
- Продължаващи в течение най-малко на шест месеца прояви на парафилия (по горната дефиниция);
- Изразен дистрес или влошаване по отношение на фантазиите, желанията и поведенските модели;
- Неадекватно сексуално поведение (даже и при липса на стрес и/или на влошаване).
Работата на психоаналитика в областта на перверзиите се нуждае от особено внимание и прецизност, поради изключителната чувствителност и мнителност на пациентите, а и на обществото, в тази област.
Тази лекция, дами и господа, беше до тук.
Стига толкова за днес.
Ще продължим след два дни.
Довиждане!